Настоящият труд е посветен на историята на ордена на хоспиталиерите на св. Йоан Йерусалимски и нейните връзки с кръстоносното движение и политическата история на Източното Средиземноморие и Балканите в периода XI–XIII в. Хронологичните рамки на изследването обхващат периода от появата на първите хоспиталиери до прогонването на ордена от териториите на Сирия и Палестина през 1291 г. Избраните времеви граници приблизително съвпадат с т.нар. „епоха на кръстоносните походи“ – периодът между 1096 и 1270 г., в който се провеждат осемте кръстоносни похода, смятани за „класически“ от традиционната медиевистика. В наши дни да се говори за „епоха на кръстоносните походи“ в световната история вече изглежда твърде пресилено, тъй като знаем, че през XI–XIII в. по-голямата част от човешките общности, населяващи нашата планета, дори не са чували за кръстоносците. Въпреки това и днес едва ли би се намерил някой, който да не признае, че кръстоносните походи изиграват изключително важна роля в историята на Стария свят – Европа, Азия на запад от планинските вериги на Алтай и Хималаите, и африканските земи на север от Сахара.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
I. Основаването на йерусалимския хоспитал
II. Византия и първият кръстоносен поход
III. Възходът на хоспиталиерите
IV. Орденът на йоанитите и разцветът на франкските отвъдморски земи
V. Хоспиталиерите и войната със Саладин
VI. Орденът на йоанитите в Леванта от третия до седмия кръстоносен поход
VII. Хоспиталиерите и падането на отвъдморските земи
VIII. Орденът на йоанитите, кръстоносните походи и Византия през XII в.
IX. Хоспиталиерите в латинската империя и морея (1204–1294)
X. Балканските православни държави и кръстоносните походи за спасяването на Латинската империя (1218–1240)
XI. Хоспиталиерите, Унгарското кралство и Балканите (1200–1260)
Заключение
Приложения:
1. Михаил Сирийски (1126–1199) за произхода на военномонашеските ордени на тамплиерите и хоспиталиерите
2. Папа Пасхалий II (1099–1118) – Pie Postulatio Voluntatis (1113 г.)
3. Бениамин от Тудела (1130–1173) за хоспиталиерите и тамплиерите в Светата земя
4. Ламберт Ватерлос (1108 – ок. 1170/1171) за похода на хоспиталиерския магистър Жилбер д’Асайи срещу Египет през 1168 г.
5. Теодерих (XII в.), из „Описание на Светите места“ (ок. 1172 г.)
6. Ибн ал-Атир (1160–1233) за битката при Кресон (1187 г.)
7. Писмо от хоспиталиерите в Светата земя до Арчимбалдо, магистър на ордена в Италия, изпратено след битката при Хатин през 1187 г.
8. Имад ад-Дин ал-Исфахани (1125–1201) за съдбата на хоспиталиерите и тамплиерите, взети в плен след битката при Хатин
9. Писмо на брат Терикус (XII в.) от ордена на тамплиерите до английския крал Хенри II (януари, 1188 г.)
10. Писмо на хоспиталиерския провизор Херменгер (Ерменгол де Аспа) до австрийския херцог Леополд (1188 г.)
11. Раймбаут де Вакейрас (ок. 1165 – 1207 г.) – „Съвет за императора“ (1204 г.)
12. Оливър фон Падерборн (1170–1227) за участието на хоспиталерите и тамплиерите в сражение на Петия кръстоносен поход в делтата на р. Нил през 1221 г.
13. Писмо на папа Григорий IX (1227–1241) до магистъра и ордена на хоспиталиерите от 13 март 1238 г.
14. Диплома на унгарския крал Бела IV (1235–1270), издадена на 2 юни 1247 г. в Алба Регия
15. Ибн ал-Фурат (1334–1405) за превземането на хоспиталиерската крепост Хосн ал-Акрад (Крак дьо Шевалие) през 1271 г.
16. Бар Хебреус (1226–1286) за поражението на мамелюците при Маргат през зимата на 1280–1281 г.
17. Писмо на брат Жозеф дьо Канси от ордена на хоспиталиерите до английския крал Едуард I от месец май 1282 г.
18. Ибн Абд аз-Захир (1233–1293) за падането на ал-Маркаб (Маргат) през 1285 г.
19. Падането на Акра според писмото на магистъра на хоспиталиерите Жан дьо Вилие (1285–1294) от юни или юли, 1291 г.
20. Падането на Акра според Бар Хебреус (1291 г.)
Съкращения
Библиография
Извори
Изследвания
Показалец на личните имена
Показалец на географските имена [затвори съдържанието]
