Разговор с Благовеста Иванова за книгата ѝ „Българският архитектурен комплекс на Златния рог“ за църквата „Свети Стефан“ в Истанбул и за културното наследство зад граница през ХХІ в.
Публикувана на: 31.10.2018
В навечерието на Деня на народните будители разговаряме с Благовеста Иванова за новоизлязлото ѝ изследване „Българският архитектурен комплекс на Златния рог“. Книгата ще Ви потопи в историята и архитектурните перипетии по изграждането на църквата „Свети Стефан“ в Истанбул, по-известна като „Желязната църква“.
Благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим за новата Ви книга за църквата „Св. Стефан“ в Истанбул „Българският архитектурен комплекс на Златния рог“, която вече е в книжарниците. Разкажете ни защо избрахте тази тема?
Когато за пръв път посетих църквата „Св. Стефан“ в Истанбул разбрах, че информацията, която тиражират медиите е доста оскъдна. Когато говореха за църквата, те акцентираха най-вече върху борбите за църковна независимост и върху поредица от сухи факти във връзка със строителството, третирани като постулати. Всъщност началото на строителството на църквата е поставено преди започването на църковните борби и тя е завършена далеч след това. Историята на църквата се вплита в църковните борби, но те не са водещото начало в нейното изграждане. Църквата е сграда, която има свои архитектурни и художествени особености. Реших да изследвам тези особености от правилната гледна точка – на историята на архитектурата.
Върху кои моменти от историята и строежа на църквата се фокусирате в нея?
В масовите представи църквата е наречена „желязна“, което е неправилно. Книгата е наречена „Българският архитектурен комплекс на Златния рог“, защото освен отделните етапи в строителството, има архитектурни проекти, които не са осъществени, но те показват, че става въпрос за обединени в една идея и взаимна връзка сгради, което означава архитектурен комплекс. Постарах се изследването да бъде максимално пълно. За постигането на неговите цели е работено на терен, а също така са изследвани всички архивни документи, в които става въпрос за строителството, както и тези, които са свързани с него по косвен път.
Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас написването на монографията? На какви находки попаднахте?
Написването на книгата продължи толкова дълго, колкото беше необходимо за работата на терен и създаването на достатъчно подробна фото документация, която да даде максимално подробна картина за всички архитектурни детайли и особености на състоянието на сградата. Издирването и проучването на архивните документи също отне достатъчно време. Имаше чертежи, които трябваше да се издирят и много документи на френски език, свързани със строителното задание, които трябваше да бъдат преведени и съобразени с наличните на български език. Всъщност в написаните на френски документи има много повече професионална информация, свързана с работата на архитектите по заданието за проекта, проектирането и по възлагането на строителството. Много от документите се оказаха прекрасни находки. Образно казано, всяка една описана в тях греда или камък трябваше да намери своето място във времето и в строежа на дървената църква, метоха и стоманената църква. Всяко едно предложение за почистване на корозията, всеки един теч през покрива, трябваше да бъде съобразен с множество други факти. Единствено по този начин беше възможно да се анализира защо църквата изглежда по този начин. Една от големите находки беше и проучването на биографията на проектантите на каменната църква швейцарските архитекти Фосати, чиито стени излезли над нивото на морето, както и досега се тиражира. Интересно беше проучването и очертаването на облика на инженерите и архитектите, които през ХІХ в. работят по църквата и имат големи заслуги за създаването на облика на Истанбул през ХІХ в. Всичко това показва, че църквата не е откъсната от проектирането и строителството на модерния град.
Как се приема работата Ви от българската общност в Истанбул и как се приема завършената и готова вече книга?
Цариградските българи имат огромен интерес към книгата. Възторжени са към публикуваните в нея документи и към нейната полиграфия. Предстои представянето ѝ в Истанбул.
За какъв тип читатели е Вашата книга?
Архивните документи, които са основния извор на информация за проектирането и строителството съдържат пряка информация по темата на изследването, а също така и важни факти, свързани с общоисторическото развитие. Те са свързани с дипломатически отношения, полагане на началото на модерното законодателство в България, икономическа информация, междуведомствени механизми и отношения, процеси по възлагане на търгове, пътища при проектирането на обществени сгради. Документите, свързани с църквата „Св. Стефан“, са използвани за по-широк прочит на времето и на работата на държавните институции в България през призмата на строителството. Ето защо смятам, че книгата е за специалисти в областта на история на архитектурата (аналози на култова архитектура със стоманени конструкции, участие на български архитекти в надзора), за историци на правото (много факти по правната част), за историци (документи за вътрешнодържавни и междудържавни отношения и по въпроса за ролята на Русия и даването на бератите на български владици) и пр. Книгата е и за всички българи, които се интересуват от „желязната църква“ и харесват историята.
Кои от посланията на възрожденците е важно да помни съвременният читател?
Преди всичко са важни посланията на Екзарх Йосиф от момента на освещаването на 8 септември 1898 г.: „Това не е обикновена черква. Това е храм на възраждането на българския народ; памятник, който съхранява в пазвата си прахът на мъжествените самоотвержени великани труженици, монумент на полувековен труд, борби, страдания, надежди“…. „венец… съсъд…, емблемиран в твърд и неподатлив метал“.
Как би следвало да мислим и помним „желязната“ църква „Св. Стефан“ ние днес?
Църквата е значимо място за нашата, българската памет, знаков паметник на архитектурата от последното десетилетие на ХІХ в., издигнат със средствата на българската държава и благодарение на българската държавност. Тя е единствената църква от стоманени конструкции в Югоизточна Европа. Останалите сглобени от стоманени конструкции църкви от ХІХ в. са седем. От тях две са разрушени и две са построени през ХХ в. Църквата „Св. Стефан“ е плод на индустриалната революция и на широкото използване на стоманените конструкции в архитектурата през ХІХ в. В момента тя е паметник на архитектурата на Република България и на Република Турция. Реставрирана е от Истанбулската голяма община и за вътрешното обзавеждане е оказана помощ от страна на Дирекцията по вероизповеданията при МС на България. Тя е добър пример за опазване на културното наследство зад граница през ХХІ в.
Разговорът проведе: Яница Радева