Филологии
Историята на една национална литература или даден неин период може да се напише по различен начин. Изборът на Гръцката и Римската античност като гледна точка към полската литература от XIX и XX в. е продиктуван от желанието за разширено познание на доминиращата философска и естетическа насоченост на поетическо съзнание в Полша от Романтизма до наши дни.
Преобладаващата част от разгледаните в книгата поетични и научни текстове на полските творци досега не са представяни или са само частично коментирани пред българския читател.
Настоящата книга е насочена главно към специализирания превод, като представя отделни аспекти на професията преводач. Без да претендира за изчерпателност по която и да е тема, книгата представя много аспекти на съвременния преводачески труд - както в реалната практика, така и в процеса на подготовка за успех в конкурентна комерсиална среда. Също така тя предоставя теми за обсъждане - както сред професионалисти, така и сред всички, които се интересуват от преводаческата дейност.
В настоящата книга са събрани и преработени голяма част от статиите по въпроси на литературата за деца, които Лилия Рачева е публикувала в България, Австрия, Полша, САЩ и други държави, и част от докладите й от теоретични конференции по детска литература в България, както и от близо двайсет международни конференции. Тази книга представлява пътуване между различни култури, откриване на прилики между автори, които никога не са чували един за друг, съпоставка на идеи и теми, типични за определено време.
Авторите на текстове са от различни поколения – в сборника участват изследователи, които лично са познавали забележителната ни поетеса, и съвсем млади – отдалечени от времето, в което тя живее. Разностранните изследователски наблюдения и различните литературоведски почерци се пресичат в своеобразен диалог, съдействащ за по-глъбинно осмисляне на личността ù, на биографичния ù сюжет, на ролята ù в културната история на България и особено – на художественото ù наследство. Видим е стремежът да се обгледат повече полета от него – поезията ù за възрастни и за деца, драматургичните ù изяви, преводите ù.
Статиите и студиите в книгата са подредени в четири раздела. В първия – са „чути“ гласове от Сребърния век, реставрира се полифонията на един от най-разноликите и пъстрозвучни дялове от историята на руската литература. Вторият и третият: „Сред романите на Набоков“ и „Из поетическия свят на Бродски“, носят белезите на монографичния жанр, тъй като отделните изследвания са създавани в контекста на цялостното им творчество. В четвъртия – „Рецепции и рефлексии“, дал и заглавието на книгата, са събрани ретроспекции върху историята на четенето на руската класика, както и статии, заинтригувани от преосмислянето и прекрояването на Канона в любопитното днешно време.
Книгата се състои от десетки очерци и кратки сведения за възрожденски книжовници, обединявани по направления на деятелност. Наред с биографичните данни прозвучават гласовете на съвременници, включват се изказвания и тези на по-късни изследователи, цитират се откъси от техни творби или публикации. В разказа за тях има белези от нашата народопсихология, които имат проекция и в по-новите времена. За ориентация по отношение на разностранните им проявления от полза е приложеният към труда именен показалец.
„Автобиографията, мемоарите и други жанрове“ е изследване, посветено на междужанровите връзки на текстове, традиционно мислени като „фактуални“, каквито са мемоарите и автобиографията, с литературни форми, откровено доминирани от фикционалното. Книгата коментира боравенето с понятията „автобиография“ и „мемоари“ в българската литературна критика и анализира проблеми на теорията върху областта, като избира за своя отправна точка постановките на В. Дилтай, за да достигне до съвременни схващания като тези на П. Джей, Дж. Брунър, П. Дж. Ийкин. Конкретен обект на интерпретация са „Неповинний българин“ на Г. Раковски и „Спомени от цариградските тъмници“ на Св. Миларов, разпознати като явления, в които е доловим диалогът на споменното писане с агиографията, романа, приказката, мелодрамата.
Възможно ли е да четем паралелно стихотворение на Яворов и парче на Ролинг Стоунс? А Константин Павлов и Ницше? А остаряването у Далчев през Гео Милев? Книгата изпробва границите на междутекстовия диалог днес върху примери от българската и световната литература. Анализът често върви „по ръба на сравнението”, като предлага успоредни четения на привидно неуспоредими текстове и полета. Така изникват неподозирани неща за познати и не толкова познати текстове и автори, за самите начини, по които съпоставяме, и за отношението между литературата и света тук и сега.
