Тъй като граматиката е предназначена за българи, най-голямо внимание е обърнато на фактите, затрудняващи носителите на един аналитичен език, какъвто е българският, при изучаването на синтетичните езици, към които спада и руският и в които важна роля играят падежните системи. Българският език заема особено място сред другите славянски езици — за разлика от тях той е загубил падежната си система и оперира само с предлози за изразяване на синтактични отношения. Също за разлика от другите славянски езици, които имат само една форма за минало време, българският език разполага със сложна система от минали времена. Тези несъвпадения затрудняват българите при изучаване на другите славянски езици, в това число и на руския език. Някои съществени различия между руския и българския език, например наличието на членувани форми в български и липсата им в руски, не играят особена роля при усвояването на руския език от българи — те влияят по-осезателно при обратния процес — усвояването на българския език от руси. Принадлежността на руския език към източната група на славянските езици, а на българския — към южната поражда качествени различия във фонетичните им системи. Затова в книгата е обърнато внимание и на произносителните норми, приети в съвременния руски книжовен език. Те са представени твърде опростено, почти без варианти и с опора на московското литературно произношение. Изложението се базира на концепцията на Р. И. Аванесов (№ 1).
служи с книгата. Незапознатите с руската граматика като цяло ще трябва да я изучат в последователността, която предлага авторът. Желаещите да проверят собствените си знания и да коригират някои неправилно усвоени моменти могат да четат директно интересуващия ги раздел. А който не е запознат с граматичната терминология в най-опростения й вид, би имал по-голяма полза в работата си, ако не пристъпи към изучаване на правописа в самото начало, а се запознава с неговите раздели постепенно, след разработването на съответната морфологична тема.
За улеснение на читателя по-трудните изрази са преведени на български език. В повечето случаи преводът е съобразен с изясняването на руската граматична форма и не може да се счита за универсален. Описанието на контекстуално и стилистично обусловените му варианти не влиза в задачата на автора. В края на книгата са поместени образци на речевия етикет. Това е един редуциран и в известна степен прегрупиран списък на формите, разгледани подробно в книгата на А. А. Акишина и Н. И. Формановска „Русский речевой зтикет" (№ 2). При подбора на изразите са предпочетени най-подходящите за общуване на един чужденец с носителите на езика.
УВОД 7
ЛИТЕРАТУРА 9
АЗБУКА 11
ПРОИЗНОШЕНИЕ И ПРАВОПИС 12
ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ 12 СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ 13 ГРУПИ СЪГЛАСНИ 13 УДАРЕНИЕ 14
Някои особености при произнасяне на собствени и бащини имена 14 Склонение на собствени, бащини и фамилни имена 15 Основни правила на руския правопис 18
Правопис на някои букви 18 Правопис на съществителните 20 Правопис на прилагателните 22 Правопис на сложните прилагателни 24 Правопис на числителните 25 Правопис на местоименията 25 Правопис на глаголите 26 Правопис на причастията 26 Правопис на наречията 28 Правопис на частиците 29 Правопис на представките 31 Правила за пренасяне на думите 32
МОРФОЛОГИЯ 35
ЧАСТИ НА РЕЧТА 35
СЪСТАВ НА ДУМАТА 36
СЛОВООБРАЗУВАНЕ 36
ПОЗИЦИОННА СМЯНА (РЕДУВАНЕ) НА ЗВУКОВЕТЕ 37
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ 38
Първо склонение 39
Особености на склонението на някои съществителни от мъжки род 42 Множествено число на съществителните от първо склонение 43 Съществителни от мъжки и среден род, които образуват множествено число по нестандартен начин 44
334
Второ склонение 46
Преглед на окончанията 47
Съществителни от общ род 47
Множествено число на съществителните от второ склонение 48
Трето склонение 49
Преглед на окончанията 49
Множествено число на съществителните от трето склонение 51
Съществителни, които се скланят по особен начин 51
Несклоняеми съществителни 53
Склонение на съществителните в множествено число 53
Някои особености при употреба на формите за единствено и множествено
число на съществителните 54
Основни значения на падежите 55
Именителен падеж 55 Родителен падеж 56 Дателен падеж 59 Винителен падеж 61 Творителен падеж 65 Предложен падеж 68
Най-често срещани съчетания на предлозите « и на с глаголи и съществителни 69
Основни значения на падежите (обобщаваща таблица) 70
Изразяване на време (обобщаваща таблица на езиковите образци) 75
Изразяване на дати (обобщаваща таблица на езиковите образци) 76
Изразяване на пространствени отношения с предложни конструкции (обобщаваща таблица на
езиковите образци) 76
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ 77
Склонение на прилагателните 78 Качествени и относителни прилагателни 81 Степени за сравнение на прилагателните 82
