Монографията на д-р Кристина Деспотова „Социални мрежи и РР на телевизията" е интердисциплинарно изследване, базирано на дисертационния ѝ труд. В него са анализирани актуални проблеми на РР комуникацията на класическата медия - телевизията, и социалните мрежи. Сред тях са появата на новата професия - специалист по дигитални комуникации, свързана с навлизането на тези платформи в ежедневната работа на журналистите и РР експертите и кросмедийното разпространение на информация.

 Изследването на доц. д-р Васил Загоров далеч надхвърля заявената в заглавието му проблематика (руската преводна книга в България). Без да напуска границите на темата, то по своята същност представлява пространен и дълбок исторически, социологически и книговедски анализ на процесите и субектите в българското книгоиздаване през посочения период. Успоредно с използваните традиционни подходи, трудът чертае нови перспективи в науката за книгата през ХХІ век. 

 Книгата представя наблюденията на автора върху развитието на медийната икономика като научна дисциплина, способна да търси и дава отговори за структурата на медийните пазари, за поведението на медийните организации и за отражението на това поведение върху развитието на обществото.

Книгата „Реторика и пъблик рилейшънс" е успешен опит да се създаде модел, който систематизирано представя основни дейности и се прилага към различни ситуации. Идейният акцент е авторското виждане как се прави цялостен реторически анализ, „стъпка по стъпка" при прилагането на основни реторически знания. Предложен е авторски прочит на основополагащи идеи, принципи, понятия в реториката и ПР. Важно достойнство на книгата представлява анализът на проблеми, свързани с реториката и ПР.
доц. д-р Гергана Апостолова - ЮЗУ

Проблемите на телевизионното програмиране биха могли да бъдат анализирани единствено през призмата на общия културен аудиовизуален контекст. Той се промени изцяло след прехода, настъпил в държавното, политическото и обществено-икономическото устройство след 1989 г. Проблемите, които възникнаха на територията на културата и в частност на аудиовизията, в голяма степен са резултат от продължаващото й формално разглеждане като елемент от надстройката. Според автора това е отживял, неверен възглед върху ролята на културата и с този аспект се занимава специално в книгата.

Медиите все по-определено се налагат като фактор със сериозно психологично въздействие. Ефектите, които то носи, и механизмите, които стоят зад него, са проблеми с особена научна и практическа значимост. Изследванията в тази насока се провеждат приблизително от средата на XX век. Техните открития се отнасят основно до влиянието на медиите върху аудиторията като цяло.

Тази книга обединява дългогодишните наблюдения на Андреана Ефтимова над аргументативни текстове в академичната и журналистическата практика. Есето е разгледано през призмата на текстолингвистиката, когнитивната наука, журналистическата стилистика и медиазнанието.

Въпросът за медиите става все по-актуален. Надигнала се е световна дискусия за ролята и проблемите на медиите в консу-маторските общества. Съществува обща неудовлетвореност от тях, едно универсално поставяне под въпрос на функционирането им. Медиите са в полезрението на мислители от рода на французите Пиер Бурдийо и Ален Акардо, на журналисти от ранга на Игнасио Рамоне и Серж Алими.

В книгата е представена накратко същността на науката и професията пъблик рилейшънс, част от нейната история и развитие в България. Заедно с авторската позиция по темата са съпоставени гледните точки на десетки водещи чуждестранни и български изследователи, учени и PR практици по най-важните въпроси на връзките с обществеността. Чрез конкретни казуси, кампании и случаи от практиката се отговоря на въпроса: какво е "това, което не може да се купи, а трябва да се спечели"

Материали от научната конференция, състояла се на 29 и 30 октомври 2004 г., във Факултета по журналистика и масова комуникация - Софийски университет „Св. Климент Охридски".
Сборникът "БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА - 160 ГОДИНИ. МИНАЛО-НАСТОЯЩЕ-ПЕРСПЕКТИВИ" е част от проект към Фонд "Научни изследвания" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с председател на Управителния съвет проф. д-р Георги Бакалов.

Сборникът „Медии, комуникация, общество" съдържа изследвания на докторанти от четирите катедри („История и теория на Журналистиката", „Печат и книгоиздаване", „Радио и телевизия" и „Комуникация и връзки с обществеността") на Факултета по журналистика и масова комуникация на CУ „Св. Климент Охридски".

