Битие и време
автор: Мартин Хайдегер
заглавие: Битие и време
Подзаглавие:
година:
ISBN: 954-430-493-2
Издател: Академично издателство "Марин Др
цена:
24 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
УВОД
изложението на въпроса за смисъла на битие
първа глава необходимост; структура и предимство на въпроса за битието
§ 1. Необходимостта от изрично повтаряне на въпроса за битието / 11
§ 2. Формалната структура на въпроса за битието / 12
§ 3. Онтологичното предимство на въпроса за битието / 15
§ 4. Онтичното предимство на въпроса за битието / 17
ВТОРА ГЛАВА
ДВОЙНАТА ЗАДАЧА ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО МЕТОДЪТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И НЕГОВАТА СКИЦА
§ 5. Онтологичната Аналитика на Бъденето-ето-на като разкриване на хоризонта за интерпретация на смисъла на битие изобщо / 21
§ 6. Задачата на една деструкция на историята на онтологията / 24 § 7. Феноменологичният метод на изследването / 29
A, Понятието феномен / 30 Б. Понятието логос / 33
B. Предварителното понятие феноменология / 35 § 8. Скицата на съчинението / 38
ПЪРВА ЧАСТ
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА С ОГЛЕД
НА ВРЕМЕВОСТТА И ИЗЯВЯВАНЕТО НА ВРЕМЕТО КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЕН ХОРИЗОНТ НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО
ТРЕТА ГЛАВА СВЕТОВОСТТА НА СВЕТА
§ 14. Идеята за световост иа света изобщо / 56
A. Анализът на оклосиетовостта и световост изобщо / 58 § 15. Битието на срещащото се в околния сият биаащо / 58
§ 16. Вестяващата се по вътре-светово биващото свето-съобразност на околния сият / 62
§ 17. Препращане "к знак / 65
§ 18. Сложеността-извърнатост и значност; световостта на света / 70
Б. Открояването на анализа на сяетовостта от интерпретацията на света при Декарт / 74 § Í9. Определението на «света» като res extensa / 75 § 20. Фундаментите на онтологичното определение на «света» / 76 § 21. Херменевтичната дискусия на картезианската онтология па «света» / 78
B. Околното на околния свят и пространствецостта на Бъденето-ето-на / 82 § 22. Пространствеността на иътре-светово подръчното / 83
§ 23. Пространствеността на Бъденето-в-света / 85
§ 24. Пространствеността на Бъденето-ето-на и пространството / 89
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА БЪДЕНЕТО-В-СВЕТА КАТО БЪДЕНЕ-С И БЪДЕНЕ-СЕБЕ-СИ. «СЕ»-ТО
§ 25. Началното поставяне на екзистенциалния въпрос за Кой на Бъденето-ето-на / 95 § 26. Бъденето-ето-на-с Другите и делничното Бъдене-с / 97 § 27. Делничното Бъдене-себе-си и Се-то / 104
ПЕТА ГЛАВА В-БИТИЕ-ТО КАТО ТАКОВА § 28. Задачата па един тематичен анализ на В-Битие-то / 107
А. Екзистенциалната конституция на Ето-на-то / 110 § 29. Ето-на-бъденето като разположение / 1 [0 § 30. Боязънта като модус на разположението / 114 § 31. Ето-на-бъденето като разбиране / 116 § 32. Разбиране и изтълкуване / 120
§ 33. Изказването като производен модус на изтълкуването / 124 § 34. Ето-на-бъдене и реч. Езикът / 129
Б. Делничното битие на Ето-на-то и лро-падането на Бъденето-ето-на / 133 § 35. Хорската приказка / 134 § 36. Любопитството / 136 § 37: Двузначността /138 § 38. Про-падането и хвърлеността / 139
ШЕСТА ГЛАВА
ГРИЖАТА КАТО БИТИЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 39. Въпросът за изначалната цялост на структурното цяло Бъдене-ето-на / 143 § 40. Основното разположение страх като отличителна разкритост на Бъденето-ето-на / 146 § 41. Битието на Бъденето-ето-на като грижа / 150 § 42. Потвърждаването на дело на екзистенциалната интерпретация на Бъденето-ето-на като
