С Анна Люнгснес за любовта и за любовта към порцелана в новоизлязлата ѝ книга „Загадките на порцелановите фигури. Хумор и сатира в порцелановата пластика“
Публикувана на: 05.02.2020
Наближава Денят на влюбените и разговаряме с Анна Люнгснес за любовта и за любовта към порцелана в новоизлязлата ѝ книга „Загадките на порцелановите фигури. Хумор и сатира в порцелановата пластика“. Книгата ще ви потопи в историята и перипетиите на порцелана в Европа, ще ви срещне с неговите първи майстори, със сюжетите покрай създаването на немалко порцеланови пластики.
Здравейте! Неотдавна издадохме Вашата книга „Загадките на порцелановите фигури. Хумор и сатира в порцелановата пластика“. Това е първата подобна книга в България на тази тема. Тъй като наближава празникът на влюбените, нека започнем нашия разговор с това каква е връзката между порцелана и любовта?
Здравейте! Преди да отговоря на въпроса Ви, ми позволете да изкажа благодарността си към издателство „Парадигма“ за предоставения ми шанс. Благодаря на целия екип за страхотната работа и професионализъм. Но нека се върна на въпроса Ви.
Порцеланът е страст! Неслучайно първата глава на книгата е озаглавена „Болестта порцелан“. Най-известният колекционер на порцелан, курфюрстът на Саксония и крал на Полша Август II Силни, в писмото си до граф Якоб Хайнрих фон Флеминг го определя като болест, която те кара винаги да искаш повече и никога да не ти е достатъчно. Нима с любовта не е същото? Тя е страст, която те изгаря, кара те да искаш още и още и никога не ти е достатъчно. Любовта те „хваща“ без предварителни уговорки, независимо от възрастта и съдейки по моя скромен опит, обикновено се случва в най-неподходящия момент (смеейки се). Ето така, по същия начин както любовта, те „запалва“ и порцеланът.
Как стигнахте до темата за порцелана?
Всъщност темата за порцелана не е нова за мен и съпруга ми. От близо десет години ние събираме пластики на най-старата тюрингска порцеланова фабрика „Фолкщет“. Тя е известна с преоткриването на формулата на европейския порцелан, около 1760 г., от Георг Хайнрих Махелайд. Така че написването на книгата е пряко свързано с нашето семейно хоби. То е и наш стил на живот.
Какви са загадките на порцелановите фигури?
Когато е открит европейският порцелан (18. в.), е един деликатен период. Той не търпи грубост, цветовете са приглушени, форма́та на фигурите е миниатюрен, баловете и танците са навсякъде, поведението и животът текат под мотото на „Fête galante“. Така че шегите, закодирани във фигурите, са поднасяни в доста дискретен и завоалиран вид, като, разбира се, пикантният подтекст винаги е присъствал. Може би се чудите с какво са се шегували? С всичко! С политиката, с магистратите, с любовните авантюри, с изневярата и т.н., теми, някои от които са актуални и днес. Разбира се, е съществувала и друг вид енигма, нека да я нарека „закачката на моделиера“. Например поглеждате в ръката си ножа или вилицата, чиято дръжка е от порцелан. Той изглежда много красив, но ако само го завъртите на 180° ще видите, че представлява алегория на четирите елемента – земя, въздух, вода и огън. Такива загадки са въодушевявали аристокрацията и са подхранвали темите им за разговор.
Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас написването на книгата?
Искаше ми се да напиша книга, която да разкаже за това красиво и непознато на българския читател изкуство, но така че да събуди интереса и любопитството му, без да го отегчава с излишни технически подробности. Разбира се, че разказът трябваше да бъде не само увлекателен, но и да се подкрепя от фактите. Да достигне до по-голяма група читатели, а не само до тесен кръг от специалисти и колекционери. Да носи познание, но същевременно да има допирни точки с вече чуто и видяно, като например поговорката „За добра сделка, трябва да имаш добър нюх“? Да, тя е свързана с порцелана и известните фигури Кало. В книгата е разкрита нейната история, откъде идва и как тя е добила популярност. Всичко това трябваше да обединя в едно и искрено се надявам да съм успяла.
Според Вас какво е бъдещето на това деликатно изкуство порцеланова пластика?
През 18. в., златния период на порцелана, той е бил точното средство да изрази духа на времето – бял и блестящ, крехък и филигранен, като ефирния дух на рококо. През 19. в., в периода на неокласицизма, способността му да имитира други материали като например мрамор отново го правят желан. Смяната на вековете и стила ар нуво около 1900 г. са свързани с определена философия – човекът като част от природата. В този дух порцеланът става актуален, поради лекотата му на обработка и възможността му да имитира предмети, изработени от природни материали, каквато е керамиката. Високото ниво на индустриализация в началото на 20. в. и възможността му да бъде обработван машинно, серийно, чудесно се съчетава с концепцията на господстващия стил арт деко. Това води до повторен разцвет в неговата популярност. През този период се създават прекрасни фигури, посветени на театъра и балетното изкуство с изчистени линии и стилизирана декорация. В днешно време произведенията на изкуството от порцелан са обект най-вече на колекционерската страст. Но, както виждате, много неща се повтарят. „Колелото на живота“ се върти и къде ще спре е въпрос, чийто отговор само бъдещето ще покаже. Може би динамиката на времето, в което живеем и неговият абстрактен дух отново ще открият себе си в порцелана?
Бихте ли споделили интересна история покрай написването на книгата Ви?
Преди около три години се опитвах да идентифицирам някои от фигурите в нашата колекция. Те имаха фолкщетска марка, но не знаех нито какво представляват, нито кой е моделиерът им. Свързах се с г-жа Никол Екерт от фабриката и изпратих няколко снимки. На една от тях според аукционната къща, от която я закупихме, беше балерината Мари Ги-Стефан. Тя приличаше много на друга скулптурна група, показваща нея заедно с Артур Сен-Леон, хореограф и балетист, известен с намирането на начин да запише хореографията не само на краката, но и на ръцете, тялото и главата, в сцена от балета „Духът на долината“ на Южен Гутие от 1853 г., 1862 г. Учудването ми беше голямо, когато г-жа Екерт ми отговори, че това е балерината Фани Елслер в унгарски танц на моделиера Хуго Майсел от 1913 г. Така успях да получа ценна информация от „първа ръка“. Зарадвах се много, защото знаех, че войните бяха унищожили голяма част архивите на фирмата и подобно идентифициране често е невъзможно. Побързах да споделя този факт с българските читатели и сега, в края на книгата, те могат да видят не само една от най-известните порцеланови скулптури в областта на малката пластика „Фани Елслер с ветрило“, но и да се насладят на още едно нейно „изпълнение“ в допълнителната глава „Приятна изненада“.
Въпросите зададе: Яница Радева