Централен въпрос за изследването е как на основата на различното ни земеделско и особено рурално минало българското земеделие ще се приспособява към западноевропейското, особено при регионалната политика. За автора избора на настоящата тема за разработка се основава на липсата на разбиране и на обществен дебат за българския рурализъм.
Въведение..................................................................................................... 7
ГЛАВА 1
ГЕОГРАФСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ КАТО ОБЕДИНИТЕЛЕН ФАКТОР ЗА ЗЕМЕДЕЛСКОТО РАЗВИТИЕ
НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРОДУКТИВИЗМА....................................................................19
1. 1. Общи бележки....................................................................................................................... 19
1. 2. Факторът географско положение за българското земеделие............................................... 21
1. 3. Политико-географско положение.......................................................................................... 21
1. 4. Икономогеографско положение............................................................................................ 25
1. 5. Природогеографско положение............................................................................................. 29
ГЛАВА 2
ФАЗОВОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ЧРЕЗ КОМБИНАЦИИТЕ
ОТ ВОДЕЩИ ФАКТОРИ............................................................................................................31
2.1. Комбинацията от водещи фактори на първата фаза на земеделското развитие
(1878–1918): господстващ примитивизъм и бавен преход към капитализъм.
Надежди за национален пазар. ........................................................................................... 34
2.2. Комбинацията от фактори през втората фаза на земеделското развитие (1918–1944):
европеизация и по-нататъшна политизация на българското земеделие ......................... 48
2.3. Шансовете на социализма. Какво получи и как го използва?............................................. 63
ГЛАВА 3
ПРЕХОД ОТ ОСМАНСКИЯ ПРЕДПРОДУКТИВИЗЪМ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОДУКТИВИСТИЧНА
ПАРАДИГМА В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ............................................................................... 81
3.1. Предпродуктивизмът на османското наследство .............................................................. 81
3.2. Възприемане на продуктивизма като водеща парадигма в свободна България............... 89
3.3. След Ньой: ново земеделие-нова география-стара парадигма........................................ 106
3.4. Начало на плановото земеделие....................................................................................... 131
3.5. Социализмът: нова политика за старата парадигма......................................................... 142
ГЛАВА 4
„ЗАГУБЕНОТО ВРЕМЕ“ МЕЖДУ СИВ И ЕС.................................................................................167
ГЛАВА 5
УСТРЕМЪТ КЪМ НЕПОЗНАТОТО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.............................................179
ГЛАВА 6
ЕВРОПЕЙСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ОТ ПЛАНА „МАРШАЛ“ ДО БЪЛГАРСКОТО ЧЛЕНСТВО В ЕС.................185
ГЛАВА 7
ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ ЧРЕЗ ЕДНА НЕПОЗНАТА,
НО НУЖНА ЗА БЪДЕЩЕТО ПЕРИОДИЗАЦИЯ............................................................................ 211
ГЛАВА 8
TIMELINE НА ОБЩАТА ЗЕМЕДЕЛСКА ПОЛИТИКА НА ЕС..............................................................237
ГЛАВА 9
ГЕОГРАФСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ДНЕШНОТО БЪЛГАРСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ........................................247
ГЛАВА 10
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН КОНЦЕПТУАЛЕН АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА СТРАНАТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.........................................................257
Използвани пряко литературни и други информационни източници..................................271
Приложения......................................................................................................................283
[затвори съдържанието]