В това колективно монографично издание са събрани обобщаващи студии на утвърдени изследователи и на докторанти от Института за средновековна философия и култура към Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски“, Центъра за философски изследвания при Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Института по социология и Центъра по наукознание и история на науката при БАН.
Развитието на европейските институции на знанието в началото на Новото време (ХV - XVII век) е обект на изследвания в тази книга със средствата на историята на науката и образованието, социологията и наукознанието, историята на философията. В тази епоха влиянието на хуманизма върху късно средновековните университети, школи, академии, научни и литературни общества, довежда до един нов синтез, от който се ражда проектът за модерна Европа.
Настоящото издание е резултат от националната научна конференция с международно участие „П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит“, осъществена на 3 - 4 ноември 2016 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Целта на събитието бе да осветли връзката между литература и социален опит при тримата класици, но и да се поставят те самите в отношения помежду им.
Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм“ включва текстове, четени на едноименната конференция, проведена на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става дума за интересен научен проект, иницииран от група млади изследователи, който е първият опит за целенасочено и систематично изследване на явлението „български диаболизъм“. Както знаем, става дума за краткотрайно, но много динамично и продуктивно течение в литературата на 20-те години на XX в., фиксирано най-вече в ранните работи на Владимир Полянов, Светослав Минков и Георги Райчев.
Присъствието на унгарската литература в България – въпреки значителната промяна на условията за подпомагане на преводната книга – е постоянно и силно благодарение както на самоотвержената и висококачествена работа на преводачите, така и на интереса на издателствата и читателите. Годишно на български излизат поне по четири-пет унгарски художествени произведения, обикновено най-добрите творби на най-добрите автори, но повечето книги попадат в празно пространство, защото имената на авторите и заглавията на книгите сами по себе си не са достатъчни”. Затова решихме, че има нужда от книга на български език, която да упътва интересуващите се, като предоставя на вниманието им кратки, писани специално за тях критически есета. Ласло Бедеч
"Книгата на Н. Гочев съчетава респекта към традицията със спокойното самочувствие на аналитичното вглеждане, а също и с личната ангажираност и отговорност за посоките, които един хуманитарист следва в търсенето на своята позиция в и спрямо нея и в практиката си на университетски преподавател."
Виолета Герджикова
"Яворов и другите” е продължение на книгата „Поетът Яворов”, излязла през 2012 г.
Изданието „сблъсква” гледни точки и литературоведски концепции, но и чрез задълбочените аналитични прочити конструира комплексния профил на редактора на знаменитото списание „Хиперион”.
Обект на изследването е творчеството на Пенчо Славейков, разбирано като съвкупност от творби и проекти. По този начин условно определени, формите на едно авторство оголват употребата на романтическия модел в програмата на българския модернизъм.
Посвещението е ритуален смисъл на интерпретираните в ролята на аналитичен подход обредно-митични кодове - сватбен, календарен, апокалиптичен, музикално-орфичен. Полските сватби, символните месеци в славянските литератури, апокалиптичните видения и сънища, музиката като надсловесен език, комуникативните жестове на словото, крият архетипни ситуации на посвещаване, които прерастват в жестове и образи на литературната идейност и служат на националната идентичност. Това са ритуални зони на словото, красиви зони, където все още не всичко е направено и има какво да предстои. С такова обещание те примамиха автора да им посвети вдъхновението си и да се опита да достигне до ясни прозрения за ритуалното поведение на полската литература, да дефинира основни негови фабули и символи, да очертае ключова ситуативност.
Настоящият сборник предлага на любезното внимание на българската публика наблюдения и интерпретации относно актуалността на Фридрих Шилер в наши дни. Заглавието му е умишлено амбивалентно. От една страна, то е скрит цитат на Шилеровия маркиз Поза, който се чувства чужденец в собствената си епоха, но остава гражданин на „идните столетия“. От друга страна, то препраща към онези разработки, които проследяват силния прогностичен потенциал на културното наследство, завещано ни от този автор.
