История
Монографията „Циганите в годините на социализма“ изследва основните аспекти от живота на циганското население в периода 1944 – 1989 г., проследява механизмите на приобщаване на малцинството и резултатите от провежданата политика. За да се обяснят и разберат по-добре успехите и неуспехите на тези държавнически усилия, в изложението е разработена предисторията на циганите по българските земи, както и някои от особеностите на тяхното групово разнообразие и традиции.
Научноизследователският интерес към албанския проблем в Югославия след смъртта на Тито е предизвикан както от бурните събития от това време, така и от историческата дистанция на времето, която вече дава възможност за по-обективна оценка. Темата е разработена въз основа главно на архивни източници, досега непубликувани документи от архивите на републиките на бивша Югославия, които носят оценката на времето и анализират проблема.
Противниковите служби използват сложни ключове и кодове за шифроване и дешифриране, което налага техните неприятели да провеждат специални шпионски операции за разкриването на използваните ключове и шифри. Някои от тези операции, протекли през първата половина на ХХ век, са част от новата книга на Желязко Стоянов, която може да се чете като своеобразно продължение на „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).
В тази книга са включени частично или цялостно преведени текстове на гръцки автори, съставени през периода ХVІІ – средата на ХІХ век и които в по-голямата си част се появяват за първи път на български език. Това са различни по характера си материали – дневници, пътеписи, учебници по история и география, трудове по история и география, както и паметници, маркиращи развитието на гръцката политическа мисъл, в които се срещат упоменавания за българите и тяхната история.
Сборник в чест на акад. Константин Косев
Книгата е сборник от Четвъртата научна конференция "Съвременни аспекти на историческата тема в българската книга", проведе през 2005 г. във Велико Търново.
Обект на изследването е политиката на България по време на Илинденското въстание, отношението с Великите сили, позицията на българското правителство по въпроса за Македония.
Може би моето изложение, лишено от легенди, ще се стори на някои не много интирисноза слушане, но за мен ще бъде достатъчно, ако тези, които искат ясно да вникнат в събитията, които някога в бъдеще могат в същия вид или подобно на тях да се повторят, което е свойствено на човешката природа, сметнат, че то е полезно. И тъй този мой труд е създаден като достояние завинаги, а не като полезно произведение за временна аудитория.
Моята цел в тази книга е да разкажа историята на Латинска Америка от нейното създаване до наши дни. По-точно това е „една“ история на Латинска Америка, защото регионът има множество „истории“ - не само на отделните страни, но и на области, вътре в тези национални държави. Признавайки изключителното многообразие на гласове и истории в рамките на този огромен регион, населен днес с повече от половин милиард души, аз твърдо вярвам, че мога и трябва да конструирам една ясна линия на повествованието. Наративната история, въпреки нейните дефекти, дава чувство за единство в рамките на тази изключителна разнообразност и съзвучие в какофонията от гласове.
В тази книга проличава колко рано българите са били информирани за Америка. Информацията за този далечен континент те получават още в най-ранните български учебници, където могат да се прочетат изненадващо много сведения за историята и географията на далечна Америка. В изданието читателят ще открие също първи дописки за Америка, изпратени от българи, както и за американските просветни институти (Роберт колеж, Мъжкото училище в Пловдив и др.)
Предлаганото на читателската аудитория историческо изследване целенасочено е съсредоточено в хронологическия дипазон между 1894 и 1904 г., генерираращ силен и оптимистичен български национализъм. Това динамично десетилетие от развитието на Източния въпрос е заключено между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и българо-турското споразумение от 1904 г., с което приключва предизвиканата от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание Балканска криза (1902–1904).
Този сборник от статии, обединил усилията на британски и на български университетски преподаватели, се появи благодарение на една малка финансова подкрепа за изследователски цели на Улверхемптънския университет във Великобритания. Целта не беше да се създава монография, отразяваща един единствен подход към проблемите на развитието и промяната, а да се покажат силните и слабите страни в работата на историците от две традиционно далечни една за друга държави. Читателят ще усети големите разлики в подхода на представените тук историци и ще има възможност да направи своите собствени заключения.
