Откъс от изказване на проф. Галя Конах за книгата „За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература” по време на срещата със студенти, изучаващи българска филология в Полша
Публикувана на: 17.05.2019
Пристигнахме във Варшава няколко минути преди представянето ни – разказва ни Емил Басат, като има предвид литературната среща "Намерени в превода, изгубени в критиката или обратното!", състояла се на 12 - 13 април 2019 г. – На входа на Българския културен институт (БКИ) във Варшава, – продължава той – се прегърнахме с Камен Рикев, а пред залата ни очакваше Калина Станчева – директор на БКИ. Професор Галя Симеонова-Конах, благодарение на чиито усилия това гостуване се осъществи, и д-р Магдалена Питлак също ни очакваха в залата, вече пълна със студенти от всички университети в Полша, в които се изучава българска филология – над 30 души. Тук бяха и най-известните представители на българистиката (най-известните преводачи от български език) в Полша – Хана Карпинска, Атанас Атанасов и г-жа Ева Савицка, както и наши лектори в различни полски университети.Проф. Галя Конах:
Уважаеми колеги, драги студенти! Аз също бих искала да поздравя в началото нашите гости – Емил Басат, Митко Новков и Иван Стоилов, които участват в срещата и като индивидуални творци и като представители на българската литература и литературна критика. Радвам се, че моите колеги преподаватели и студентите българисти приеха тази идея и са тук, за да говорим по два много важни проблема, каквито са литературната критика и преводаческото изкуство. Използвам случая да благодаря на Българския културен институт в лицето на неговата директорка г-жа Калина Станчева за тази отвореност и за усилията, които се полагат БКИ да бъде един истински дом за промоция на българската култура. Защото знаем, че в чужбина това е една много трудна мисия. Самото наименование, заглавието на нашата среща – „Намерени в превода, изгубени в критиката” поставя много въпроси. Това заглавие веднага ни отправя към каноничния роман на Джон Барт – „Изгубеният в лунапарка” (или Изгубеният в увеселителния парк), а на полски произведението е преведено като „Изгубеният в лабиринта на смеха.” Разните варианти на заглавието на различните езици, ни насочват към сърцевината от трудности и отговорности, пред които се изправят преводачите. Обикновено казваме, че преводът е мост между литературите и културите, мост по който по-късно минават читателите. И това безспорно е така. За мен литературата и художественият превод е преди всичко свят, синтезираният живот, общуването, хората, комуникациите. Транслаториката в момента, в наши дни е добре развита наука, имаме различни теории, школи, но днес ще се постараем да научим нещо повече за практическите, за човешките измерения на преводаческата работа.
Първопричината за днешната културна проява е наскоро излязлата книга на Емил Басат „За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература”, която книга стана акцентът на честванията в София, в България на 100-годишнината от обявяването на независимостта на Полша. Тя бе издадена с помощта на полските институции в България и това само показва, колко важна за тях е тази книга. Колко важна е идеята, че преводачите формират мнението в дадена страна за другата национална литература, за културата на другата страна. В книгата си Емил Басат представя портретите на 19 български литератори, литературоведи, преводачи, но там намираме и много важни въпроси за създаването и функционирането на литературния текст и превода, за паметта, за културната идентичност, за полско-българските връзки и приятелства. Чуваме гласовете на неговите събеседници, но чуваме и гласа на самия автор и съставител, неговите толерантни мнения, неговите избори и убеждението му, че преводът има същата мощ и вдъхновение, каквито притежава и самата литература.
(Информацията се публикува благодарение на съдействието на автора)