Настоящият сборник предлага на любезното внимание на българската публика интерпретации относно рецепцията на Йохан Волфранг фон Гьоте
В сборника „Старопланински легенди” и българската национална идентичност” са включени докладите, изнесени на научната сесия с международно участие, посветени на 80-годишнината от отпечатването на Йовковия сборник. Сесия¬та се проведе в с. Жеравна от 20 до 22 септември 2007 година, с участието на научни работници от Германия, Полша и Румъния.
Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII – XIX в., от времето на Паисий Хилендарски до първото следоосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и д-р. Отделните дялово проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката.
Книгата е първи опит в нашата литературоведска полонистика за едно по-цялостно изследване на тези шедьоври на полската и световната класика. Доколкото в работата са направени някои изводи за специфично националното, то те се абстрахират от априорни постановки и произтичат от конкретни наблюдения, анализи и съпоставки (Сенкевич, Пруст, Жеромски - Л. Н. Толстой, Т. Ман)
Тази книга не е популярно четиво, нито изследователски труд. Основнага й задача е да помогне на учителя при подготовката на уроците по старогръцка литература. Оттук и интересът към произведенията от класическия период, включени в учебната програма. Главите, които се занимават с тях, ще ползват и учениците, докато предговорът и първата глава са предназначени специално за учителя.
В своите основни характеристики литературата за деца е сходна с останалите области на художествената писменост, има същите функции, дели се на същите родове, видове и жанрове. Но тя има свой специфичен адресат детето и свои специфични жанрове, тематика, функции и поетическа образност.
На 15 и 16 май 2006 г. катедра „Българска литература" при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" организира национална научна конференция „Петър Алипиев и неговото поколение в литературата" по повод 75 години от рождението на поета. Участие с доклади заявиха изследователи от редица хуманитарни университети и културни институции. Сборникът е съставен въз основа на застъпените доклади в програмата, проведената дискусия по време на конференцията и други материали.
„Малък речник на българската литература” обхваща всички значителни творци на новата българската литература от Паисий Хилендарски до Йордан Радичков и е подреден по азбучен ред на собствените имена. Всяка статия съдържа есета за живота и творчеството на авторите, животът им в дати, най-същественото в малко думи. Речникът е предназначен за ученици от класовете на основното и средното училище.
„Habent sua fata libelli“ (Книгите имат своя съдба) гласи латинската мъдрост. Тя има универсален смисъл, но българската среда й придава особено, бих казал индивидуално звучене. Защото книгата и книгоиздаването по нашите земи не повтарят западноевропейския развоен модел. Те извървяват свой път, който минава през редица исторически, социокултурни и идеологически прагове. Периодите на несвобода, на застой и на преход за родната книга са много повече, отколкото са периодите на естествено постъпателно движение.
„Литературата и фрагментаризираният свят“ представлява несъмнен интерес за специализираната научна публика. Същевременно приносът ѝ съвсем не се свежда само до тясно славистичната научна проблематика. Книгата предлага един подчертано индивидуален подход към литературата, който я осмисля и концептуализира не в състоянието и на даденост и готов изследователски обект, а в процеса на ставането ѝ – и като индивидуален творчески акт, и като социален феномен. В този смисъл книгата на Ани Бурова представлява интерес за много по-широк кръг от специалисти и неспециалисти, които споделят ако не тревогата, то загрижеността за важността на литературата като източник на смисли. ИНА ХРИСТОВА
В първа глава на тази книга се проследява еволюцията в прочита на стихосбирките и интерпретацията на творбите на поета, как от периферната зона на регионалното и пловдивското се преминава към вглеждане в дълбинните екзистенциални пластове на творчеството му, както и опитите в изнамирането на методология, чрез която тази поезия да се изговори литературоведски и в диалог с времето. Втора и трета глава имат за обект на изследване съответно времето и пространството в поезията на Иван Теофилов, условно разделено на няколко времеви зони и микропрастранства.
Срещата на странстващия из страниците читател с образа на пътуващия човек от поезията на Иван Теофилов се осъществява в четвърта глава. В нея се предлага „пътуване“ с влак, самолет, кораб, но няма да бъде забравено, че и самите средства за придвижване са пространства. Вниманието ще бъде насочено и към спомена, книгата, мечтата, мисленето като ментални и въображаеми начини за движение, чрез които ще бъде осъществено пребиваване не толкова в пространството, колкото във времето. Съпоставянето на поезията на Иван Теофилов с поезията на Атанас Далчев и Борис Христов се извършва в пета глава.
