Философия
Проф. Нонка Богомилова представя новата си книга Философска пропедевтика. По моя начин.
Няма философия изобщо, философия сама по себе си, тя е винаги философия за нас, философия за мен, философия на една епоха, на една общност, на една мисловна традиция. Начина (моя начин), по който представям разбирането си за философията в тази книга акцентира върху ценностите, смисъла, каузата й.
Тази книга съдържа размисли върху различни страни от живота на съвременния човек с акцент върху кризисните тенденции, наблюдавани в него. Разглеждат се няколко конкуриращи се и допълващи се претендента за водещ светоглед на съвременните и бъдещи хора.
Любовта към мисленето е вродено качество, но способността за мислене би могла да се усъвършенства. В това отношение еднакво подходящи са всички науки.
Логиката не е по-добър учител по мислене от другите науки, но има едно особено качество: нейното изучаване развива нашата способност да се отнасяме критично към разсъжденията – да ги анализираме и да откриваме определен род грешки в тях.
Логиката не ни казва кога едно твърдение е вярно, а само кога то е плод на неправилно разсъждение, поради което би могло да бъде невярно. Нещо подобно има предвид Кант, който казва, че логиката задава отрицателното условие за истинност.
Тази книга е предназначена за хората, които обичат да мислят. Не е задължително те да са учили някога логика – достатъчно е в тях да се пробуди интерес към тази специфична научна материя. А това е въпрос на умствена нагласа.
Записките по метафизика са непозната и неиздавана до момента част от творчеството на най-известния български философ между двете световни войни – Димитър Михалчев.
Книгата е от интерес не само за историци на българската философия, но и за широк кръг любители на философски четива. Записките съдържат редица оригинални моменти, намиращи се в хармония с Михалчевата философия на даденото. Философските постановки и оценки, в тях могат да пробудят критически размишления у днешните им читатели.
Предговор към изданието: чл.-кор. проф. дфн Ангел Стефанов
Предмет на тази книга са няколко важни теми от интелектуалното наследство на Средновековието. Тя проследява автентичната философска природа на мисленето на средновековните автори: от идеята за трансцендирането на Аз-а до митовете, подобни на този за "плоската Земя". Авторът оспорва мнението, че средновековните автори интерпретират идеи, а не използват собствения си опит. Това автентично представяне цели да постави идеите на Средновековието по различен и достъпен начин, за да привлече дори предубедения читател.
Най-общото определение на вкуса, без да се взима под внимание дали той е добър или лош, точен или неточен, е това, което ни привързва към нещо чрез усещането; това не пречи той да може да се прилага към интелектуални неща, чието познание доставя такова удоволствие на душата, че е било единственото блаженство, които някои философи са могли да разберат. Душата познава чрез своите идеи и своите чувства; получава удоволствие от тези идеи и чувства: защото, макар да противопоставяме идеята на усещането, все пак, още щом види нещо, идеята го и усеща.
В архива на Шопенхауер откриват малък трактат „За интересното“, който никога не е бил публикуван приживе... Философът, за когото главните врагове на човешкото щастие са болката и скуката, в пика на своята закъсняла слава посвещава двайсетина ръкописни страници на странната категория „интересно“, която сам назовава „скрита нишка“ за разкриването на многостранната идея на човешкото.
Бенжамен Констан (1767–1830) е сред първите имена от времето на Френската революция, които свързваме с основополагащите идеи на либералната философия, с конституционната политика и право, с теорията за прогреса на човешкия род и религиозната толерантност, а също и с разбирането за индивидуалната свобода.
Основните теми в „Ставания и направи“ са привидно съсредоточени от една страна, в маса, стол и обувка, и от друга – във време, пространство и количество, а от още по-друга – музика, геометрия и аритметика. Но главното в нея е ставането на разумността – категориалната, понятийната и идеалната – като битие на грижещото, радеещото, проектното същество.
В момента книгата няма тираж!
В момента книгата няма тираж.
В настоящата книга се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Кант и Хегел, и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през теорията на вероятностите и теорията на сложността. Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа.
Книгата изследва тенденцията за негативизиране на базисните естетически ценности и философската естетика като цяло в рамките на периода ХІХ – ХХІ век и с това включва всички по-важни проблеми, понятия и категории на съвременната естетика. Проследени са последователно механизмите на достигане на позитивните граници и по-нататъшната принципно негативна реализация на индивидуалното и общностното естетическо съзнание, след което на естетизираното съзнание в рамките на съвременната културна ситуация.
