Издател: УИ "Св. Климент Охридски"
Николай Гочев отделя внимание на ролята, която изследванията на класическата Античност допринасят за формирането на мита за европейската изключителност. Един мит, който с всичките си вредоносни последствия напоследък отново надига глава. В рамките на Част втора, авторът обсъжда отношенията между Египет и
класическа Елада. Там той пише: „Заблуждението, че гърците някак са се появили с усещане за превъзходство над отделните народи, не изглежда случайно. По-скоро става дума за пренасяне на отношението на вече стабилизираната и преуспяваща Европа от (приблизително) края на XVIII в. към „новите народи от изток”, а и към света изобщо: отношение, несъмнено основано на немалкия й колониален опит. […] Основанието да се говори за пренебрежението на гърците към „варварите” е забележимо – за да се съгласим, че Европа винаги е имала съзнание за превъзходство и че винаги е знаела за „по-добрата си природа”. Но четенето на „Историята” [на Херодот] не дава основание да мислим така: специално в кн. II виждаме по-скоро обратното“ (с. 85-86).
В последната, Шеста част темата отново излиза на преден план: „Вярата в [изключителността на класическите народи] почти неизбежно води към необоснована и ненужна вяра в културното превъзходство в онзи, който се представя за техен приемник, към шовинизъм или дори расизъм – явления, които за съжаление съпътстват историята на западното общество и се усилват сякаш успоредно с напредъка на класическите изследвания“ (с. 323).
Огнян Касабов за книгата. публ. ЛВ, 17-23.01.2018, с.3
Общ обем страници - 258.
Съдържание
Предговор. 14 години по-късно.......................................................................................7
Част Първа.
За метода
Размишления за преподаването. Какво знае хуманитарят (2004).............................11
Как да пишем история. Коментар върху Плутарх: Алкивиад, 17 (2005).....................38
Архитектурата като изкуство. Замъкът на родоските рицари (2005)..........................48
Част Втора.
Гръцката античност и днешна Европа
Херодот за Европа и Азия (2005)...................................................................................67
I. Царуването на Дарий..........................................................................................67
II. Египет...................................................................................................................81
Конституцията на ЕС и старогръцката политическа мисъл (2005)..............................92
I. Тукидид и Платон.................................................................................................92
II. Демостен...........................................................................................................100
Част Трета.
Рим и Израил
Рим. Началото и краят..................................................................................................111
I. Полибий и Амиан Марцелин (2008).................................................................111
II. Монтескьо (2004)..............................................................................................125
Границите на Запада....................................................................................................137
I. Устойчивост на държавата и устойчивост на душата (2009)...........................137
II. Св. Йоан Богослов. Исторически сведения (2013)..........................................146
Част Четвърта.
България и българската интелигенция
Василка Тъпкова-Заимова. Живот и работа (2010)....................................................155
Между двете войни (2012)..........................................................................................169
I. Георги Михаилов................................................................................................169
II. Кирил Христов и Александър Балабанов........................................................174
III. Владимир Василев. Между сектантство и демагогия..............................182
IV. Ал. Балабанов. Юбилеен сборник...................................................................186
V. Иван Венедиков. По делата им ще ги познаете..........................................190
VI. Димитър Дечев. Развой на класическата филология.................................193
VII. Списание „Прометей"....................................................................................197
VIII. Петър Мутафчиев. Византинизмът в българската история........................204
IX. Петко Венедиков. Спомени.............................................................................208
Стоян Михайловски (2012)...........................................................................................216
Част Пета.
Читатели на класиката
Богдан Богданов. Старогръцка култура и литература (2002).....................................229
Мишел Фуко. История на сексуалността (2003).....................................................280
Роберт Грейвс. Златното руно (2007).......................................................................292
Павел Стефанов. Ялдабаот (2008)..............................................................................296
Монтен. Опити (2012).................................................................................................302
Част Шеста.
Предговори и въведения
Елиан. Всякакви истории (2009).................................................................................311
Платон. Епиномис (2011)..............................................................................................313
Историите на старогръцката литература в България (2011)......................................316
Херметизмът (2012)......................................................................................................327
Фантастичното през античността (2012)............................................................334
За интелектуалното. „Седемте мъдреци" (2013).......................................................337
За превода и трагедията. „Антигона" (2014)..............................................................345
[затвори съдържанието]