грижа из предонтологичното самоизтълкуване на Бъденето-ето-на / 155 § 43. Бъдене-ето-на. световост и реалност / 159
а) Реалност като проблем на битието и на доказуемостта на «външния свят» / 160
б) Реалност като онтологичен проблем / 164
в) Реалност и грижа / 166
§ 44. Бъдене-ето-на, разкритост и истина / 167
а) Традиционното понятие истина и онтологичните му фундаменти / 167
б) Изначалният феномен истина и произволността на традиционното понятие истина / 171
в) Начинът на битие на истината и пред поставянето на истината / 175
ВТОРИ РАЗДЕЛ
БЪДЕНЕ-ЕТО-НА И ВРЕМЕВОСТ
§ 45. Резултатът от подготвителния фундаментален анализ на Бъде нето-ето-на и задачата на една изначална екзистенциална интерпретация на това биващо / 179
ПЪРВА ГЛАВА ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕНЕ-ЦЯЛО НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
И БИТИЕТО НАКЪМ СМЪРТТА § 46. Привидната невъзможност на едно онтологично схващане и определяне на Бъденето-цяло с характер на Бъденето-ето-на /182 § 47. Узнаваемостта на смъртта на Другите и възможността за схващане на цяло Бъдене-ето-на / 184
§ 48. Имане-да-има, край и цялост / 186
§ 49. Отграничаването на екзистенциалния анализ па смъртта от възможни други интерпретации на феномена / 190
§ 50. Предварителното очертаване на екзистенциално-онтологичната структура па смъртта / 192 § 51. Битието накъм смъртта и делничността на Бъденето-ето-на / 194 § 52. Делничното битие накъм края и пълното екзистенциално понятие смърт / 196 § 53. Екзистенциално нахвърляне на истинско битие накъм смъртта / 199
ВТОРА ГЛАВА
СЪОБРАЗНОТО НА БЪДЕНЕ-ЕТО-НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЕДНО ИСТИНСКО МОЖЕНЕ-ДА-СЕ-БЪДЕ И РЕШИТЕЛНОСТТА
§ 54. Проблемът за засвидетелствуването на една истинска екзистентна възможност / 205 § 55. Екзистенциално-онтологичните фундаментиа на съвестта / 207 § 56. Характерът на зов на съвестта / 208 § 57. Съвестта като зов на грижата / 209 § 58. Разбиране на повика и вина / 213
§ 59. Екзистенциалната интерпретация на съвестта и вулгарното изтълкуване на съвестта / 220 § 60. Екзистенциалната структура на засвидетелствуваното в съвестта истинско Можене-да-се-бъде / 224
ТРЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКОТО МОЖЕНЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА ДА БЪДЕ ЦЯЛО И ВРЕМЕВОСТТА КАТО ОНТОЛОГИЧНИЯ СМИСЪЛ НА ГРИЖАТА
§ 61. Предварително очертаване на методологичната стъпка от прокарването на границата на истинското Бъдене-цяло с вида на Бъденето-ето-на към феноменното изкарване наяве
на времевостта / 229 § 62. Екзистентно истинското можене на Бъденето-ето-на да бъде цяло като предваряваша
решителност / 231 § 63. Добитата за една интерпретация на битийния смисъл на грижата херменевтична ситуация
и методологическият характер на екзистенциалната Аналитика изобщо / 235 § 64. Грижа и Себе-сност / 239
§ 65. Времевостта като онтологичния смисъл на грижата / 249 § 66. Времевостта на Бъденето-ето-на и произтичащите от нея задачи на едно по-изначално
повторение на екзистенциалния анализ / 254
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ВРЕМЕВОСТ И ДЕЛНИЧНОСТ
§ 67. Основният състав на екзистенциалната устроеност на Бъденето-ето-на и предварителното очертаване на нейната времева интерпретация / 257 § 68. Времевостта на разкритостта изобщо / 258
а) Времевостта на разбирането / 258
б) Времевостта на разположението / 261
в) Времевостта на про-падането / 265
г) Времевостта на речта / 267
§ 69. Времевостта на Бъденето-в-света и проблемът трансценденция на света / 268
а) Времевостта на обгледното погрижване / 269