Кой е създал вселената, с умисъл или не, човекът цел ли е или случайност? Печеливша ли е тезата за Божието творение на човека сред останалите, настояващи за появата му без предварителен замисъл по пътя на еволюцията? Над всички тези въпроси се извисява питането на Паскал „Кой ме е поставил тук?“. До него достигат както Стивън Хокинг, чрез затруднението да се даде отговор защо вселената си дава труда да съществува, така и авторът на тази книга, който увлекателно свързва пътищата на космологията и философията във възможността за разговор относно самите нас.
Тези текстове са започвани, писани и написвани на път – сред екзотиката на индийските гари, в африканските кафенета, по френските и испанските пътища към Сантяго де Компостела. В сборника се срещат много страници с размисли за културата и политиката (припомня се и екзекуцията на Саддам Хюсеин). Интересен за незапознатия поглед би бил и послеписът към „Марокански бележки“ с артикулацията на процеса на ислямизация през вековете и взаимоотношенията между арабските племена и християнска Европа.
„Митологичен прочит на „Травиата“ от Джузепе Верди“ е оригинално изследване на тази безсмъртна оперна творба. Увлекателно и достъпно Иван Драгоев води читателя към осмисляне на любовното чувство и го кара да се запита за своето място в тези толкова фини междуличностни отношения. Методологията следва митологичната схема за анализ на автора от „Мит и идентичност или защо Едип няма комплекс“ (2002). Основание за такава стратегия му дава наблюдението, че без да има връзка с Античността, в „Травиата“ може да бъде открито типичното противопоставяне на божествена и човешка гледна точка.
Прозата на Хайне - и философската - има своя ритмика, неочакваност на асоциациите, пристрастия, идващи сякаш направо от неговата лирика, свой размах, широта, мащабност на обобщенията, напомнящи, макар и отдалеч, за епоса, както и вътрешна и страстна раздвиженост, показваща живото присъствие на едно драматическо начало. В това сливане на субективното с обективното, на лиричното и драматичното с епичното, в това романтическо „смешение на родовете“ е една от тайните на очарованието на прозата на Хайне.
Четиритомникът Фридрих Дюренмат – „Разговори 1961-1990”, който видя бял свят в 1996 г. като едно от най-значителните събития в литературния живот на съвременността, е дело на Хайнц Лудвиг Арнолд (публицист на свободна практика, главен редактор на литературното списание TEXT+KRITIK, на Критически лексикон на съвременната литература на немски език и др.)в сътрудничество с още двама познавачи на тази мателрия, Анна фон Планта и Ян Щрюмпел.
Това е разказ за интелектуалци от първа величина не само в чисто интелектуален, но и в интелектуално-морален план. Каквито и недостатъци да имат като личност, те са чужди на лицемерието и половинчатостите на типичния днешен добре осигурен интелектуалец. Те казват каквото мислят, каквото и да им струва това. Те са непреклонни, когато са уверени в своята истина. За тях идейният спор не е просто интелектуална игра или караница, той е способен да промени цялостния им възглед.
Проблематиката на книгата е групирана в четири части, всяка от които разглежда ключови категории и проблеми. Първата глава представлява историческа справка. Втората разглежда катерогиите Човек, Бог, Власт, Разум. Репрезентирани са и етиките на Мойсей, Буда, Христос, Мохамед. Третата част разглежда етическите категории: Добро, Зло, Свобода, Смърт, Насилие и др. Четвъртата част се взира в етиките на Хайдегер, Батай, Дерида, Фуко, Бениамин и др.
Книгата "История на етиката" е съставена като са използвани съчиненията на автори от Сократ, Аристотел, Сенека, през Лайбниц и Кант, до Хегел, Шопенхауер и Ницше. Ползвани са и статии на философите, поместени в английски, френски, руски и италиански издания. В книгата са включени съчинения и на български мислители като Константин-Кирил Философ и Паисий Хилендарски.
Книгата е посветена на нравствените аспекти на едни от най-актуалните проблеми на нашето време – човека и неговата природна среда. В нея се проследяват взаимоотношенията на човека с природата, развитието на моралното отношение на човека към природата и обособяващата се екологична етика. Даден е отговор на големия въпрос – каква е ценностната система и какъв нравствено-екологичен морал е необходим за природосъобразното развитие на икономиката и социалния прогрес.
Тази книга трябва да се приеме като продължение на изданието “Естетика и демокрация”. Във фокуса на изложението ѝ са различни пресечни плоскости и различни проблемни планове на едни и същи явления, например авангард (конструктивизъм, неопластицизъм и пр.) и неоавангард (неконвеционално творчество), типове художественост, видове естетическа автономност, различия в ценностните планове на творбата и т.н.
