е доктор на философските науки (2012) и професор по философия (2013). Научните му интереси са в областта на метафилософията, логиката и методологията на науката.
По-важните книги, които е написал, са „Понятия за философия“ (2009), „Философията като проблем в българската книжнина на ХХ век“ (2013) и „Лекции по философия“ (второ допълнено и преработено издание) (2014).
Автор е на множество студии и статии, част от които са посветени на възгледите на известни световни и български философи (Бъртранд Ръсел, Карл Попър, Димитър Михалчев и д-р Кръстьо Кръстев).
Венцеслав Кулов е член на редколегията на списание „Български философски преглед“. Той е член-основател на „Българско философско общество“ (2012) и на Института за българска философска култура (2014).
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Раздел I.
УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
§ 1. За логиката като наука 15
1.1. За делението на науките по предмет 15
1.2. Многозначност на думата „логика“ 19
1.3. „Логика“ и „формална логика“ 21
1.4. Груба скица на формалната логика 22
1.5. Логиката като наука за анализ и оценка на аргументи 26
1.6. Логиката като формална наука и език 30
1.7. За нормативния характер на логиката 32
1.8. Логиката в тесен и широк смисъл 34
1.9. Логика и психология 40
1.10. Логика и философия 48
1.11. За квазилогическите теории 52
§ 2. За истината 57
2.1. Истинност на простите и сложните твърдения 58
2.2. Обективност на истината 61
2.3. Релативизмът – една незащитима позиция 64
2.4. За съобщителните изречения, които са непроверими 73
§ 3. За интереса към аргумента в древността 85
§ 4. Когнитивно и емотивно значение 89
Раздел II.
ОСНОВНИ ТЕМИ
§ 5. Разпознаване на аргументите 95
5.1. Общи бележки за аргумента 95
5.2. Типични случаи, в които липсва аргумент 101
§ 6. Индукция и дедукция 113
6.1. Традиционно схващане 113
6.2. Индукция, дедукция и традукция 114
6.3. Модерно схващане 117
6.4. Синтез на традиционното с модерното схващане 118
6.5. За пълната или „перфектна“ индукция 120
§ 7 Разпознаване на дедуктивните и индуктивните аргументи 123
7.1. Дедуктивни аргументи 124
7.2. Индуктивни аргументи 125
§ 8. Основни качества на дедуктивните и индуктивните аргументи 135
8.1. Валидност и необоримост на дедуктивните аргументи 136
8.2. Сила и убедителност на индуктивните аргументи 139
§ 9. Форма на аргумента: доказване на невалидност по метода на аналогията (на контрапримера) 149
9.1. Собствени и несобствени символи. Открояване на формата на аргумента 149
9.2. Валидната аргументна форма като основание за валидност на аргумента 152
9.3. Един специален случай на валидни аргументи 155
9.4. Доказване на невалидност по метода на аналогията или контрапримера 157
§ 10. Категоричен силогизъм 161
10.1. Що е категорично твърдение. Видове категорични твърдения според тяхното количество и качество 162
10.2. Логически квадрат 167
10.3. Съвместимост и несъвместимост на категоричните твърдения 168
10.4. Кратка бележка за разликата между традиционната и модерната логика 170
10.5. Моделиране на категоричните твърдения с кръговете на Ойлер 174
10.6. Категоричният силогизъм – някои традиционни конвенции 181
10.7. Илюстрация на разликата между валидните и невалидни категорични силогизми 182
§ 11. Общи термини 191
11.1. Общи термини за означаване на свойства 196
11.2. Общи термини за означаване на отношения 214
11.3. „Маскиране“ на отношенията като свойства в естествения език 221
11.4. За класовете с „размити“ граници 224
§ 12. Дефинициите и тяхната роля 237
12.1. Реализъм (есенциализъм) и номинализъм 238
12.2. Варианти на номинализма 240
§ 13. Дефиниендум и дефиниенс. Видове дефиниции 251
§ 14. Дефиниционни техники 265
14.1. Обемни (екстенсионални) дефиниции 265
14.2. Съдържателни (интенсионални) дефиниции 269
§ 15. Изисквания към аналитичните дефиниции 275
15.1. Изискване 1 275
15.2. Изискване 2 284
15.3. Изискване 3 286
15.4. Изискване 4 287
§ 16. Неформални аргументни заблуди 291
§ 17. Аргументни заблуди на релевантността 299
17.1. Апел към силата (Argumentum ad Baculum) 299
17.2. Апел към състраданието (Argumentum ad Misericordiam) 300
17.3. Апел към народа (Argumentum ad Populum) 301
17.4. Аргумент срещу личността (Argumentum ad Hominem) 304
17.5. Случайност 308
17.6. Невникване в същността, подмяна на тезиса (Ignoratio Elenchi) 309
§ 18. Аргументни заблуди на слабата индукция 313
18.1. Апел към незнанието (Argumentum ad Ignorantiam) 313
18.2. Апел към неквалифицирания авторитет (Argumentum ad Verecundiam) 324
18.3. Аргументни заблуди тип „Фалшива причина“ 327
18.4. Прибързано обобщение (Обърната случайност) 335
§ 19. Аргументни заблуди на презумпцията 339
19.1. Предпоставяне на основанието (Petitio pricipii) 339
19.2. Сложен въпрос 342
19.3. Фалшива дихотомия („черно и бяло“, „дамски аргумент“) 346
§ 20. Аргументни заблуди на двусмислието и граматическата аналогия 351
20.1. Еквивокация 351
20.2. Амфиболия 354
20.3. Композиция 355
20.4. Деление 358
§ 21. Символна логика. Истинностни функции 361
21.1. Прости (атомарни) и сложни (молекулярни) твърдения 362
21.2. Конюнкция, отрицание и дизюнкция 367
21.3. Пунктуация 372
21.4. Условни твърдения. Особеност на материалната импликация 373
§ 22. Аргументна форма и аргумент в пропозиционалната логика. Табличен метод за установяване на валидност 381
22.1. Твърдителна променлива и специфична аргументна форма 382
22.2. Установяване на валидност чрез истинностни таблици 384
§ 23. Твърдителна форма, еквивалентност и тавтология. Валидност на дедуктивния аргумент 389
23.1. Аналитични и синтетични твърдения и твърдителни форми. Тавтологии и противоречия 390
23.2. Материална и логическа еквивалентност. Теореми на Де Морган. Две еквивалентни трансформации на импликацията 393
23.3. Аргумент, импликация и тавтология 396
§ 24. Споровете около трите „основни“ закона на логиката 399
24.1 Димитър Михалчев за законите на логиката 402
24.2. Как да тълкуваме закона за тъждеството? 406
Литература 419
[затвори съдържанието]
