Основната част на изследването съдържа анализ на възгледите за децата и детската възраст на грамотни българи от XVII – XIX век, като подборът на авторите е определен от критерия наличие, в една или друга степен, на избистрени виждания по отношение на децата и детската възраст. Сред „анкетираните“ автори са прочути учители-педагози, а също и хора, които не са практикували учителската професия, но са формулирали ясни разбирания по интересуващата ни тема. Данните за това как е била живяна и как е била мислена детската възраст от българите през от XVII – XIX век позволяват да бъде представен един от важните апекти на сложния и противоречив път на модернизцията на българското общество. Изнесените в книгата сведения показват как отношението към детето и детската възраст през десетилетията на навлизането на българите в буржоазната епоха отразяват по специфичен начин трудното оттласкване от традицията и непълнокръвното възприемане на ценностите на Новото време.
Съдържание
Уводни думи 7
1. Детската възраст – социално, културно и историческо съдържание 19
2. Децата в историята на нашия континент 31
2.1. Античност 31
2.1.1. Гърция 31
2.1.2. Рим 49
2.1.3. Траки 57
2.2. Средновековие 59
2.2.1. Византия 62
2.2.2. България 66
2.2.3. Западна Европа 74
2.3.4. Русия 83
2.3. Модернизираща се Европа 88
2.3.1. Ренесанс и Реформация 88
2.3.3. Просвещение и Романтизъм 98
2.3.4. По дългия път към детецентричното общество в Европа 124
2.3.5. Гръцкият и сръбският просвещенски модели 133
2.3.6. Отношението към детето в Русия през XVIII и XIX в. 156
3. Детството в българската общност XVII – ХIХ в. 161
3.1. Културно-исторически контекст 161
3.2. Да си българско дете през XVII – ХIX в. 167
4. Да мислиш детето в българската общност: Трудното навлизане в модерността 221
4.1. Ранни български книжовници 221
4.2. Никола Пиколо 237
4.3. Петър Берон 242
4.4. Константин Фотинов 257
4.5. Анастас Кипиловски 279
4.6. Христаки Павлович 289
4.7. Неофит Бозвели 297
4.7.1. Трудовете от 1835 г. 305
4.7.2. Ръкописно наследство 321
4.8. Емануил Васкидович 329
4.9. Неофит Рилски 352
4.10. Райно Попович 374
4.11. Гавриил Кръстевич 391
4.12. Иван Богоров 407
4.13. Васил Априлов 422
4.14. Сава Доброплодни 438
4.15. Иван Добровски 451
4.16. Петко Славейков 470
4.17. Христо Данов 499
4.18. Йоаким Груев 515
4.19. Любен Каравелов 529
4.20. Христо Ботев 555
4.21. Рашко Блъсков 564
4.21.1. Текстове 566
4.21.2. Списание „Училище“ 593
Между традицията и модерността 599
Библиография 627
Именен показалец 681
[затвори съдържанието]