Политическото напрежение между Грузия и Русия има своите исторически корени
Публикувана на: 17.07.2019
Темата за руската колонизация на Кавказ, макар и доста актуална, не е достатъчно изследвана и не е представяна в цялост от български автори. С монографията си „Руската колонизация на Кавказ (1785 – 1864)“ Цветелина Цветкова запълва тази празнина и след многогодишна работа с руски, турски (османски) и англо-американски архиви, предлага на българския читател първият комплексен научен анализ на процеса. Прочетете интервюто с нея.
Разговор за „Руската колонизация на Кавказ (1785 – 1864)“ с Цветелина Цветкова
Благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим за книгата Ви „Руската колонизация на Кавказ (1785 – 1864)“. Това е Вашата първа монографична книга, разкажете ни защо избрахте тази сложна тема?
Изборът на темата е свързан с мое предишно изследване – конфликтът в Нагорни Карабах, който се разразява с пълна сила след разпадането на СССР. За да може обаче един изследовател да разбира в дълбочина процесите в даден регион, той трябва да се запознае и с исторически епохи, предхождащи конкретното съвременно събитие. Освен това, Кавказ пробуди сериозен интерес у мен не само като историк, но и като човек, живеещ на Балканите, тъй като паралелите между двата региона не са малко.
С какво се характеризира колонизацията на Кавказ от Руската империя?
Трудно е накратко да кажа с какво се характеризира, но най-общо, тя е съвкупност от методи и подходи, повечето действащи на принципа „проба – грешка“, тъй като специфичното в онзи момент е, че руснаците не познават в дълбочина обекта на своята колонизация. Те се сблъскват с една нова вселена, ако бих могла да направя подобно сравнение, особено що се отнася до Северен Кавказ. Завоювайки територии, подчинявайки различни народи, руснаците едновременно опознават и човешките и географските особености на Кавказ. Те експериментират, опитват се да се адаптират или да измислят нов подход, или пък, както е за известен период от време, се поддават на пълен отказ от съобразяване с действителността в региона. Опитала съм се да покажа всички тези аспекти и процеси чрез множество исторически факти и събития, които анализирам именно в опит да представя в максимална пълнота характеристиките на руската колонизация.
През изминалите седмици в Грузия се разяри политическа буря, има ли тя своите исторически основания? Какво е мястото на Грузия във Вашето изследване?
Политическото напрежение между Грузия и Русия има своите исторически корени и част от тях са засегнати и в моята книга. А конкретният случай от преди дни има най-вече съвременни измерения, които не попадат в моята професионална област на работа като историк.
Относно мястото на Грузия в моето изследване – отделила съм сериозно внимание на това как териториите, които се намират в границите на днешна Грузия стават част от Руската империя. Какви са причините и последствията от този политически ход. Посочила съм подходите и методите на мирната колонизация, която руснаците се опитват да развиват в тези територии. Особено интересен е моментът с дискусиите на най-високо ниво в Руската империя относно това дали Задкавказието (Южен Кавказ) – част от териториите на което е и днешна Грузия – трябва да се възприемат като колония. От особено значение е тази част от региона за осъществяването на транзита през целия Кавказ от Европа към Азия и обратно, като тук става въпрос не само за развитието на търговията, но и предислокация на военни части в случай на локални или международни военни конфликти.
Освен политическите и икономическите измерения на проблема, в книгата си Вие обръщате внимание и на културната страна на колонизацията. Разкажете накратко и за това.
Културата е нещо, което остава на заден план и въпреки че някои от наместниците на Кавказ се опитват да развиват дейности и в тази насока, Кавказката война в Северен Кавказ и въпросите по икономическото и административното устройство на Южен Кавказ не дават възможност за широко разгръщане на културния живот през периода, който аз изследвам. Първи стъпки в тази насока прави главният управител ген. Алексей Ермолов, който съдейства за откриването в Тифлис на офицерски клуб с библиотека с руска и чуждестранна литература и преса, за учредяването на първия вестник, който е на грузински език. На доста по-късен етап в главния град на Кавказкото наместничество се появяват публични библиотеки, печатници, които издават вестници и произведения на местни езици, Италианска опера, театър или самодейни трупи.
Интересно е обаче да се отбележи, че в разглеждания от мен период Руската империя е не само „трансмитер“ на своята култура, но и на европейската – на онези тенденции в изкуство, архитектура, мода, които в съчетание с местните културни специфики водят до интересна симбиоза.
От друга страна, Кавказ има своя голям принос и за руската култура като вдъхновител на големите руски поети и автори – Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Лев Толстой, по една или друга причина, озовали се в Кавказ. Той ги вдъхновява не само с природни красоти, но и с характера на народите, които го обитават и техните обичаи. Така те ги популяризират сред руската общественост.
Много добър пример за двустранния процес при културното влияние вече в цивилизационен аспект давам с казаците, които служат в Северен Кавказ и които са повлияни дори на ежедневно ниво от кавказкия начин на живот.
С обратен знак пък е примерът със сина на имам Шамил, който след като бива върнат на своя баща от руски плен не може да се съвземе от цивилизационния сблъсък. Възпитан в руска среда във всяко едно отношение, той не успява да се адаптира в родното си място, което е в разрез с това, което той разбира като култура и начин на живот.
Като български учен вероятно Ви се е налагало много и да пътуване, за да напишете книгата си? Как се отнасяха с Вас като изследовател?
Да, пътувала съм много във връзка с изследването ми, но навсякъде съм срещала гостоприемство и нескрит интерес към темата, по която работя. Винаги съм чувствала подкрепа, не съм се сблъсквала с лошо отношение. Безкрайно полезно за мен бе да чуя различни мнения и гледни точки, които ме обогатиха безспорно.
Въпросите зададе: Яница Радева