Някои от подходите към графитите в книгата::
Ситуацията, в която през последните две десетилетия се оказа творчеството на Емилиян Станев, до голяма степен предопредели характера на предлаганата книга. Направен е опит да се реинтерпретират отделни негови знакови текстове като повестта „Крадецът на праскови“ и романа „Иван Кондарев“, да се надникне в потулвани отрязъци от неговия житейски път и да се разкрият присъщи му поведенчески актове. Шанс е създадената възможност с доста интересни, оповестявани за пръв път архивни материали да се уплътни предисторията на сюжетите върху историческа тематика: „Легенда за Сибин“ и „Тихик и Назарий“, „Антихрист“.
„Песимизмът – стадий на зрелостта” е едн забележителна книга, която, без да предлага каквато и да било лъжовна утеха, дори само със своята духовна енергия съдържа в себе си нещо ободряващо... Цялото схващане за песимизма като състояние на „зрялост” предизвиква голяма симпатия. Впрочем, тази книга през цялото време приковава вниманието на читателите и е във висша степен остроумна.
Книгата разглежда филологическото познание като троен възел между строгото изследване на текста, неговите въобразени форми и онази "фамилиарност", която прави мисленето уместно. Венера, която се завръща в своя дом в Пафос, означава едно програмно като израз премисляне на статута на филологическото знание.
Настоящата книга обхваща по един семиотичен начин традиционната култура, философската култура и издателския процес в България. Издателският семиозис се оказва обвързан с предфилософските и философските идеи. В този процес участват и подбраните илюстрации. Културният семиозис се проявява в два аспекта – всекидневен и сакрален. Художествената литература акцентува на нравствените и естетическите аспекти в културата на един народ. Философската култура се утвърждава и чрез поетиката на прозата. Книгоиздаването на философска литература утвърждава философията като пазителка та духовните ценностни на един народ.
„Критика на чистия разум“ според самия Кант e трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите.
Целият човешки живот е резултат от три фундаментални фактора: призвание, обстоятелства и случайност. ... Призванието е типът човек, който всяка личност е предопределена да бъде. Представлява най-съкровената съдба на човека, неговото истинско аз. Тук се крие дълбокият смисъл на стария девиз на Пиндар, който обобщава цялата нравственост: „Стани такъв, какъвто си". Обстоятелствата са светът, нещата около нас, леснините и трудностите, с които всеки живот се сблъсква, за да се осъществи. Обстоятелствата са основна съставна част на живота и включват личните способности и дадености на човека. Случайността е непредвидим фактор, който се намесва в тази разумна система, която образуват призванието и обстоятелствата. - Игнасио Санчес Камара (из Въведението от "Що е философия" от Хосе Ортега-и-Гасет)
Д-р Христо Гьошев е преподавател по философия в Нов български университет. Неговите научни интереси са в областите на философията на съзнанието и на съвременната морална и политическа философия.
Книгата е фокусирана върху теорията за идентичността на личностите, създадена от съвременния оксфордски философ Дерек Парфит. Редукционизмът относно личностите, както Парфит нарича своята концепция, дава нетрадиционни и смели, но заедно с това внимателно обосновани отговори на фундаментални въпроси като тези, какво представляват личностите; кога трябва да смятаме, че една личност е същата, и кога тя може да бъде наречена друга личност; какви са основанията ни да постъпваме благоразумно и да бъдем морално загрижени спрямо останалите личности.
Това издание е първото представяне на философските идеи на Дерек Парфит пред българската публика.
Този обемист и изключително вълнуващ текст е блестящо потвърждение на въздесъщността на философския дискурс, т.е. на възмозкността да се говори философски практически върху всеки предмет, стига само да се удържжа определено ниво на анализа, сочещо към същността на обговаряното явление.
Книгата е написана живо и увлекателно, в характерния за автора прозрачен и разбираем, но заедно с това съдържателно уплътнен и дълбокомислен стил.
„Реториката", чийто пръв български превод читателят държи в ръцете си, принахтежи към езотеричните съчинения на Аристотел. Това означава, че тя е била използвана от философа при преподаванията му в сравнително тясната среда на Перипатетическата школа, докато до широката публика били адресирани т.нар. екзотерични съчинения.
Книгата е подходяща за всеки, който се интересува от темата за вселената, която е разработена във формата на философски диалози и размишления.
