С доц. д-р Венета Савова за новата ѝ книга за св. Йоан Владимир
Публикувана на: 09.08.2018
"Песни за св. Йоан Владимир. Изследване и издание на словесната традиция за свети Йоан Владимир" е четвърта поред в библиотеката "Охридски извори". Тя е посветена на изворите за един от най-почитаните светци в земите на Охридската архиепископия – св. Йоан Владимир. Зададохме няколко въпроса на авторката Венета Савова, доцент в СУ „Св. Климент Охридски”. Прочетете нейните отговори.
Бихте ли ни разказали накратко за предизвикателствата, които постави пред Вас новата Ви книга „Песни за св. Йоан Владимир. Изследване и издание на словесната традиция за свети Йоан Владимир“, която току-що излезе?
Започнах своето проучване за св. Йоан Владимир в края на подготовката на юбилейното издание „Песни за Климент. Служби за св. Климент Охридски от X до XX век” [Шомова, И. В. Савова, П. Петков. Песни за Климент. Служби за св. Климент Охридски от X до XX в. София, 2016], тъй като изчитането и събирането на изданията и преписите на Гръцката служба за св. Климент насочи вниманието ми към този не съвсем познат към онзи момент за мен култ към св. Йоан Владимир. Точно по онова време (преди две години) колегията от медиевисти се готвеше за отбелязването на 1000-годишния юбилей от мъченическия подвиг на св. Йоан Владимир († 22.05.1016 г.) и се предвиждаха конференции и чествания през лятото и есента на 2016 г. Тогава си мислех, че вървя след събитията, тъй като аз тепърва се захващах с проучването си, но в последствие се оказа, че подготвените юбилейни издания от балканските изследователи са моят най-добър компас в морето от библиография по темата.
Най-важното в началото беше да се ориентирам в историческата фактология, да изчета редица изследвания, свързани със Самуиловата държава и разбира се, в по-конкретен план да се ориентирам кои са изворите за самия светец. След това трябваше да уточня обема на богослужебните текстове, за да преценя точно какъв ще е акцентът в моето филологическо проучване. Голямата изненада и изследователската радост дойдоха, след като благодарение на йеродякон Атанасий – библиотекаря на Зографската света обител – получих достъп до снимки на три преписа на Славянската преводна служба за св. Йоан Владимир и още два текста, които се оказаха истинска находка. За единия от тях – в ръкопис Zogr 496 – след справка установих, че е неизвестно преводно-компилативно житие (Зографско житие) на светеца с трудно четлива приписка, която посочва кой е съставителят. По-късно моят колега от Катедрата по кирилометодиевистика д-р Димитър Пеев и отец Атанасий разчетоха внимателно приписката и установиха, че преводачът е отец Калистрат Зографски. Втората изненада беше свързана с идентифицирането на неизвестен гръцки Акатист за светеца, чийто текст беше разчетен и преведен от докт. Росен Русев от Богословския факултет на СУ и скоро текстът ще бъде публикуван във втория брой на сп. „Филологически форум“ за 2018 г. в съвместна публикация.
Разбира се, основното предизвикателство в подготовката на монографията беше работата с много, при това разнообразни по жанр и тематика текстове. Затова ги обособих в четири групи. Тяхното представяне съставлява първата глава на книгата, а общият им брой се оказа 42.
Върху какво по-точно от словесната традиция за свети Йоан Владимир е поставен акцент във Вашето изследване?
Най-голямо внимание е отделено на изданието на Славянската преводна служба за св. Йоан Владимир, отпечатана през 1802 г. във Венеция, от която са направени немалко преписи и по-късни издания. В книгата, заедно със славянския текст на Службата, са включени гръцкият текст, българският превод, разночетения по всички издания и известни днес преписи, текстологичен, съдържателен анализ и коментар на превода. Другият своеобразен акцент в изследването ми е проследяването на почитта към светеца в Зографската света обител, с която пряко или косвено е свързано съставянето на всички известни днес славянски и гръцки преписи на Службата, на Гръцкия акатист и на Зографското житие.
За какъв тип читателска публика е „Песни за св. Йоан Владимир“?
Книгата е предназначена за специалисти медиевисти, които се интересуват от книжовната традиция и култовете на територията на Охридската архиепископия. Това са предимно филолози, историци и богослови, но проблематиката може да привлече вниманието на фолклористи и изкуствоведи. Разбира се, тъй като св. Йоан Владимир е почитан предимно в югозападните земи на Балканския полуостров, очаквам монографията да предизвика интерес сред сръбски, черногорски, албански и македонски изследователи и православни християни.
Вярвам, че книгата ми ще намери читатели и сред православните хора в България. Впрочем, във финалната фаза на работата си върху текста научих, че в Бургас се строи първият храм, посветен на св. Йоан Владимир.
Бихте ли споделили интересна история или анекдот покрай написването на книгата Ви или на предходната ви книга „Песни от Климент. Химничната прослава на св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни“?
Най-вълнуващото за мен в процеса на подготовката на монографията беше интензивният обмен на информация и най-вече безвъзмездното споделяне с мен на материали по темата. Често на моите запитвания и молби откликваха хора, които не ме познават, с част от тях и до днес не сме се виждали, но всички те – сърби, черногорци, албанци, руснаци, американци и българи – ми помогнаха.
На тях поднасям своята признателност.
Разговорът проведе: Яница Радева