"Илирия от Варна до Вилах: Хърватското национално възраждане, сърбите и българите (до 1848 г.)" си поставя за цел да изследва генезиса на илиризма, който има толкова съществено значение за формирането на хърватската (модерна) нация. Цялостното осмисляне на илиризма е невъзможно без анализиране на неговата противоречива рецепция от сърбите и техния културно-национален елит, които имат решаващо значение за крайния му (не)успех.
Авторът заявява, че предпочита историческото портретуване пред хронологично-фактографския подход, най-утвърдената форма за описване на миналото. В хода на своята работа той се е уверил, че тези „четири неугасващи звезди на световния духовен небосклон“ са способни да предизвикват и след векове различни чувства и оценки – възхищение или неодобрение, любов или антипатия, забавление или досада, но никого не оставят безразличен. Тази книга се явява като своеобразно продължение на историческото портетуване, което Ж. Стоянова предпочита с последните си издадени книги. Както "Пет исторически портрета: Наполеон, Бисмарк, Хитлер, Чърчил, Сталин", така и "Атентати и атентатори".
Сборникът „Историята, която усмихва“ е посветен на богатата и многопосочна дейност на проф. д-р Румяна Кушева. Съдържателно книгата следва динамичната релефност на нейния активен творчески път със стремежа му за вярност към диалога в историята. В сборника участват учени от чуждестранни и български университети и организации, чиито статии са подредени в тематичните раздели „Диалогът в историята“, „Частици история“, „Посоки в образованието“. Последната част на това издание открехва вратата към една колкото професионална, толкова и човешка среща за разговорите, съвместните проекти и творческата подкрепа на проф. Кушева, споменът, за които поражда усмивката и радостта, съпътстващи обогатяващото общуване с нея.
Настоящата монография е посветена на проблема за отношенията между Католическата църква и усташкия режим в Независимата държава Хърватия през 1941–1945 г. Дейността на църквата е изследвана всестранно – показана е както подкрепата й на идеята за хърватската държавност и независимост, така и опозицията й на крайнонационалистическата политика на усташката организация (особено към антисръбската и антисемитската й насоченост). Католическата църква е представена в ролята на защитник на хърватските национални интереси по време на немската и италианската окупация на страната. Обоснована е тезата, че нейното ръководство няма единно официално становище по отношение на усташкото управление. Привеждат се убедителни доказателства, че между нисшия и висшия клир често съществуват големи различия и дори несъвместимост в позициите по наболелите национални въпроси в страната. В монографията са очертани и сложните и противоречиви отношения между Ватикана и Независимата държава Хърватия.
Научното творчество на бележития български медиевист акад. Димитър Ангелов надхвърля 1000 монографии, студии, статии, рецензии, интервюта и популярни статии, писани в продължение на половин век и публикувани в десетки реномирани научни издания, сборници и периодичен печат. Продължителността на времето за тяхното обнародване, както и недостъпността на част от специализираната периодика за неспециалистите породи идеята за издаване на част от това многообразно творчество в авторитетната поредица „Университетска библиотека".
Някои от предложените 12 заглавия са с размери на монографии, които могат да бъдат обособени в седем тематични групи: проблеми на българското богомилство, правораздаването във Византия, византийски влияния и взаимоотношения със средновековна България, поземлени отношения, административно-управленски структури, кирилометодиевис-тика и църковни проблеми във Византия.
Предлаганият труд представлява синтезирано изложение на основните събития в Европа в периода от Френската революция до Първата световна война.
Френската революция е начало на големи промени в историческото развитие на Европа. Нейните политически идеи шестват на континента и разчистват пътя на буржоазията към властта. Политическите сътресения, породени от Френската революция, засенчват една друга революция - Индустриалната. Нейната същност е преходът от ръчното производство на стоки към машинното, от манифактурата към фабриката. С тази революция буржоазията става водещата социална прослойка и политическа сила.