б) Времевият смисъл на модификацията на обгледното погрижване до теоретическото откриване на вътре-светово наличното / 273
в) Времевият проблем трансценденция на света / 278
§ 70. Времевостта на пространствеността с характера на Бъденето-ето-на / 280 § 71. Времевият смисъл на делничността на Бъденето-ето-на / 282
ПЕТА ГЛАВА ВРЕМЕВОСТ И ИСТОРИЧНОСТ
§ 72. Екзистенциално-онтологичното изложение на проблема история / 284 § 73. Вулгарното разбиране на историята и случването на Бъденето-ето-на / 288 § 74. Основната устроеност на историчността / 291 § 75. Историчността на Бъденето-ето-на и свето-историята / 294
§ 76. Екзистенциалният произход на историознанието от историчността на Бъденето-ето-на / 297 § 77. Връзката на предходното изложение на проблема историчност с проучванията на В. Дил-тай и с идеите на граф Йорк / 301
ШЕСТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ВЪТРЕ-ОВРЕМЕНЕНОСТ КАТО ПРИЗХОД НА ВУЛГАРНОТО ПОНЯТИЕ ВРЕМЕ
§ 78. Непълнотата на предходния времеви анализ на Бъденето-ето-на / 306 § 79. Времевостта на Бъденето-ето-на и логрижването за време / 307 § 80. Погрижваното време и вътре-овременеността / 311 § 81. Вътре-овременеността и генезисът на вулгарното понятие време / 317 § 82. Открояването на екзистенциално-онтологичната връзка на времевост, Бъдене-ето-на и свето-време от Хегеловото схващане на отношението между време и дух / 322
а) Хегеловото понятие време / 323
б) Хегеловата интерпретация на връзката между време и дух / 325
§ 83. Екзистенциално-времевата Аналитика на Бъденето-ето-на и фундаментално-онтологич-ният въпрос за смисъла па битие изобщо / 327
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА / 332
ИНДЕКС НА НЕМСКОЕЗИЧНИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 339
ИНДЕКС НА БЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 348
ИНДЕКС НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ / 357
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ (съставител Д. Зашев) /361
[затвори съдържанието]
изложението на въпроса за смисъла на битие
първа глава необходимост; структура и предимство на въпроса за битието
§ 1. Необходимостта от изрично повтаряне на въпроса за битието / 11
§ 2. Формалната структура на въпроса за битието / 12
§ 3. Онтологичното предимство на въпроса за битието / 15
§ 4. Онтичното предимство на въпроса за битието / 17
ВТОРА ГЛАВА
ДВОЙНАТА ЗАДАЧА ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО МЕТОДЪТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО И НЕГОВАТА СКИЦА
§ 5. Онтологичната Аналитика на Бъденето-ето-на като разкриване на хоризонта за интерпретация на смисъла на битие изобщо / 21
§ 6. Задачата на една деструкция на историята на онтологията / 24 § 7. Феноменологичният метод на изследването / 29
A, Понятието феномен / 30 Б. Понятието логос / 33
B. Предварителното понятие феноменология / 35 § 8. Скицата на съчинението / 38
ПЪРВА ЧАСТ
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА С ОГЛЕД
НА ВРЕМЕВОСТТА И ИЗЯВЯВАНЕТО НА ВРЕМЕТО КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЕН ХОРИЗОНТ НА ВЪПРОСА ЗА БИТИЕТО
ТРЕТА ГЛАВА СВЕТОВОСТТА НА СВЕТА
§ 14. Идеята за световост иа света изобщо / 56
A. Анализът на оклосиетовостта и световост изобщо / 58 § 15. Битието на срещащото се в околния сият биаащо / 58
§ 16. Вестяващата се по вътре-светово биващото свето-съобразност на околния сият / 62
§ 17. Препращане "к знак / 65
§ 18. Сложеността-извърнатост и значност; световостта на света / 70
