Издател: УИ "Св. Климент Охридски"
Ако един студент си поставя задачата да се подготви така, че след изпита да може да се похвали: „Всичко си казах“, опитите ми да го убеждавам би трябвало да му изглеждат като отплесване и разводняване. Сигурно за целта по-добра работа може да свърши една система от точки и подточки. Но трябва да отбележа, че на изпит лично аз не очаквам да чуя възпроизведени всички тези, които съм изложил в лекциите. По-скоро бих се радвал да се убедя, че студентът разбира смисъла на казаното там - например за какво е това понятие за езикова игра, за какво са всички тези спорове около „протоколните изречения“, откъде идва тази теза на Дюем-Куайн.
Предговор..........................................................................................9
1. Науката като практика и култура................ .........................13
1.1. Интелектуализъм...............................................................14
1.2. Подръчно и налично..........................................................15
1.3. Предмет на науката не е чисто и просто наличното......17
1.4. Практика и култура............................................................19
2. Философията на науката като анализ на езика...................21
2.1. Език и мислене в аналитичната философия....................21
2.2. Логически атомизъм..........................................................25
2.3. Смисъл и верификация. Логическият емпиризъм..........28
2.4. Рационална реконструкция...............................................32
3. Опитната „основа“ на знанието..............................................35
3.1. Карнап: неопровержимост и субективност на протоколните твърдения...................................................36
3.2. Възраженията на Нойрат...................................................38
3.3. Реставрацията на Шлик.....................................................40
3.4. Попър: базисните твърдения............................................41
3.5. Рамката на дискусията......................................................45
4. От опитни данни към обобщения...........................................46
4.1. Проблемът за индукцията.................................................47
4.2. Индукцията като умозаключение.....................................48
4.2.1. Принципът на индукцията......................................50
4.2.2. Ролята на предишните спонтанни индукции........51
4.2.3. Индуктивните методи на Мил................................52
4.3. Индукцията като хипотетико-деду^тивен метод (Уилям Хюъл)....................................................................58
4.4. „Концепция на ума“...........................................................59
4.5. Дискусията между Мил и Хюъл.......................................62
4.6. Още веднъж за индуктивните методи.............................65
4.7. Ролята на мисления анализ...............................................69
5. Холисткото разбиране за научното познание
(теза на Дюем-Куайн)...............................................................72
5.1. Един пример.......................................................................73
5.2. Тезата на Дюем 74
5.3. Холизмът на Куайн 76
5.4. Холизъм и неопозитивизъм 78
5.5. Център и периферия в системата на знанието 79
5.6. Концептуална рамка 81
5.7. Още нещо за примера с Пастьор и Пуше 82
6. Наука и езикови игри 85
6.1. Логическият холизъм на Куайн 85
6.2. Езикови игри 88
6.2.1. Що е езикова игра 88
6.2.2. Семейна прилика 90
6.3. Науката като семейство от езикови игри 92
6.4. Отново за прагматизма 95
6.5. Прагматичният холизъм на езиковите игри 99
6.5.1. Циментът на нашето знание 99
6.5.2. Съдникът на нашето знание 102
6.6. Отново за рационалната реконструкция 104
7. Научен експеримент и наблюдение 107
7.1. Пример: Атвудова машина 107
7.2. Интерпретация от гледна точка на базисните твърдения 110
7.3. Интерпретация от гледна точка на езиковите игри 115
7.4. Още веднъж за протоколните твърдения и индукцията 118
7.5. Наблюдение 119
8. Научни теории и модели 123
8.1. Конвенционалистката представа за научната теория .... 123
8.2. Неопозитивистката представа за научната теория 125
8.3. Модели 129
8.4. Теорията като йерархия от модели 133
8.4.1. Извеждане на моделите един от друг 133
8.4.2. Отново за двата слоя на научния език 137
8.4.3. Що е теория? 138
8.5. Теоретична натовареност (theory ladenness) на наблюдението 139
8.6. Отново за реалността на теоретичните обекти 143
9. Природата на математическото познание 145
9.1. Емпиристки и априрористки разбирания за математическото познание 145
9.1.1. Емпиризмът на Мил 145
9.1.2. Възражение срещу емпиризма 147
9.1.3. Кантовият априоризъм 148
9.2. Математическата истина като тавтология 158
9.2.1. Логическата истина 159
9.2.2. Необходими истини относно числата 161
9.2.3. Геометрия. Неевклидовите геометрии 162
9.3. Холисткото разбиране за математиката
(У. В. О. Куайн) 165
9.4. Математиката - всеобща наука? 167
10. Парадигма и решаване на главоблъсканици 171
10.1. Научното откритие според Томас Кун 171
10.2. Парадигма 173
10.2.1. Парадигмата като образцово решение на проблем 173
10.2.2. Образец и дисциплинарна матрица 175
10.3. Нормална и революционна наука 176
10.4. Научната революция - аналогия с политическата революция 177
10.5. Някои критики: разграничението между нормална
и революционна наука 179
11. Несъизмеримост на научните теории (парадигми) 182
11.1. Различни светове 182
11.2. Паул Файерабенд за несъизмеримостта 183
11.2.1. Контекстуална теория за смисъла 184
11.2.2. Радикална промяна на смисъла 186
11.3. Кун за несъизмеримостта 187
11.3.1. Илюстрация: притежаването на земята 187
11.3.2. (С) несъизмеримост на методите 189
11.3.3. (А) несъизмеримост на понятията 189
11.3.4. (В) несъизмеримост на виждането 191
11.4. Една критика срещу несъизмеримостта: кога
изобщо има съизмеримост? 192
12. „Рационализъм“ и „ирационализъм“ във философията
на науката. Карл Попър 194
12.1. Фалсификационизъм 195
12.2. Методологически правила 196
12.2.1. Конвенции относно базисните твърдения 199
12.2.2. Конвенции относно „фоновото знание“ 199
12.3. „Теорията“ на научния метод 200
12.4. Парадигми и демаркация 202
13. „Рационализъм“ и „ирационализъм“ във философията
на науката. Имре Лакатош 205
13.1. Научните изследователски програми 205
13.1.1. Твърдо ядро, защитен пояс и отрицателна евристика 206
13.1.2. Положителна евристика 207
13.2. Изследователската програма и целта на науката 209
13.3. Играта на наука 213
13.3.1. Догматичен и методологически фалсификационизъм 213
13.3.2. Наивен и изтънчен фалсификационизъм 214
13.4. Парадигми и изследователски програми 217
13.5. Предсказания и получаване на резултати 219
14. Наука, техника, общество 222
14.1. Наука и общество 222
14.2. Социология на научното знание 224
14.3. Социално конструиране на фактите 228
14.4. Транслация и мрежи 230
14.5. Наука, техника, общество 232
14.6. Дифузионният модел 234
15. Какво представлява философията на науката 236
15.1. Научната метафизика 236
15.2. Теория на научното познание 239
15.3. Фундаментализъм и апология на науката 241
15.3.1. Фундаментализъм 241
15.3.2. Методология (логика) на науката 242
15.4. Критика на науката 244
[затвори съдържанието]
