Романското езикознание е един от най-разработените дялове на лингвистиката изобщо. Нещо повече – да си спомним думите на Антоан Мейе, изречени през 1923 г.: „Романизмът е областта, която най-добре обяснява езиковия развой, и е онази, в която методите, прилагани към историята на езиците, могат най-успешно да бъдат обсъждани“. Това се дължи на щастливото обстоятелство, че източникът на цялата група – латинският, е добре познат и че дългата история на праезика и на дъщерните му езици може да бъде проследена въз основа на запазените писмени паметници, на общностите и особеностите на отделните езици и на териториалните им диалекти.
Съдържание
Уводни думи 9
Предварителни пояснения 13
Периодизация на римската история 15
Латински – структурни особености и периодизация 19
Народнолатински 27
Формиране на романските езици 35
Класификация на романските езици 43
Френски 45
Провансалски / окситански 56
Каталански 63
Испански 66
Португалски 74
Реторомански 78
Италиански 83
Сардски 89
Далматински 92
Румънски 95
Креолски езици 99
Кратък обзор на историята на романското езикознание 103
Личности и школи 103
Романистични научни форуми 122
Периодични издания 122
Първите граматики на някои от романските езици 123
Подбрана библиография по увод в романското езикознание 127
I. Уводи в романското езикознание / романската филология, трактати по романско езикознание, университетски учебници и др.. 127
II. Латински език 130
III. Народнолатински 132
IV. Монографии, сборници и др. 133
V. Сравнителни и сравнително-съпоставителни граматики на романските езици 141
VI. Етимологични речници на романските езици 142
VII. Христоматии 143
VIII. Енциклопедии, обзорни трудове, справочници и др.. 143
Рецензии за четири книги с романистична проблематика 147
[затвори съдържанието]