Етнология
Книгата е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888–1889 г., съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители, околийски началници, общински кметове, съпровождащи описания и фотографии на „народни костюми“, които са се носили във всичките двайсет и три окръжия, съществували по онова време. Те са изготвени в отговор на окръжно предписание № 4019 от 12 април 1888 г. на Министерството на вътрешните дела. Към настоящия момент то и последвалите го още три предписания не са открити. Като прави опит да реконструира тяхното съдържание, авторката представя разнопосочната информация, която носят достигналите до нас документи както за „народните костюми“, които са се носили в онези години, така и за времето, в което са създадени. Книгата е организирана в две части. В първата е разгледан архивът като цяло и е очертан контекстът на неговата поява, а във втората погледът е насочен към документите от едно окръжие – Софийското, за да бъде показано каква конкретна информация може да бъде намерена в архивния свод. С цел максимално придържане към документите и запазване на тяхната автентичност при цитирането правописът не е нормализиран. Приложени са и 36 цветни илюстрации на отделни ръкописни страници.
Нека читателите повярват на историите в тази книга. В нея няма измислени лица, съдби и събития. Целта ми е да представя пътуванията на българите между България и Испания в етнографска перспектива. Те са мобилни хора, които искат да преодолеят материалните си затруднения и да осъществят плановете и мечтите си. Придвижването от София до Мадрид може да бъде наречено пътуване, заминаване, напускане, бягство или миграция. Интересуват ме тяхната работа и кариера. Интересуват ме всички нововъведения, които се случват в ежедневния им живот, перспективите и ограниченията, пред които се изправят и които променят тяхното въображение и начин на действие.
Монографията „Българи сме, но не съвсем“ представя две гледни точки – към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е: Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга – сръбкиня и чичо българин?
Монографията е опит за представяне на фрагменти от многоликите образи на България и на българските земи според начина, по който през първата половина на двадесетото столетие са ги видели, почувствали и разбрали унгарци. Тя включва автори и текстове, които показват нестихващ интерес към пъстър в етнокултурно отношение район, какъвто е днешна Североизточна България (Шумен, Варна, Лудогорие, Добруджа). Книгата е адресирана към етнографи, етнолози, фолклористи, културни антрополози, историци на културата и към любознателните читатели. Тя провокира интереса към регионалните проучвания, етническите и религиозните общности на Балканите, както и към историята на унгарско-българските научни взаимоотношения. Като популяризира слабо познати, забравени и неизвестни данни (архивни документи, публикации, материали от теренни изследвания и др.), сред които и появяващи се на български език за пръв път, както и с предпочетения интердисциплинарен подстъп към тях, това изследване има своя влог към уплътняването на познанието за българските светове според представите на другите.
„Историческа памет и образи на миналото (По примери от България, Унгария, Полша и Литва)“ се занимава с историческата памет и осмислянето на миналото като образ. Венета Янкова за „Историческа памет и образи на миналото (По примери от България, Унгария, Полша и Литва)“: Това изследване е плод на почти десетилетни дирения из различни пътища на Европа и на докосване до разнолики светове. Дълбоко съм признателна за споделеното от моите събеседници и за неоценимата помощ на много мои приятели и колеги.
„Календарна обредност и идентичност у българите в Бесарабия“ от Елена Водинчар отговорно изследва празниците у бесарабските българи, как се е празнувала Коледа, какви са били коледарите, как се променят традициите днес. Опазването на празниците и обичаите до наши дни е резултат от осъзнаването на тяхното значение за оцеляването на тази българска общност във времето.
Книгата на Вихра Барова е първото завършено монографично изследване на субкултура в България, осъществено от инсайдър изследовател, който споделя ценностите и практиките на разглежданата група и представя свой аналитичен поглед пред по-широка аудитория. Това изследване ще събуди интереса както на специалисти, така и на широк кръг читатели, тъкмо заради особената перспектива на изследователя инсайдър, който може да открои и популяризира специфичното знание, общностни практики и споделени ценности на субкултурната група. Доц. д-р Валентина Георгиева
В новата си книга Владимир Пенчев изследва миграционните процеси и механизмите на създаване и битуване на отделните български общности в средноевропейските страни. Поставен е акцент върху гурбетчийската експанзия на българските градинари в този ареал на Европа и върху студентските миграционни вълни. Разгледани са политическите емигранти към Австрия в десетилетията след Втората световна война и на земеделски и промишлени работници към бивша Чехословакия в края на 40-те и през 50-те години на миналия век. И накрая вниманието е съсредоточено върху емиграцията след 1989 г. и мотивите за нея. Наблюденията и изводите, които авторът предлага, се основават на сравнително богат теренен материал от различните му полеви изследвания.