Б. Открояването на анализа на сяетовостта от интерпретацията на света при Декарт / 74 § Í9. Определението на «света» като res extensa / 75 § 20. Фундаментите на онтологичното определение на «света» / 76 § 21. Херменевтичната дискусия на картезианската онтология па «света» / 78
B. Околното на околния свят и пространствецостта на Бъденето-ето-на / 82 § 22. Пространствеността на иътре-светово подръчното / 83
§ 23. Пространствеността на Бъденето-в-света / 85
§ 24. Пространствеността на Бъденето-ето-на и пространството / 89
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА БЪДЕНЕТО-В-СВЕТА КАТО БЪДЕНЕ-С И БЪДЕНЕ-СЕБЕ-СИ. «СЕ»-ТО
§ 25. Началното поставяне на екзистенциалния въпрос за Кой на Бъденето-ето-на / 95 § 26. Бъденето-ето-на-с Другите и делничното Бъдене-с / 97 § 27. Делничното Бъдене-себе-си и Се-то / 104
ПЕТА ГЛАВА В-БИТИЕ-ТО КАТО ТАКОВА § 28. Задачата па един тематичен анализ на В-Битие-то / 107
А. Екзистенциалната конституция на Ето-на-то / 110 § 29. Ето-на-бъденето като разположение / 1 [0 § 30. Боязънта като модус на разположението / 114 § 31. Ето-на-бъденето като разбиране / 116 § 32. Разбиране и изтълкуване / 120
§ 33. Изказването като производен модус на изтълкуването / 124 § 34. Ето-на-бъдене и реч. Езикът / 129
Б. Делничното битие на Ето-на-то и лро-падането на Бъденето-ето-на / 133 § 35. Хорската приказка / 134 § 36. Любопитството / 136 § 37: Двузначността /138 § 38. Про-падането и хвърлеността / 139
ШЕСТА ГЛАВА
ГРИЖАТА КАТО БИТИЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
§ 39. Въпросът за изначалната цялост на структурното цяло Бъдене-ето-на / 143 § 40. Основното разположение страх като отличителна разкритост на Бъденето-ето-на / 146 § 41. Битието на Бъденето-ето-на като грижа / 150 § 42. Потвърждаването на дело на екзистенциалната интерпретация на Бъденето-ето-на като
грижа из предонтологичното самоизтълкуване на Бъденето-ето-на / 155 § 43. Бъдене-ето-на. световост и реалност / 159
а) Реалност като проблем на битието и на доказуемостта на «външния свят» / 160
б) Реалност като онтологичен проблем / 164
в) Реалност и грижа / 166
§ 44. Бъдене-ето-на, разкритост и истина / 167
а) Традиционното понятие истина и онтологичните му фундаменти / 167
б) Изначалният феномен истина и произволността на традиционното понятие истина / 171
в) Начинът на битие на истината и пред поставянето на истината / 175
ВТОРИ РАЗДЕЛ
БЪДЕНЕ-ЕТО-НА И ВРЕМЕВОСТ
§ 45. Резултатът от подготвителния фундаментален анализ на Бъде нето-ето-на и задачата на една изначална екзистенциална интерпретация на това биващо / 179
ПЪРВА ГЛАВА ВЪЗМОЖНОТО БЪДЕНЕ-ЦЯЛО НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА
И БИТИЕТО НАКЪМ СМЪРТТА § 46. Привидната невъзможност на едно онтологично схващане и определяне на Бъденето-цяло с характер на Бъденето-ето-на /182 § 47. Узнаваемостта на смъртта на Другите и възможността за схващане на цяло Бъдене-ето-на / 184
§ 48. Имане-да-има, край и цялост / 186
§ 49. Отграничаването на екзистенциалния анализ па смъртта от възможни други интерпретации на феномена / 190
§ 50. Предварителното очертаване на екзистенциално-онтологичната структура па смъртта / 192 § 51. Битието накъм смъртта и делничността на Бъденето-ето-на / 194 § 52. Делничното битие накъм края и пълното екзистенциално понятие смърт / 196 § 53. Екзистенциално нахвърляне на истинско битие накъм смъртта / 199
ВТОРА ГЛАВА
СЪОБРАЗНОТО НА БЪДЕНЕ-ЕТО-НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЕДНО ИСТИНСКО МОЖЕНЕ-ДА-СЕ-БЪДЕ И РЕШИТЕЛНОСТТА
