Разговаряме със Станислав Бачев за историята и предизвикателствата при написването „Геоенергетиката в отношенията EC – Русия в началото на 21. век“
Публикувана на: 29.11.2018
Монографията „Геоенергетиката в отношенията ЕС - Русия в началото на 21. век“ на Станислав Бачев търси отговорите на няколко основни въпроса: Възможно ли е партньорство между ЕС и Русия? Може ли ЕС да израсне във влиятелен геополитически фактор? Какво е мястото на останалите големи играчи при подреждането на геополитическия пъзел? Ние му зададохме още няколко въпроса и се надяваме, че се получи интересен разговор за неговата книга, за мястото на България върху съвременната геополитическа карта и за съвременния свят.
Благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим за новата Ви книга „Геоенергетиката в отношенията EC – Русия в началото на 21. век“, която вече е в книжарниците. Разкажете ни защо избрахте тази сложна тема?
В динамичния свят, в който живеем всяка тема е сложна и многопластова. Огромният обем информация, който ежедневно достига до нас предопределя това. Истинско предизвикателство е тази информация да бъде филтрирана, асимилирана и след това канализирана в изграждането на модел, чрез който да бъдат обяснявани процесите. Това е и една от причините да избера тема, която е ежедневно развиваща се. Като историк за мен бе важно да работя върху проблем, който е натоварен исторически и емоционално. Историята е цинична и всеки историк, бъдейки циник, може да погледне през различна светлина към проблемите на настоящето.
Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас написването на монографията? На какви находки попаднахте, които не са известни на българската публика?
Предизвикателствата започват още от споменаването на двата субекта – ЕС и Русия. В България поляризацията на мненията е голяма и всеки, избиращ да пише по подобна тема, се изправя пред възможността да бъде пратен в едната или в другата крайност, а дори е възможно да бъде и заклеймен с определени етикети. За да бъде обективен, авторът трябва да се гмурне надълбоко в океана от информация, за да може да намери достатъчно доказателства за тезата, която защитава. Една находка, която безспорно е интересна за четене, но и много поучителна, е книгата с мемоари на Мадлин Олбрайт – първата жена, която достига до поста държавен секретар на САЩ. Madam Secretary: A memoir за съжаление все още не е преведена и издадена на български, което пък е и форма на предизвикателство от мен към вас.
В книгата си отделяте внимание и на руския президент. Той е една доста сложна политическа фигура. Може ли да бъде определен в едно изречение?
Ще отговоря с цитат от френския пътешественик маркиз Дьо Кюстен от 1843 г., който макар и общо за Русия, ми изникна първосигнално при прочитането на въпроса, така че ще се доверя на този първи инстинкт.
„Чудовищната смесица от префиненото изящество на Византия и жестокостта на пустинните орди, борбата между етикета на Византийската империя и дивите ценности на Азия поражда една могъща държава, която сега Европа вижда, и влиянието на която тя ще усеща отсега нататък, без да е способна да разбере действията ѝ.“
Един от въпросите, които поставя книгата Ви е „Възможно ли е партньорство между ЕС и Русия?“ Оптимист ли сте? Какво да очакваме от бъдещето?
Партньорството между ЕС и Русия в дългосрочен план е прагматически неизбежно. Многополюсният глобален свят изисква непрестанен обмен – на търговски продукти, суровини, култура и т.н. Европа и Азия са неизбежно свързани, а връзката е именно Русия.
В днешно време като че ли твърде бързо и лесно забравяме. Кои от уроците на политическия свят от изминалите 20 години е важно да не забравя съвременният човек?
Краят на Студената война остави света еднополюсен. Там беше и историческият шанс на САЩ да се възползват от създадената ситуация, но за съжаление те играят своите ходове погрешно в дългосрочен план, изправяйки страната си пред първата имперска криза на духа. Ако процесите след края на Студената война са ни научили на нещо, то е че всяко нещо е временно и всяко нещо подлежи на адаптация. За историята на цивилизациите период от 30 години е просто миг, така че не се случва нищо, което да не е видяно вече, с тази разлика, че вече се случва в пъти по-бързо, заради скоростта на общуване. Всичко е временно, всичко подлежи на адаптиране.
Къде виждате мястото на България върху съвременната геополитическа карта?
България има предимството да бъде разположена на исторически кръстопът. През различните векове нашата територия става свидетел на големи исторически процеси, създаването и разпадането на империи, също сме граница на съюзи, също както и в момента. Ние нямаме ресурси като петрол, газ или диаманти, но имаме два ресурса с неограничен във времето потенциал – територията и мозъците на хората. Ние изнасяме мозъци, колкото и цинично да звучи. Вярвам, че все още може да гори огън, който да разпали едно ново движение на мисълта, да създаде енергия, която да акумулира успехи като тези през управлението на княз Борис I и през първия етап от управлението на цар Симеон. От гледна точка на геополитиката е важен вторият ресурс – територията. Развиването на стратегически енергийни проекти ще предпази страната както от Изток, но така и от Запад. Никой не действа против своя собствена инвестиция. Икономическата полза за България е твърде дълга тема, но времето продължава да ни показва, че очевидно тя не е химера, а можеше да бъде реалност. Например с реализацията на „Южен поток“, който спокойно можеше да бъде наречен „Български“, а не да разчитаме на вероятности и акробатики, за да прекараме една тръба от „Турски поток“ през нас.
Книгата Ви се чете леко и не усложнявате излишно фразата. За какъв тип читател е Вашата книга? Мислена ли е тя за по-широка публика?
В днешно време много се пише, но малко се чете. Книгата е насочена към всеки, който има желание да получи различна гледна точка за политическите процеси, които оформят и трасират пътя на бъдещето. Политиката не следва да се разглежда като понятие или наука, които са далечни от хората. Всяко политическо решение, независимо на много ниско или високо ниво рано или късно дава отражение върху ежедневието ни.
Благодарим Ви, още веднъж за отговорите и желаем успех и читатели на монографията Ви.
Въпросите зададе: Я. Радева