Досега не е правено цялостно изследване на българите, заселили се в Обединеното кралство. Изследванията за периода на Възраждането са съсредоточени върху два типа емигранти – учащи в различни средни и висши заведения на Острова, и търговци, открили свои кантори там. За емиграцията към Англия след възстановяването на българската държава (1878 г.) проучванията са групирани преди всичко върху учениците и студентите, избрали да се образоват в Англия.Българските емигранти в Англия представляват многобройни и разнообразни субгрупи, създадени съзнателно или не. Изследването е фокусирано върху функционирането на тези субгрупи в рамките на приемащото общество.
В сборника са изследвани три контекста на празника на Кирил и Методий – национален, транснационален и европейски. Първият том представя европейските и транснационалните (българската диаспора) манифестации на празника на светите братя. Вторият е посветен на култа
Страниците на тази монография запознават читателя с някои аспекти от общностния живот на руснаците и украинците в България и техните етнични имигрантски институции.
Книгата „Войводово. Историята на едно чешко село в България през погледа (не само) на неговите жители” е третото поред българско издание, посветено на това село. Предходните две имаха преди всичко историческа и етноложка насоченост, докато настоящото представя гледната точка на хора, живели във Войводово през първата половина на миналия век.
Войводово през първата половина на ХХ век е смятано за село за пример, а днес, когато ситуацията там е много по-различна и са изминали повече от шейсет години, откакто чехите са го напуснали, споменът за неговото чешко минало все още има потенциала да служи като образец и коректив, при това не само в локален контекст. Но за да кажем какво още би могло да бъде Войводово, необходимо е да знаем какво е било преди, необходимо е да познаваме миналото му. И именно на осветляването на някои недотам известни аспекти от войводовската история е посветена тази книга.
Настоящият сборник обединява студии, основани на етнографско изследване на миграционните движения и мобилността на българските граждани, заселващи се в края на ХХ и началото на ХХІ в. в страни от Средиземноморския ареал като Испания, Гърция, Кипър, Италия, Франция и Португалия. Студиите са резултат от проекта „Културно наследство и национална идентичност в условия на пан-европейска трудова мобилност (Българите, работещи в страните от Средиземноморието)“. Част от проучванията в по-кратък вид са издадени на английски език в сборника „Migration from and towards Bulgaria“.
Сюжетната линия на повествованието е свързана с институцията Етнографски институт с музей при БАН и неговите хора в периода 1973–2010 г. Освен че периодът е белязан от съществени политико-икономически, обществени и културни събития в България, които неминуемо рефлектират върху институтската политика като тенденции и насоки в ръководството и неговото управление, върху проблематиката, кадровото състояние и израстване на учените, международните връзки, личностните взаимоотношения, той е и свързан с професионалния живот на авторката на книгата - Надя Велчева.
Книгата изследва т.нар. „народна история" в светлината на концепцията за колективната памет. Проследено е нейното конструиране и функциониране от периода на национално и държавно формиране до наши дни и ролята й на „автентично", „предавано от поколение на поколение вековно знание", според романтичната визия на XIX в. за „народния дух". Основни проблемни кръгове са взаимодействието между устно и писмено, институционално и локално, научен дискурс - популярна книжнина - фолклорна наративизация. Конкретният анализиран материал са „преданията" или (псевдо)исто-рическите разкази за битките и гибелта на цар Иван Шишман и тези за родното място и гроба на преподобни Паисий Хилендарски в района на Самоковско.
„Народният календар" е своеобразен справочник за това кога, как и защо българите празнуват всяка година. Календарът е предназначен както за ученици в началния и средния курс на обучение и техните преподаватели, така и за студенти и за по-широк кръг читатели, които се интересуват от българската култура.
"Ромската етнокултура – минало и настояще" е цветен каталог, спонсориран от програма "Култура" на ЕС. Той е част от проекта CamUSCulturae. В изданието достъпно и синтезирано са разгледани темите за начина на живот и ромската култура в различни части на Европа. Снимковият материал, онагледяващ изложението включва съвременни и архивни кадри от ромската етнокултура.