„Квантовата механика е магия” и „За „Логическите парадокси” (Втори въображаем диалог със Сава Петров)” макар да са въображаеми диалози, твърденията, изразяващи позициите на този известен български философ, са точни цитати от негови трудове.
Изборът на тема е обусловен от необходимостта да се систематизират, анализират и съпоставят едни от най-актуалните специфични тенденции в скандинавската етика, които остават все още непознати в рамките на българския академичен дискурс. Именно затова са подбрани автори и концепции, които позволяват да се очертаят методологически аспекти, вписващи се не просто в актуалните философски направления, а разкриващи доколко можем да говорим за скандинавската етика като за интригуващ философски феномен.
Продължаващата икономическа криза, както и равнодушните, а често пъти и популистки, реакции на политическия елит, позволяват провалът на европейския проект да изглежда днес като реално надвисваща заплаха.
В своя Опит Хабермас, продължавайки възхитителната традиция на критическата философия за осмисляне на настоящето, защитава Европа от надигащата се вълна на скептицизъм, като му противопоставя нов разказ за историята и бъдещето на Европейския съюз, но и за хоризонтите пред цялото човечество.
Книга, за която нейният автор твърди, че е написана от стихията на подсещането, за да извади чрез думите образи от друго време и най-вече чрез образите да доведе читателят до досещания с чувство за хумор, илюстрирано от карикатурите на Борис Димовски: "За разлика от досещането, подсещането е гозба c остри подправки. То се извършва от нови събития със стари, дори поостарели, но предрешили се участници. Тези участници произнасят думи, за да обозначат действията си, и от произнесеното се разбира, че това обозначаване не е класирано в речниците. Не ти остава друго, прочее, освен да си кротуваш и щастливо да бъдеш подсещан за безграничните възможности на семантическия анализ. Изворовите данни, така да се каже, се предоставят безплатно."
Книгата използва абдуктивния метод на американския философ Чарлс Пърс и се стреми да създаде обтегаема, проверима и гъвкава концепция за цялостното развитие на българската литература от възникването й до днес. Според избрания метод развитието на българската литература не е проследено линеарно, а шахматно, на проби, които обхващат основните й жанрове.
„Освен литературата” е книга, побрала в себе си множество разклоняващи се посоки от творчеството на Емилия Дворянова.
Книга-екзистенция, която открехва силуета на едно окръглило се лично битие, едновременно смирено и напрегнато, несвоевременно причастно и диалогично със света, чието изписване всеки път е чудо.
Книга-излизане със своите опити и гледки, пътища и жития.
Книга-покана да видим литературата, а през нея и нас самите, по друг начин.
Книга-образ на една индивидуалност.
В "Критика на думите" Чапек предлага поредица от кратки афористични разяснения на значенията на думи, голяма част от които принадлежат на речника на философията. Тези най-често изпълнени с добродушна и донякъде горчива ирония разяснения са много далеч от претенцията да бъдат част от някаква тежка философска семантика, каквато в наши дни се разработва главно в англосаксонската философия. Те са предназначени не да обсебват, а като малки фарчета да насочват мисълта, не да приковат разсъждението към някакви прецизно формулирани значения, а напротив - да го освободят.
The present volume documents the European summer university, held at Charles de Gaulle University, Lille -3, France, in June 2009. It was designed to bring together students and scholars from several universities in order to create new cross-cultural academic networks within the growing European Union, and stimulate the exchange of ideas among students and faculty from diverse academic settings.
Тази книга предлага един сравнително ясен поглед върху историята на модерната българска философия, но е далеч от претенцията за изчерпателност. Ако все пак има някаква претенция в нея, тя се отнася пo-скоро към историята на историята.
Темата за приложимостта на знанието и, най-вече за приложимостта на научното знание, се натрапи напоследък сякаш неочаквано. Неочаквано, но пък с напълно разбираеми мотиви. Като че ли до вчера тази тема беше тривиална, защото не раждаше проблеми, струващи си да бъдат специално изследвани. Каква промяна днес фокусира философския интерес към тази тема? Краткият, но точен отговор на този въпрос може да се потърси във все по-осезаемо чувстващия се днес социален натиск върху науката да произвежда знания, които са непосредствено и незабавно приложими в обществената практика.
Книгата Епистемология на прикритостта защитава идеята, че много от най-важните възли на мисленето и знанието в цялата западна култура от XX в. са структурирани, а всъщност разпокъсани, от една хронична, а сега вече станала и ендемична, криза на дефиницията хомо/хетеросексуален, най-вече мъж, криза, датираща от края на XIX в.