Представяне на сборника "De profundis, или при основанията на литературата. Юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова"
Публикувана на: 10.10.2018
Представянето на сборника "De profundis, или при основанията на литературата. Юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова" се състоя на откриването на самостоятелната изложба - живопис и графика "Сцени от съществуващи и несъществуващи истории" на Лиляна Дворянова на 9 октомври 2018 г. в галерия "Етюд".
Преставяме ви няколко думи от сборника "De profundis, или при основанията на литературата. Юбилеен сборник в чест на Емилия Дворянова" :
Из думите на съставителите
Веднъж Емилия Дворянова сподели, че празнувала двайсетгодишния си юбилей ето по такъв начин: двайсетгодишната Емилия напълнила стаята с разноцветни балони, върху които изписала току-що съчинени стихотворения. Тя каза също, че било много вълнуващо да гледа как балоните спадат, а с това написаното ставало все по-дребно, но все пак четливо. Балоните с микроскопичните стихотворения по тях едва ли са запазени, или ако са били, отдавна мастилото е заличено. Особена и някак красива беше тази гледка, съградена от няколкото изречени думи от Емилия. Пред очите изниква стая в началото на пролетта и двайсетгодишно момиче с дълги тъмни коси, заобиколено от балони, върху които твори и оставя сътвореното на мигновението. Този рожден ден се е състоял в края на седемдесетте. Това е време, в което момичето Емилия дори не е могло да си помисли да публикува заради тогавашните политически времена, макар че вече имало написани немалко страници. Затова навярно е решило да публикува напук на времето върху нещо мимолетно, сякаш да облече мига в трайност и спомена – в тайнственост. Поради този и вероятно други жестове, отправили написаното към мимолетността, ние няма да можем да прочетем нито едно от онези стихотворения на Емилия Дворянова. Затова пък пред нас са романите ѝ, онези, които е разбулила за читателя и в които усетът на писателката към поетичното се забелязва в особеностите на фразата....
...Авторите, които участват с текстовете си в този сборник, сами избираха за какво да пишат и кои творби на авторката предпочитат да представят. Така се оформиха разделите, които по своеобразен и естествен начин събират в цялост онова върху, за и с което романите на Емилия Дворянова говорят: музиката, проявена през музикалното звучене на фразата, образа, проявен през дълбочината на безпощадно точния дворяновски език, елегантността на епифанията, явяваща за читателя приобщеността на написаното към онова, което лежи отвъд границите на видимостта и от което никне всеки смисъл, а това значи и всяка надежда.
И един скорошен фрагмент от живота с Еми: в неделя, след църква и с църковната дружина пием кафе, обсъждаме случилото се през седмицата, когато незабелязано се появява около нас една циганка, и макар ние да се опитваме да я отпратим преди говоренето ѝ, тя ловко вече се озовала иззад гърба на Еми, сочи я, почти докосвайки я по рамото и казва: „Ти си рядка птица... Тебе Господ ти движи ръката!“ Какво да кажеш... Някак около нея витае усещането за способността й, която е дар свише, да създава светове; има видими знаци, че е докосната! Една от последните й героини (още не съвсем известна за почитателите на литературата Дворянова) ще каже, сякаш извинявайки авторката си: „аз не мога да помня всичките светове, за да ги възкреся“, но ние следим, с всяка нова нейна книга, как Еми последователно се стреми в тях да помирява никненето, любовта и смъртта – вероятно единствени обединяващи възможните светове. В книгите на Еми всичко е От дълбините на душата...