Принудителният труд в България (1941

Изследвани са доминантните мотиви и образци на самопредставяне в спомените, институционалните и политическите актьори, участващи в конструирането на културите на памет и съответно общностите на памет, приписваните значения и промяната им във времето в различните контексти и политики на памет (социализъм и постсоциализъм).

Виж съдържанието »

Нови книги

Църква и идентичност на Балканите

Българската екзархия и Вардарска Македония до края на Втората световна война

Монографията на Горан Благоев е посветена на един важен за нашата хуманистаристика проблем – отстояването и оспорването на българската идентичност в Македония. Авторът насочва вниманието ни към болезнени за нас, българите, моменти от историята на Българското пространство, познато ни като Вардарска Македония, като се позовава и на неизвестни досега извори. Той парадигматизира темата, излагайки събития, факти и обстоятелства, и така ни връща към родовата национална памет за истини, които трябва да помним, но отдавна сме забравили. Македония!

Доц. д-р Дилян Николчев,
богослов и преподавател по канонично право

Прочетете още

Тръпко Василев и постоянната художествена галерия

110 години от създаването ѝ

Книгата обхваща един от най-ярките периоди на културна София от Освобождението до 40-те години на ХХ век. Известната както и непознатата страна на галерията на Тръпко Василев – първата художествена галерия в София – са представени в аспекта на градоустройството на столицата, художествения живот, изложбените салони, острата критика и спомените за творчеството на нейния създател.
В настоящото богато илюстровано издание са представени творбите на Тръпко Василев и на художници, излагали в салона на ул. „Аксаков“ № 16 в периода между 1910 г. и 40-те години на миналия век.

Прочетете още

Добри дял

(културно-исторически бележки)

Книгата представя историята на село Добри дял, написана от Иван Петков Милев (1883-1966) - дългогодишен учител, основател на читалището в родното си село, създател на идеите за кооперацията в българското село, за които получава орден от цар Борис III, уволняван заради леви убеждения, а след 1944 г. изпратен без присъда в лагера Куциан, като къщата му е разрушена и семейството му изселено.
Спомените на Иван П. Милев са написани на ръка през 1950 г., когато той живее в София у дъщеря си Недка Михайлова. През 1991 г. неговата внучка, Анка Михайлова, ги преписва на пишеща машина, като ръкописът остава в семейството и е предназначен само за тесен кръг хора, тъй като никога идеята му не е била текстът да се разпространява. Тридесет години по-късно, правнучките на Иван П. Милев (Надежда Сталянова и Елена Крейчова) издават спомените му в книга.

Прочетете още

Новини

Покана за представяне на книгата „Възстановяване... Репарации... Гаранции...: Франция и балканските славянски държави (октомври 1918 – януари 1920)“

Френският институт в България и издателство „Парадигма“ ви канят на представянето на книгата на Снежана Димитрова
„Възстановяване... Репарации... Гаранции...: Франция и балканските славянски държави (октомври 1918 – януари 1920)“

8 юли (четвъртък), 17:00 ч.
Зала „Славейков“, Френски институт в България

За книгата ще говорят: Иван Илчев, Димитър Божков и авторката ѝ.
Водещ: Надежда Московска

Прочетете още

Книга на издателство Парадигма удостоена с Националната награда „Христо Г. Данов“ 2021 г.

Книгата „Балканите: белязани пътища (1991 – 2016)“, изд. Парадигма, 2020 г. с автор Нонка Богомилова получи Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в категория „Автор в областта на хуманитаристиката“.

За повече информация:
mc.government.bg/newsn.php

Прочетете още

"Парадигма" с луксозно и стилно издание

Заповядайте на представянето на двуезичния тематичен сборник "Египетските култове в Сердика" на 30 юни (вторник) 2020 г. от 16.00 ч. в двора на Института за балканистика с център по тракология "Проф. Александър Фол" към Българската академия на науките (ИБЦТ – БАН), гр. София, ул. Московска 45.

Сборникът, реализиран от издателство "Парадигма", е част от проект на ИБЦТ – БАН със съдействието на Френския институт в България. Той се състои от пет статии, които проследяват разпространението на египетските култове в елинистическа Тракия и имплантирането им в римска Сердика. Хронологическите му рамки обхващат периода от началото на епохата на Елинизма (т.е. края на IV – началото на III век пр. Хр.) до края на римската епоха (IV в.). Статиите са написани от различни специалисти, сред които историци, нумизмати и археолози.

Прочетете още

Кошница

Университетска литература