Православие и постмодерност

автор: Стилиянос Иродоту
заглавие: Православие и постмодерност
Подзаглавие:
година: 2004
ISBN: 954-9536-96-3
Издател: Парадигма
цена: 10 лв.




Транспортните разходи са за сметка на клиента Историческият човешки опит е всеобщ, колективен и личен. В рамките на този хилядолетен опит всяка човешка екзистенция, вгражда своето неповторимо, уникално участие в човешката история, където "всеки става действителна личност само във връзка с други лица, когато живее за тях и в тях" (Калистос Уеар (Ware), пак там). Позитивните и обществените науки са вградени в голямата недовършена пирамида на човешкия теоретичен, духовен и практически опит, стремящ се да удовлетвори всестранните потребности на хората и човечеството като цяло. Религията също е уникален и универсален определен духовен опит, съпътстващ човека от незри-мите дълбини на неговата история.
Специфичен компонент на човешкия опит е и многовековният открояващ се икономиен опит на православието спрямо човечеството. Противоречив в институционален аспект, той е с историческо, живо - актуално присъствие - чрез Църквата, чрез тялото на Истината - Христос.
Според същия този опит Главата на църковното тяло - Христос, не е претендирал да бъде създател на нова религия. Той е Пътят, и
Истната, и Животът (Йоан 14:6), Откровение на самия Бог пред хората, съвършеният Бог и съвършеният човек. А православието е основано именно на това неразделено и неслято свидетелство.
Някои аспекти на възприемането и участието в Истината, като свободен, отворен, но и "стеснен път" (Матея 7:13-14) на Любовта, (вследствие дистанцирането на глобално доминиращите сили, реалии и морал в съвременния свят по отношение на християнските ценности), осмислянето на миналото и бъдещето през призмата на православната вяра и традиция, е част от проблематиката, която скромно съм се постарал да разбера и осветля, ръководен от силното ми желание да проникна в проблемната метафизична бездна на православната тематика.
Обрисуването на съвременната световна финансова, политическа и социална картина не създава радост, но не трябва да поражда и разочароване, "мирова скръб" и неверие в бъдещето. Констатацията на редица мислители за есхатологически вакуум в постмодерното общество, макар и да не е общовалидна, изглежда реална, но тя не е способна да угаси желанието и мечтите на хората за по-добро настояще и защо не - за по-щастливо бъдеще. Но вярата, очакването на бъдещето, на идващото не трябва просто да се ограничава в есхато-логическия дискурс, нито пък да бъде пасивно, а да бъде действено, активно, "сега и тук" и в духовно и в обществено отношение. Големите универсални проблеми като екологичната разруха, бедността, неравенството, моралният упадък, религиозният фанатизъм, културната нетолерантност и особено опасността от сблъсъка на цивилизациите, изискват още по-активна човечна дейност от страна на православната църковна институция и от нейните членове.
Инициативите за междурелигиозен и международен диалог за големите съвременни проблеми на човечеството трябва да заемат достойно мястото и обсега, които те напълно заслужават.
Днес, когато в световната политика усилено се прилага принципът на Макиавели, че "целите оправдават средствата", представителите на всички религиозни изповедания, особено тези, които представляват световните религии, хората на науката и изкуството, имат голямата отговорност да съдействат за опазването на регионалния и световния мир!