Курсът лекции "Цигани в Източна Европа" обхваща избрани ключови теми, които представят една по-обща и цялостна картина на историята, етносоциалната структура и етнокултурните характеристики на "циганите" (Рома) в Източна Европа. В случая в този регион се вкючват страните на изток от "желязната завеса", разделила Европа след Втората световна война, а също така Гърция и Турция. Това е историческият ареал, в който живее основната част от подразделението Рома на циганската общност.
Mobility and cross-border migrations on the Balkans are some of the modern areas of study in social science that became priority items on the agenda of public debate over the past few years in view of the European Union’s enlargement. However, we know from history that this type of mobility is not new in Balkan countries: the tradition of temporary labour migrations has existed for centuries in a number of regions on the Balkans1. For centuries, men living in the mountain regions of the peninsula would head towards the lowlands in order to provide means of existence to their families which stayed back at the home villages. What’s more, in a historical context, labour migrations on the Balkans were as a rule cross- and trans-border, “border” in the meaning implied by Fredrik Barth of the (trans-) ethnic, religious, cultural, and, later, state boundaries on the Balkans.
Основната цел на монографията е да се проследи начинът на живот на циганите евангелисти и да се покаже влиянието на покръстването върху тяхната идентичност. Влиянието на Евангелието върху тази етническа група е ново явление в световен мащаб, но в България, то е с дългогодишна история. В текста се проследява процеса на създаване на цигански църкви, анализира се ролята на паспортите и промяната на досегашния начин на живот на обръщенците.
Акцент в сборника е темата за бежанските движения и в частност за тези от областта Македония към българската държава от края на ХІХ и началото на ХХ век. Темата са трудовите миграции, традиционните културни модели, както и съвременните тенденции на трудовите миграционни движения в двете държави (гурбет, печалбарство, гастарбайтерските миграции към Германия и Австрия от 60-те и 70-те години на миналия век, най-новата трудова мобилност към Италия и т.н.).
Многообразието от форми на културно изразяване, което може да се наблюдава в повечето от съвременните общества, предлага освен възможности за избор и множество проблеми, изискващи добре премислени политически и правнонормативни решения с оглед на продуктивното съжителство на различни култури. Това от своя страна провокира „разхлабване" на нормите и границите между културите, произвежда различна степен на (не)стабилност, чрез която отделната култура се опитва да отговори на очакванията на индивида и същевременно търси адекватност спрямо съществуващото културно многообразие.
Изданието е сборник, който предлага на читателя изследвания на транснационалните идентичности и процеса на интеграция в Европейския съюз. Една от най-силните му страни е мултидисциплинарният подход, който съчетава изследванията на експерти от различни науки като етнология, антропология, история и културология.
Тази книга ще бъде полезна за всеки, който се интересува от света на новите хора в ЕС, така и за тези на Балканите, изключени от него.
Настоящото издание е донякъде необичайно за България. Първоначалният замисъл бе да се подготви учебно помагало за докторантския курс "Цигани/Рама (История, Традиции, Съвременност)" към Етнографския институт с музей при Българската академия на науките. Най-често такъв тип учебни помагала включват части от монографии и отделни статии на различни автори, които се явяват от особено значение за провеждане на обучението. В случая обаче бе избрана друга концепция за съдържанието на това учебно помагало.
Авторката е етнолог в секция “Балканска етнология” към Етнографски институт с музей към БАН.
Книгата съдържа преглед на историческите материали за живота на българските преселници (градинари) в Словакия от началото на миналия век.
Прави изводи за живота на българите там, причините за емиграцията, адаптацията в новата страна и промените в локалната идентичност. В последната част на изданието има поместени интервюта с пресeлници и снимков материал.
Уникалното съчетание на социално-антропологическия научен подход и дълбоките познания на циганската култура позволява на авторите да простъпят към разгадаване на произхода на циганите. Събраните в тази книга свидетелства от исторически източници указват съществуването в древността на границите между съвременна Индия и Пакистан държава, названието на което произхожда от древен антоним, съхранен в съвременното название на циганите: "ром". Материалите от втората част на книгата разказват за устройството на циганската община и индийския произход на съвременните традиции в културата на циганите: ромски съд, възприятията на осквернение и ритуална чистота, циганското музикално творчество и много други.
Разгледаните лични и колективни професионални празници и чествания се вписват в една по-широко структурирана празнична култура. Тя има своята логика на развитие, която не може да бъде пренебрегната.