Политическото Възраждане е сред най-проучваните области на доосвобожденската ни история. В резултат на усилията на няколко поколения изследователи е натрупана огромна по обем книжнина, в която се осветляват различни аспекти на борбите на българския н арод за отхвърляне на чуждото господство. В научно обръщение са включени значително количество документални свидетелства, а популярните издания, посветени на отделни личности или събития, свързани с подготовката и практическото осъществяване на различните проекти за решаване на българския политически въпрос, нарастват лавинообразно с всяка следваща година.
Предлаганият на читателите сборник с изследвания е резултат от провелата се на 19 октомври 2012 г. международна научна конференция „Културното отваряне на България към света", организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" с помощта на фондация „Св. св. Кирил и Методий". Тя беше замислена като опит да се вгледаме в българските културни специфики на 70-те години, останали в сянката на много по-интересните политически десетилетия. Искахме да се върнем към отварянето на българската култура към света и обратно - към навлизането на световни културни постижения в България.
В „История на художествените музеи" проф. д. изк. Симеон Недков си поставя трудната задача да представи на българската музейна колегия и на широката читателска аудитория едно първо по рода си историческо изследване за дългия път, изминат през различните исторически епохи, на този уникален културен институт - художествения музей. Според автора историята на художествените музеи незаслужено е подценявана. Независимо че са водещите музеи в света, тяхната история не е детайлно изследвана и публикациите в тази област са изключения.
Поредицата Средновековна Европа представя на българския читател исторически произведения от средновековна Западна Европа - истории, биографии, трактати. Те именно са изворът, от който може да се почерпи познание не само за политическите и военните събития, но и за идеологиите и менталността на средновековните хора. Те позволяват на съвременника да надникне в един свят, едновременно близък и далечен, и да открие там не само спомените от миналото, но и зараждането на настоящето.
Заглавието на настоящата антология е съставено от две определения: първото се съдържа в Баварския географ от ІХ в., а другото в писмо на високообразования византиец Григорий Антиохийски от 1175 г. Според съставителя съчетанието им синтезира средновековната представа за България.
Настоящият труд е опит да се проследи развитието на германската външна политика непосредствено след стратегическите промени, настъпили на Европейския континент през 1989 и 1990 г. Авторът търси отговор на редица актуални въпроси като как възстановяването на германското единство и промяната на геополитическата обстановка след края на Студената война се отразяват върху капацитета на германската външна политика, как обединена Германия посреща ключови външнополитически предизвикателства като войната в Персийския залив, кризата в Босна и Херцеговина и конфликта в Косово и какво е мястото на страната в новата система на международна сигурност.
Тези „звезди на политическия небосклон“ предизвикват в своите съвременници разнообразни чувства и оценки – възхищение или неодобрение, любов или антипатия, забавление или досада, лоялност или отричане.Тази книга е замислена като първа част от серия публикации на тема „Знаменити политици“.
.
От книгата ще узнаете за държавното и църковното устройство на Византия, за различни страни от ежедневието на удивителна общност от народи, наречена „ромеи". Тази пленителна история е разказана по един увлекателен начин от Тома Томов, „жителят на Константинопол", с помощта на исторически документи и богато илюстрирана с карти, схеми, чернобели и цветни илюстрации.
На фона на общото икономическо и политическо развитие на Германия в студията са изследвани еволюцията, методите и механизмите на икономическата й политика по отношение на България между двете световни войни. Проследено е постепенното и целенасочено изграждане на германската позиция в условията на настъпилите след края на Първата световна война политически промени в Европа. Разгледано е ранното възстановяване на търговските отношения, както и постепенното налагане и утвърждаване на Германия като първостепенен търговски партньор на България през втората половина на 20-те години на XX век. Показано е активизирането на германската икономическа политика в годините на световната икономическа криза и при нацисткото управление.
Различните култури, оставили следите си във византийския регион, са оказали влияние и върху византийското въоръжение. В този смисъл на него трябва да се гледа като на резултат от срещата между античното наследство и ориенталските и западните характеристики. Абстрахирайки се от взаимното влияние между Византия и нейните съседи, империята е играла и важна роля като посредник, защото много оръжия от чужд произход са станали известни в други културни кръгове именно посредством Византия.
