Апатията на младите хора е заблуда. Разговор с Вихра Барова за книга ѝ „Субкултурната идентичност: поглед отвътре навън“
Публикувана на: 12.11.2018
Книгата на Вихра Барова е първото завършено монографично изследване на субкултура в България. Разговаряме с нея за идеите, вложени в книгата ѝ, за интереса ѝ към темата и за младите хора днес. Социалните и етническите неравенства продължават да съществуват и да определят или да ограничават вкусове и желания, смята тя. За повече, прочете целия ни разговор с нея.
Благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим за новата Ви книга „Субкултурната идентичност: поглед отвътре навън“. Разкажете ни защо избрахте тази тема? Защо „поглед отвътре навън“?
С темата за младежките субкултури се занимавам от много време. Започна като личен интерес към начина на живот на част от моите приятели, който постепенно се превърна в академичен интерес към стила, отклонението и противодействието на младите хора, изразени чрез музиката, модата, потреблението, но също така и чрез споделените ценности и идеи. Личната ми ангажираност с темата доведе и до уточнението в заглавието – „поглед отвътре навън “. То разкрива перспективата на текста, позицията, от която тръгвам. Намек е и за рефлексивния подход, който използвам. В първа глава може да прочетете подробно за рефлексивните етнографски методи и техния етичен и академичен смисъл и приложение.
Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас написването на монографията? Имаше ли трудни моменти?
Най-голямото предизвикателство беше изправянето лице в лице с един свят, който в голяма степен ми е близък, но който трябваше да опиша по критичен и правдив начин. Имах две много трудни задачи: от една страна, излизането от субкултурната общност, колкото и флуидна и с размити граници да е тя, и от друга, защитата и представянето на тази общност с помощта на научния инструментариум.
На какви субкултури се спряхте във Вашето изследване?
Изследването ми е условно разделено на две части, свързани с особеностите на младежките движения в България от 90-те години и съответно на тези от началото на 21. век. Занимавам се главно с онези движения, който са свързани с културните индустрии и по-специално с производството на музика. В първия период засягам популярни за времето си младежки субкултурни общности, като хипита, пънкари, ню уейв и готик фенове. Във втория период, определян от много съвременни изследователи като постсубкултурен и характеризиращ се с размиване на границите между стиловете, загуба на разпознаваемия дрескод и на музикалните предпочитания, се занимавам със субкултурните общности като се старая да избягвам все повече популярните названия и етикети за субкултурите, които са свързани с конкретен стил. В тази последна част от книгата предпочитам да говоря за общо субкултурно поле или за ъндърграунд сцена. Стиловете, които представям в първия период, тук вече са фрагменитрани на множество подстилове, на фракции с идеологическо измерение, на „леви“, „десни“, „зелени“. Футболните фенове също са засегнати в края на книгата, като една много изявена субкултурна общност.
Какво е посланието на тази интересна корица?
Ще издам тайната на корицата: в нея е вплетена една моя скица с туш, реплика на една популярна снимка от разцвета на футболното хулиганство в Англия. Доколкото си спомням, снимката е направена в Саутенд-он-сий, през 80-те години. Това е и периодът на апогей на британската субкултурна теория, създадена и развита от учените на т.нар. Бирмингамска школа. Исках корицата да символизира субкултурите изобщо – мястото на тяхното зараждане – улицата, стиловата им разпознаваемост, отклонението и противодействието, заложени в тях.
Как би следвало да мислим субкултурите днес, как се променят те?
Променят се, разбира се, към едно флуидно поле, наричано от изследователите постсубкултура, сцена, неоплеме. Постсубкултурната теория, за която вече споменах, е единият възможен прочит на тази промяна: изместване на фокуса на изследванията от колективното действие на общността към индивидуалното участие; разглеждане на субкултурите като пазарни субекти, зависими и активно взаимодействащи си с културните индустрии. От друга страна, нарастващото многообразие от политически и естетически вкусове не може да се разглежда единствено като „супермаркет на стилове“. Социалните и етническите неравенства продължават да съществуват и да определят или да ограничават вкусове и желания. Апатията на младите хора е заблуда, както казва Анди Бенет – един от най-изтъкнатите британски постсубклтуралисти.
Въпросите зададе: Яница Радева