Литературна теория
Сборникът събира материали от конференцията „Историята на литературата на НРБ: теория и методология", състояла се в Нов български университет на 29 юни 2021 г. Първият му дял съдържа аналитични разкази за различни периодизационни и литературноисторически модели, в които се помества литературата на НРБ. Вторият дял представя структури, жанрове, форми и някои авторски имена, вплетени в базисни текстове и в историческия разказ за литературата от епохата на комунистическия режим. В специален трети дял са включени рефлексии върху конкретен изследователски опит - статии, рецензии и разговори за проекти и книги, които през последните години активно мислят теоретическите предизвикателства и методологическите перспективи пред изследванията за литературата и културата на НРБ. Така сборникът прави едновременно равносметка и задава хоризонти, към които могат да се ориентират бъдещи литературноисторически разкази.
Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на „високата“, така и на популярната българска литература от 20-те и 30-те години на ХХ век.
През юни 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за лекционната поредица „Чарлс Елиът Нортън". Става въпрос за цикъл от шест лекции, които се изнасят в рамките на една академична година (за Калвино това трябва да бъде 1985-1986) в Харвард. Традицията на Нортъновите лекции започва от 1926 г. и преди Калвино за тях са канени творци от ранга на Т. С. Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Нор-тръп Фрай, Октавио Пас.
За първи път се предлага участие на италиански писател и идеята е той да представи заниманията си по възможно най-концентрирания и красноречив начин пред студентите.
Книга първа „Градеж", от тритомното изследване „изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде, изследването е уникат в хуманистиката по света и ще стигне своята висока цел.
Възможна ли е сега концепция за „глобална литература"? Интуициите, белязали началните перспективи и граници на това ново поле, странно възпроизвеждат една негативна предпоставка, която с праг за възникването и на понятието световна литература в началото на XIX век. Негативната роля се пада на филологическия проект, зародил се в европейското Просвещение именно като възможност за партикуларно описание или конституиране на национални езици и съответните им литератури. Консервативната линия на европейската традиция през последните два века вижда в този съюз между филологическата идеология и политическата прагматика фундамент на „духа на народа", „изконните ценности", „националния характер" и други дискурсивни формули, мотивиращи върховната идеологема „самобитност на родната литература". Политиката на представителство, която такъв дискурс опосредства, винаги обслужва властовите стратегии на социални и професионални групи и институции. Така „добрата воля за власт" (по израза на Дерида) употребява перспективата на различието, която всеки национален литературен дискурс „естествено" произвежда. В този смисъл е съвсем основателно и питането на Гелнър дали, след като национализмът създава нациите, литературата не е онзи феномен, който създава национализма.