„Европейската гражданска война - 1917-1945 г., Националсоциализъм и болшевизъм" на Ернст Нолте е книга, която не може да остави никого равнодушен. Това показва не само бурната реакция при нейната поява, но и продължаващата нейна значителна популярност. Нейната привлекателност и актуалност се определят както от темата и избрания ракурс, от който е представена, така и от позицията, която автора застъпва.
В тази книга са събрани житейските разкази на историците от випуск '81 на Софийския университет - един изключителен курс. Изключително добър според преподаватели, изключително успешен според колеги, изключително „готин" в своите си представи и спомени. Дали защото на България са били най-необходими историци в нейната 1300-годишнина, или поради смяна на поколения в професията, почти всички са се реализирали в своята специалност, а онези, които са преминали в други сфери, продължават да се чувстват формирани от историческото си образование и са свързани с историческата професия.
Поредицата Средновековна Европа представя на българския читател исторически произведения от средновековна Западна Европа - истории, биографии, трактати. Те именно са изворът, от който може да се почерпи познание не само за политическите и военните събития, но и за идеологиите и менталността на средновековните хора. Те позволяват на съвременника да надникне в един свят, едновременно близък и далечен, и да открие там не само спомените от миналото, но и зараждането на настоящето.
Сборникът излиза като резултат от интердисциплинарна конференция, оранизирана в Димитровград и поставила си за цел да хвърли поглед към живота на българите през XX век. Амбицията на организаторите на конференцията е да обобщи националните научни постижения в областта на етнологията и съвременната история.
Многообразието на темите и проблемите, представени в 37-те статии, включени в юбилейния сборник, е съзнателно търсено. То е в синхрон с широтата в научните занимания на проф. Баева.
В монографията се изследват три основни звена от цялостната конструкция на взаимовръзки и отношения между земята и хората, а именно райетският чифлик, селското и градското землище и пирамидата на имуществено разслоение сред селяните, анализирани в контекста на конкретната географска, икономическа, политическа среда и законова рамка. Логически свързани помежду си, те играят съществена роля за изграждане на структурите в проучваното аграрно и социално пространство и влияят върху динамиката на протичащите в тях процеси.
Монографията "Власт и история в средновековна България" е първият цялостен опит да се проследи във времето развитието на взаимовръзката власт-история в България през VII-XIV в. В книгата се анализират подробно концепциите на онези произведения, които имат характера на „маркери" на своето време и допринасят да се създаде по-реалистична представа за историческата култура на техните автори и читатели.
През последното десетилетие изследователският интерес на историците към „образа на другия“ осезателно нарасна. Книгата на Петър Ангелов е задълбочен прочит на историческите извори, въз основата на които се реконструират облеклото, нравите, политическите взаимоотношения между България и Византия през VII–XIV век.
Обектът на изследването в тази книга е познанието за модерното изкуство в България от края на XIX век до Втората световна война и неговото формиране в художествената критика и ранните истории. Изследването е ориентирано със съвременен интерес към конкретни художествени произведения и практики.
Новата книга на Евгения Калинова е първи опит за представяне на развитието на българската художествена култура в периода 1944–1989 г. от гледната точка и с „инструментариума“ на историческата наука. Във фокуса на изследването е характерната за комунистическия режим зависимост на културата от политическия императив. Проследени са промените в обхвата и насоките на тази зависимост, диктувани от спецификата на вътрешните и международните измерения на: „народната демокрация“ (9 септември 1944-1947 г.); налагането на съветския модел на социализма (1948-1953 г.); постепенното и неуверено „размразяване“ след Сталин, достигнало кулминацията си с развенчаването му през 1956 г. и бързо деградирало след смазването на Унгарската революция; реформаторския устрем на 60-те години; стабилизацията на 70-те, която се подхранва от активния диалог Изток-Запад, но ще се окаже измамна още в края на същото десетилетие; и 80-те години, белязани от кризата. Политическите характеристики на тези периоди са от решаващо значение за основните параметри на културната политика и за отношението на Комунистическата партия към художествената интелигенция.