В "20 ГОДИНИ „БОХЕМИЯ КЛУБ“ се изследват разнообразните аспекти на чешко-българските връзки, възможните паралелни прочити в литературата, застъпени са и изследванията от областите на езикознанието, историята, киното, обстойно са представените поредиците на сп. "Хомо Бохемикус" - „ГОЛЯМА ЧЕШКА БИБЛИОТЕКА“ и „МАЛКА ЧЕШКА БИБЛИОТЕКА“. Редакционна колегия: Владимир Пенчев, Радост Железарова, Тиха Бончева, Цветанка Аврамова.
Изследването на Кристина Йорданова е интересно не само в литературоведски аспект, то предизвиква утвърдените знания и чрез своите културологични наблюдения върху джендър стереотипите в мисленето на българската интелигенция между двете световни войни.
Милена Кирова
Тази книга идва като своеобразна частична равносметка на няколкогодишни занимания с литературата от периода на Първата българска република или Народна република България (НРБ), поставящи във фокус писането и присъствието на ем-блематични поети - Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Стефан Гечев, Иван Теофилов, Иван Динков, Христо Фотев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова. Това са деветима автори, които - безспорно или не - очертават ядрото на персоналистичния алтернативен канон в българската поезия от втората половина на XX век.
Сборникът „Истина, мистификация, лъжа в славянските езици, литератури и култури" включва докладите от състоялите се на 22, 23 и 24 април 2010 г. в София Десети национални славистични четения с международно участие, организирани от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и посветени на деветдесетгодишнината от рождението на проф. Светомир Иванчев.
В диалог с най-същностните проблеми на литературата и изкуството, словото на Димитър Аврамов е същевременно настоятелен апел за радикална преоценка на ценностите, решително отхвърляне на лъжата и догмите, властвали в социалните, моралните и духовните ориентации на тоталитарната епоха. Пример за това са и текстовете му, посветени на идейната и естетическа несъстоятелност на паметниците от времето на диктатурата, както и, отбелязваме го специално, изключителната заради своето съдържание и въздейственост студия „Коя култура да спасяваме?".
Монографията се състои от увод и три основни глави. Уводната част проследява пътя, по който Емилиян Станев открива историческата тема, представена в „Легенда за Сибин, преславския княз", „Антихрист" и "Тихик и Назарий".
Ренесансът завладява Англия сравнително късно. Макар още по времето на Петрарка и Бокачо там да израства такъв изключителен творец от нов тип като Чосър, през следващото, петнайсето столетие страната е разтърсена от външни и вътрешни войни, които прекъсват нормалното й развитие, и едва през последната четвърт на шестнайсети век тя достига истински цивилизационен разцвет, сравним с този на другите западни страни, а в някои отношения дори надхвърлящ техните постижения.
Книгата поставя началото на поредица "Понятия, проблеми, дискусии", в която преподаватели от Нов български университет и чуждестранни автори, свързани с университета, ще защитават конкретна съвременна платформа на знание. Тази първа книга вклюзчва 22 научни есета. Говорени и писани по различни поводи в последните 15 години, те са обединени от темата "Минало и съвременност". С изключение на два текста, всички есета в книгата са възникнали след устни представяния на форуми, които след това са били написани.
"Поезията на 1990-те: българско и постмодерно" предлага цялостна, концептуално осмислена теоретическа и литературно-историческа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на XX век. Проследено е как контрамодерният патос на постмодернизма реално работи в поезията на 90-те в една сложна раздвоеност между актуалното, остро политическото, от една страна, и митологичното, от друга. Анализиран е настойчивият интерес на младата поезия към механизмите на националната идеология, произведена от литературния канон, към философията на българската история изобщо.
„Бицили беше фантазен човек! Една лекция на Бицили струваше колкото три години в Харвард." Владимир Свинтила
В сборника са събрани статии и есета на Бицили, публикувани на български, които го разкрибат като блестящ историк, философ и социолог на културата, на историята и литературата.