Meдиите кaтo културна среда. Присъствието на културната проблематика в медиите. И преди Всичко - феноменът вестник „Култура" и приносът му за изявата на критическите интелектуалци в българската публичност.
Това са основните теми в този сборник, представящ доклади и съобщения от конференцията „Култура. Медии. Публичност" (8 януари 2007), организирана по проект на факултета по Журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски" от катедрите „Радио и телевизия" и „Печат и книгоиздаване" и спонсорирана от фонд „Научни изследвания".

Защо са необходими нови подходи и решения в управлението на връзките с обществеността? Наистина ли пъблик рилейшънс е главен интегриращ фактор в комуникационната политика на организацията? Как се осъществява планирането, програмирането и финансирането в PR-дейността? Ефективното използване на информационните ресурси и новите медии в съчетание с творческата иновативност и проактивния мениджмънт привилегироват връзките с обществеността като незаменима социална технология на организациите и бизнеса за общо добро и за благополучието на всички.

Промененият начин на медийна консумация и конкуренцията с електронните средства за комуникация насочиха издатели и редактори към търсене на нова философия на всекидневника, нова функционалност и представяне на информацията. В споровете между университетски преподаватели и практикуващи журналисти се формулираха „спасителните пояси" на днешния вестник. Да информира вече, очевидно, не е достатъчно. Модерният вестник трябва да ориентира (да насочва, йерархизира, обобщава, да показва главното, да създава опорни точки), да води (да помага при селективното четене, „навигацията" през многообемните вестници), да коментира (да интерпретира, да разгръща по-задълбочено определени теми, да въвежда други планове към дадена статия).

Сборникът проследява в исторически план развитието на печатните и електронните медии в двата културни контекста, като същевременно се спира на такива възлови въпроси в изследването на информационната среда, като ролята на обществените и комерсиалните медии, институциите за медийно регулиране, редакционните принципи и стандарти в журналистиката, взаимоотношенията между медии и демокрация и появата на модерните информационни системи.Специално внимание е отделено на Би Би Си като един от моделите на плуралистична и демократична медийна институция.
Наред с това книгата предоставя последни данни за развитието на медиите във Великобритания и САЩ в контекста на технологичната революция и глобализацията, а също така и начините, по които тези процеси се отразяват на свободата на словото и влиянието на масмедиите върху политическото развитие.
„Масмедиите във Великобритания и САЩ" ще представлява интерес за журналисти - настоящи и бъдещи, за изследователи на средствата за масовата комуникация, за хората, от чиито решения зависи бъдещето на свободата на словото в България, а също така за всички, които проявяват интерес към историята и развитието на масмедиите.

Това е първата книга у нас, в която се разглеждат медийният пазар и индустрия в условията на цифровизацията в контекста на медийните практики в две съседни балкански държави - Р България и Р Гърция. Подобен сравнителен анализ на електронната медийна среда в две държави - членки на ЕС, досега не е правен.

Книгата по рекламна политика представя основната същност на рекламата в качеството й на елемент на комуникационния маркетинг, с основните методи, фирми и средства за осъществяване на рекламна дейност от съвременната фирма. В нея е отделено съществено място на каналите за реализация на рекламни дейности, на планирането и изпълнението на рекламната кампания, на анализа и на оценката на ефективността на рекламните мероприятия.

"Държавност преди държавата" представя нов прочит на възрожденската ни периодика и е своеобразна нейна кратка история. Изборът на темите и на проблемите, както и авторските концепции преактуализират мисленето за Българското възраждане.     
"Държавност преди държавата" е отличена през 2001 г. с наградата за книга на Съюза на българските журналисти.

Радиото е толкова старинно нещо, че днес никой не му обръща внимание. Просто го ползва. И колкото повече за слушателя то е привлекателна, но малко видима част от всекидневието, толкова повече за неговите творци често е фетиш - с възможностите за личностна реализация, с културната му същност, влиянието му, печеленето на пари. Но радиото едва ли е така устойчиво живо само поради тази малко странна любов. Самата тя не идва от нищото. На феномена радио са посветени деветте обзора в книгата.