In his book Bulgaria and Her People the American professor Will S. Monroe says in 1914 that Bulgaria is "the only country in Europe in whose development the United States have played an important role". He also notes that in the second half of the 19th and the beginning of the 20th c. the American influence was considerable.
Изданието е сборник, който предлага на читателя изследвания на транснационалните идентичности и процеса на интеграция в Европейския съюз. Една от най-силните му страни е мултидисциплинарният подход, който съчетава изследванията на експерти от различни науки като етнология, антропология, история и културология.
Тази книга ще бъде полезна за всеки, който се интересува от света на новите хора в ЕС, така и за тези на Балканите, изключени от него.
Терминът „дипломация”, с който се обозначава една съществена страна от външната политика на всяка държава, намира разпространение в Европа едва от края на XVIII в. Неговият произход обаче ни отвежда още към античната епоха. Известно е, че в езика на древните гърци с думата „диплома” били обозначавани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия.
Настоящата книга е посветена на полемичното произведение "Повест полезна за латините, кога се отлъчиха от гърците и от светата Божия църква и как си измислиха ерес да служат с безквасен хляб и хула срещу Светия Дух" - средновековен славянски превод на изгубен гръцки анонимен текст от края на XI в., в който се описват историческите корени на отчуждението и разрива между Рим и Константинопол, осъждат се някои обреди и обичаи на западните християни и се изтъкват заслугите на Византийската империя за покръстването на българите, русите и унгарците.
В книгата се разглеждат преминалите в Константинопол ранни години от живота на бъдещия български цар Симеон. Реинтерпретират се в контекста на други извори и изследвания известията за Симеон и Византия в съчинението Възмездие на западния писател и хронист Лиутпранд. Търсят се пораждащите културни архетипи (светски и духовни, литературни и материални), с които Симеон се е запознал във византийската столица и които по-късно е възпроизвел в една или друга степен в Преслав. Дирят се цивилизационните сходства между Лиутпранд и българския просветен владетел като представители на т.нар. малки ренесанси.
Книгата e второ преработено и допълнено издание на "Българските преходи 1939-2005" и разглежда историята на България в един от най-бурните периоди от развитието й през 20 в. и в началото на 21 в.
Настоящият сборник включва материали от конференцията "Европа: народи и граници (Парижка мирна конференция 1919-1920 и нейното наследство)", проведена на 6 ноември 2009 г. в София. Тя е ярък пример как дистанцията на времето и вятърът на промяната избистрят и отрезвяват, „европеизират" доскоро противопоставящи се исторически школи. Дискусиите, лишени от „национално отговорни" позиции, показаха, че в една война всички са губещи.
Тук за пръв път са събрани някои от многото есета и лекции от Норман Дейвис, автор на популярните и критично приветствени „Европа", „Островите", „Европа във война" и „Въстанието '44". Обхващаща повече от петнадесет години от забележителната му кариера, тази внушителна колекция се обръща към много от проблемите, които продължават да доминират политическия и културния климат в днешна Европа.
Темата може да се отнесе най-общо към т.нар. европейска интелектуална история, която изследва развитието на определени клонове от човешкото познание в хода на историята на Европа. Ренесансът и Хуманизмът карат европееца от разглеждания период да се интересува от географията на заобикалящия свят. (проф. дин. Лиляна Симеонова)
Настоящата книга е написана специално за българските читатели, тя не е превод на вече публикуван чешки текст. Ян Рихлик, чешки българист и професор по история в Карловия университет в Прага, е автор на историческата част в книгата, която е написана на чешки, но след извършения от Владимир Пенчев, български бохемист, научен работник в Института за фолклор при БАН и доцент в ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград, превод, е авторизирана. Същевременно Владимир Пенчев авторизира самия превод и написва частта за историята на културата. Главата за чешко-българските връзки представлява актуализиран и допълнен превод от чешкия текст на „История на България”, публикувана в Прага през 2000 г. и претърпяла ново издание през 2002 г. , като нейни автори са отново Ян Рихлик и Владимир Пенчев.
Не е налична в момента