Настоящата публикация насочва не само към полето на психолингвистиката, но и към необятното поле на приложната лингвистика, на езиковата прагматика, което е логично от своя страна да фокусира научното внимание към етапите на усвояването на близкородствени езици като чужди и произтичащите от тях методически задачи и въпроси.
1 ПРЕДГОВОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
2 УСВОЯВАНЕ НА ЧУЖД ЕЗИК И НЕГОВИТЕ ПСИХОЛИНГВИСТИЧНИ АСПЕКТИ.
ЕЗИКОВИ КОНТАКТИ И ВЛИЯНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9
3 ЗА Т. НАР. „НЕВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ НА ПРЕВОДАЧА“ В СЛАВЯНСКИ КОНТЕКСТ . . . . . 35
4 ПАРОНИМИЯТА, ОМОНИМИЯТА И СЕМАНТИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ
БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 41
5 ЗА НЯКОИ ВЪПРОСИ НА СЛОВООБРАЗУВАНЕТО НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
В КОНТЕКСТА НА ЕЗИКОВАТА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИ И ЧЕШКИ ЕЗИК . 51
6 ГРАМАТИЧНИЯТ РОД В ЧЕШКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ИЗТОЧНИК НА ЕЗИКОВА
ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ (ПРИ ДУМИ ОТ СЛАВЯНСКИ ПРОИЗХОД И ПРИ ДУМИ ОТ ЧУЖД
(НЕСЛАВЯНСКИ) ПРОИЗХОД) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 59
7 ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ГРАМАТИЧНИЯ РОД В БЪЛГАРСКИ И ЧЕШКИ ЕЗИК.
ДУМИ С КОЛЕБАНИЕ В РОДА. ДУМИ С ОБЩ РОД . . . . . . . . . . . . . . . . 67
8 „ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА“, ИЛИ ОЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА БЪЛГАРСКО-ЧЕШКИТЕ
„ПОДВОДНИ КАМЪНИ“ ПРИ ПРЕВОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75
9 БЪЛГАРСКАТА РЕЧ НА БЪЛГАРИТЕ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ . . . . . . . . . . . . . . 83
10 ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 93
11 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 95
12 БИБЛИОГРАФИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97
[затвори съдържанието]