Проста сравнителна степен 82 Сложна сравнителна степен 83
Употреба на сравнителната степен 83
Проста превъзходна степен 84
Сложна превъзходна степен 84
Употреба на превъзходната степен 85
Най-разпространени типове изречения с прилагателни в превъзходна степен 85
Степени на качеството, изразявано от прилагателното 85
Синтактични връзки на кратките прилагателни 86
Някои особености на притежателните прилагателни 87
Склонение на притежателните прилагателни 88
Преминаване на прилагателните в съществителни 89
335
МЕСТОИМЕНИЕ 90
Лични местоимения 90
Възвратното местоимение себя 91
Притежателни местоимения 91
Показателни местоимения 93
Определителни местоимения сам, самъш, весъ, киждъш, любой, всякий 95
Въпросителни местоимения кто? что? какой? которий? сколько? 99
Отрицателни местоимения 102
Неопределителни местоимения 103
Преминаване на други части на речта в местоимения 105
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ 106
I. Бройни числителни 106
II. Събирателни числителни двое, трае, четверо, пятеро, шестеро, семеро, восьмеро, оба, обе 110
III. Редни числителни 112 Дробни числителни 113
Някои граматични особености на руските числителни 115
ГЛАГОЛ 116
Инфинитив 116
Употреба на инфинитива (граматични конструкции) 117
Използване на инфинитива за изразяване на необходимост, желание, ненужност, нежелание,
забрана и др. 119
Спрежение на глаголите 120
Първо спрежение 121 Второ спрежение 122
Особености при образуването на личните форми на някои глаголи 124 Глаголни времена 126
Минало време 127
Бъдеще време 128
Вид на глагола 129
Образуване на свършен вид от несвършен 129
Глаголи с различни основи в свършен и несвършен вид 131
Едновидови глаголи 131
Употреба на глаголните видове 132
Основни значения на глаголните представки 135
Видове глаголно действие 136
11аклонение 137
Форми иа повелително наклонение 138
Значение и употреба на формите на повелително наклонение 139 Условно наклонение 140
Употреба на едно наклонение вместо друго 141 Преходни и непреходни глаголи 141
336
Спрежение на глаголите с възвратната частица -ся (-съ) 142
| Залог 142 Безлични глаголи 143 Глаголи за движение 144
Значение на глаголите идиш и ходшпъ\АА
Словосъчетания с глаголи от типа на udnni 144
Глаголи за движение с представки за пространствени отношения 145
Глаголно словообразуване 147 (
ПРИЧАСТИЕ 148
Образуване на причастията 149
Склонение на причастията с частица -ся 153
Замяна на определителното подчинено изречение с причастна конструкция 154
ДЕЕПРИЧАСТИЕ 155
Образуване на деепричастията 156
Замяна на подчинени изречения с деепричастни конструкции 158
НАРЕЧИЕ 158
Образуване на наречията 159
Степени за сравнение на наречия, образувани от качествени прилагателни 160 Най-разпространени съчетания на наречия с глаголи, с прилагателни и с други наречия 161 Преминаване на наречията в други части на речта 162
ЧАСТИЦИ 163
МОДАЛНИ ДУМИ 163
МЕЖДУМЕТИЯ И ЗВУКОПОДРАЖАТЕЛНИ ДУМИ 164
ПРЕДЛОЗИ 164 СЪЮЗИ 166
СИНТАКСИС 169
СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ 169 ИЗРЕЧЕНИЕ 171
Просто изречение 171
Главни части на простото изречение 171
Второстепенни части на изречението 173
Непълни изречения 179 Словоред 180 Сложно изречение 181
Някои граматични особености на сложните изречения 183 Модифициране на руските изречения 187
ИЗРАЗЯВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ЗНАЧЕНИЯ 190
I. Изразяване на типовото значение „Предметът и неговият признак" 190
II. Изразяване на типовото значение „Предметът и неговият строеж" 193
III. Изразяване на типовото значение „Сходство и различие между предметите и явленията" 195
IV. Изразяване на типовото значение „Предметите и техните функции" 196
V. Изразяване на типовото значение „Взаимодействие между предметите и явленията" 197
VI. Изразяване на типовото значение „Класификация на предметите и явленията" 198
VII. Изразяване на типовото значение „Протичане на процесите" 199
VIII. Изразяване на типовото значение „Свойства на предметите" 202
Изразяване на отрицание 203
Изразяване на сравнение 206
Някои особености при изразяване на време 207
Изразяване на причинни отношения 208
Изразяване на цел 210
Изразяване на отстъпка 212
Изразяване на пространствени отношения 213
Изразяване на необходимост и ненужност 217
Изразяване на подбуда 220
Изразяване на неувереност 221
ПРЯКА И КОСВЕНА РЕЧ 223
ОСНОВНИ ФОРМИ НА РУСКИЯ РЕЧЕВ ЕТИКЕТ 225
I. Обръщение и привличане на вниманието 225
II. Поздрав, приветствие 228
III. Запознаване 229
IV. Покана 230
V. Молба, съвет, предложение 232
VI. Съгласие или отказ на покана или молба 233
VII. Съгласие или несъгласие с мнението на събеседника 234
VIII. Извинение 235
IX. Оплаквания 235
X. Утешение, съчувствие, съболезнования 236
XI. Комплимент, одобрение 237
XII. Упрек, неодобрение 238
XIII. Поздравления и пожелания 240
XIV. Благодарност 241
XV. Сбогуване 242
УПРАЖНЕНИЯ 243
[затвори съдържанието]