"The Study of Style" запознава читателите с някои основни проблеми на стила. В отделни глави се разглеждат образност, изненада, емфаза, ритъм, строеж на изречението и на произведението във връзка със стила.

Книга първа „Градеж", от тритомното изследване „изоставени от боговете", се отличава с много добри качества на идеи и сложни разработки. Трите книги предлагат изследване на проф. Мутафов - опит за теория на европейската цивилизация, което не е правено никъде, изследването е уникат в хуманистиката по света и ще стигне своята висока цел.

Д-р Н. Катрин Хейлз е професор по английска литература и изкуства в Калифорнийския университет, Лос Анджелис. Има научни степени по литература и химия. Основните й интереси са насочени към интердисциплинарните връзки между наука, литература и технология. Книгата й Как ние се превьрнахме в постчовеци. Виртуалните тела в кибернетиката, литературата и информатиката получава наградата „Рене Уелек" за най-добро изследване по теория на литературата за 1998-1999 г.

„Постчовешки тела" е сборник от есета, най-добронамерено приемащ различните предизвикателства към кохерентността на „човешкото тяло" като образ, чрез който се осъществява и ориентира културата. В есето, с което започва томчето, твърдим, че постчовешкото състояние е надвиснало над нас и че носталгията по хуманистичната философия за Аза и другите, човека и пришълеца, нормалния и „обратния" е само ехо от една вече провела се битка. Този спор не настоява, че точно тук е истината, а, подобно на заглавието на сборника, е открита покана да се влючат дискурсивни и телесни конфигурации, изместващи човека, човечността и хуманитарните науки.

Представянето на български на Джоан Скот, една от най-ярките и значими исторички и теоретички на феминизма днес, ни изправя пред един специфичен парадокс, възникнал след еманципацията на книгоиздаването у нас: налага ни се да се запознаваме с критиката на определени теоретични направления и дискурси едновременно, а понякога и изпреварващо спрямо самите критикувани направления и дискурси.

Новият превод на класическата и култова книга на Жак Дерида "Гласът и феноменът" предизвиква интелектуалната наслада на изкушените във философското знание четци. Защото това е отбраният кръг на истинските ценители на словото на Дерида, на опиянението от езиковите му игри и предизвикателни анализи. Сред почитателите са студенти, културолози, филолози, философи, журналисти и теоретици от всички области на знанието.

Възможна ли е сега концепция за „глобална литература"? Интуициите, белязали началните перспективи и граници на това ново поле, странно възпроизвеждат една негативна предпоставка, която с праг за възникването и на понятието световна литература в началото на XIX век. Негативната роля се пада на филологическия проект, зародил се в европейското Просвещение именно като възможност за партикуларно описание или конституиране на национални езици и съответните им литератури. Консервативната линия на европейската традиция през последните два века вижда в този съюз между филологическата идеология и политическата прагматика фундамент на „духа на народа", „изконните ценности", „националния характер" и други дискурсивни формули, мотивиращи върховната идеологема „самобитност на родната литература". Политиката на представителство, която такъв дискурс опосредства, винаги обслужва властовите стратегии на социални и професионални групи и институции. Така „добрата воля за власт" (по израза на Дерида) употребява перспективата на различието, която всеки национален литературен дискурс „естествено" произвежда. В този смисъл е съвсем основателно и питането на Гелнър дали, след като национализмът създава нациите, литературата не е онзи феномен, който създава национализма.

Сборникът „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет" представя текстове. гледни точки и дебати от международната конференция (София, февруари 2000 г.). посветена на идеите и трудовете на Волфганг Изер - най-влиятелния теоретик на четенето в наши дни. Тематичните доминанти са проблематичният „край на книгата" и случващото се с медиите, образованието, комуникациите и националната държава в дистанцията между културите на книгата и Интернет.

Из ПЪРВА ЧАСТ
Социално дисциплиниране и мистика през XVI век

Нека се опитаме да погледнем не навътре, а назад в душата. Погледът навътре, който тепърва конституира предмета на разглеждане, който наричаме „душа", не е въпрос на избор поне от момента на възникване на модерната централизирана държава през последната четвърт на XV век.

Материали от международната конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (6-8 ноември 2006), посветена на стогодишнината от смъртта на Хенрих Ибсен