Владимир Пенчев за българските общности в Средна Европа
Публикувана на: 10.10.2018
Разговаряме с Владимир Пенчев за българските общности в Средна Европа, за една от неговите книги, която реализирахме неотдавна „Българските общности в Средна Европа“.
Неотдавна издадохме Вашата книга „Българските общности в Средна Европа“. Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас написването ѝ?
Тази книга е плод на един близо трийсетгодишен научен интерес. В началото на 90-те години на миналия век изказах идеята, че в новата ситуация би трябвало вече да тръгнем да изследваме българите в чужбина и че общността ни конкретно в чешките земи е много подходяща за целта, защото е различна като механизъм на създаване и битуване от тези в Бесарабия и Банат, които по принцип най-много привличат вниманието. През следващите години бяха подготвени и осъществени с активното ми участие проекти за проучване на българските общности в Чехия, Словакия и Австрия. Тъкмо те предоставиха широка емпирична база за наблюденията и изводите, които представям в книгата. От тази гледна точка написването й не представляваше сериозно предизвикателство, тъй като на практика тя е резултат от дългогодишни натрупвания.
Какви са основните теми и главни действащи лица в нея?
Темите поне според мен са изключително разнообразни, дори многопосочни. Те са свързани както с опити за проблематизиране и теоретизиране на изследователските търсения, насочени към българите в чужда среда, по отношение на тяхната историография и терминология, но и на типологията, топологията, институциите им и т.н., така и с процесите на формиране и битуване на средноевропейските български общности или с конкретните им характеристики. Именно в анализа им впрочем прозират много ясно и главните действащи лица в книгата – хората, личностите, съграждащи българските общности, и особено тяхната наистина впечатляваща дейност.
Какво е бъдещето според вас на българските общности в Средна Европа?
Труден въпрос... От една страна, класическата миграция и миграционна изолираност изглежда вече остават в миналато с оглед развитието на съвременните средства за комуникация и на възможностите за евтино и безпроблемно придвижване в рамките на Европа. С други думи днес можем вече да говорим по-скоро не за миграция, а за мобилност, защото човек тази година може да е в една страна, догодина – в друга, третата да се върне в България и т.н. От друга страна обаче, са постоянно живи както копнежът по чужди страни, така и необходимостта от търсене на по-добър жизнен статус и стандарт, и всичко това предполага непрекъснатост на миграционните процеси навън от България, включително и към Средна Европа. Аз лично мисля, че макар и вече променящи се като история и състав, тамошните български общности ще съхранят създадената вече традиция, както и че ще продължат да запазват българското културно наследство.
За какъв тип читатели е Вашата книга? Какво е посланието към съвременния българин в България и извън нея?
Стана вече дума, че книгата е посветена на българите в чужбина, на техния живот, особености, взаимотношения с обкръжаващата среда, на тяхната култура и т. н. Тя е посветена и на българите у нас и цели да ги запознае със сънародниците им зад граница, с тяхното общностно битие. Следователно, поне за мен, книгата е за всички. А нейното послание... то може би е индивидуално и за българина тук, и за българина в чужбина. Дано всеки да намери онова, което би потърсил в нея.
Въпросите зададе: Яница Радева