§ 54. Проблемът за засвидетелствуването на една истинска екзистентна възможност / 205 § 55. Екзистенциално-онтологичните фундаментиа на съвестта / 207 § 56. Характерът на зов на съвестта / 208 § 57. Съвестта като зов на грижата / 209 § 58. Разбиране на повика и вина / 213
§ 59. Екзистенциалната интерпретация на съвестта и вулгарното изтълкуване на съвестта / 220 § 60. Екзистенциалната структура на засвидетелствуваното в съвестта истинско Можене-да-се-бъде / 224
ТРЕТА ГЛАВА
ИСТИНСКОТО МОЖЕНЕ НА БЪДЕНЕТО-ЕТО-НА ДА БЪДЕ ЦЯЛО И ВРЕМЕВОСТТА КАТО ОНТОЛОГИЧНИЯ СМИСЪЛ НА ГРИЖАТА
§ 61. Предварително очертаване на методологичната стъпка от прокарването на границата на истинското Бъдене-цяло с вида на Бъденето-ето-на към феноменното изкарване наяве
на времевостта / 229 § 62. Екзистентно истинското можене на Бъденето-ето-на да бъде цяло като предваряваша
решителност / 231 § 63. Добитата за една интерпретация на битийния смисъл на грижата херменевтична ситуация
и методологическият характер на екзистенциалната Аналитика изобщо / 235 § 64. Грижа и Себе-сност / 239
§ 65. Времевостта като онтологичния смисъл на грижата / 249 § 66. Времевостта на Бъденето-ето-на и произтичащите от нея задачи на едно по-изначално
повторение на екзистенциалния анализ / 254
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ВРЕМЕВОСТ И ДЕЛНИЧНОСТ
§ 67. Основният състав на екзистенциалната устроеност на Бъденето-ето-на и предварителното очертаване на нейната времева интерпретация / 257 § 68. Времевостта на разкритостта изобщо / 258
а) Времевостта на разбирането / 258
б) Времевостта на разположението / 261
в) Времевостта на про-падането / 265
г) Времевостта на речта / 267
§ 69. Времевостта на Бъденето-в-света и проблемът трансценденция на света / 268
а) Времевостта на обгледното погрижване / 269
б) Времевият смисъл на модификацията на обгледното погрижване до теоретическото откриване на вътре-светово наличното / 273
в) Времевият проблем трансценденция на света / 278
§ 70. Времевостта на пространствеността с характера на Бъденето-ето-на / 280 § 71. Времевият смисъл на делничността на Бъденето-ето-на / 282
ПЕТА ГЛАВА ВРЕМЕВОСТ И ИСТОРИЧНОСТ
§ 72. Екзистенциално-онтологичното изложение на проблема история / 284 § 73. Вулгарното разбиране на историята и случването на Бъденето-ето-на / 288 § 74. Основната устроеност на историчността / 291 § 75. Историчността на Бъденето-ето-на и свето-историята / 294
§ 76. Екзистенциалният произход на историознанието от историчността на Бъденето-ето-на / 297 § 77. Връзката на предходното изложение на проблема историчност с проучванията на В. Дил-тай и с идеите на граф Йорк / 301
ШЕСТА ГЛАВА
ВРЕМЕВОСТ И ВЪТРЕ-ОВРЕМЕНЕНОСТ КАТО ПРИЗХОД НА ВУЛГАРНОТО ПОНЯТИЕ ВРЕМЕ
§ 78. Непълнотата на предходния времеви анализ на Бъденето-ето-на / 306 § 79. Времевостта на Бъденето-ето-на и логрижването за време / 307 § 80. Погрижваното време и вътре-овременеността / 311 § 81. Вътре-овременеността и генезисът на вулгарното понятие време / 317 § 82. Открояването на екзистенциално-онтологичната връзка на времевост, Бъдене-ето-на и свето-време от Хегеловото схващане на отношението между време и дух / 322
а) Хегеловото понятие време / 323
б) Хегеловата интерпретация на връзката между време и дух / 325
§ 83. Екзистенциално-времевата Аналитика на Бъденето-ето-на и фундаментално-онтологич-ният въпрос за смисъла па битие изобщо / 327
БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА / 332
ИНДЕКС НА НЕМСКОЕЗИЧНИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 339
ИНДЕКС НА БЪЛГАРСКИ ТЕРМИНИ (съставител Д. Зашев) / 348
ИНДЕКС НА ЛАТИНСКИТЕ ИЗРАЗИ / 357
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ (съставител Д. Зашев) /361
[затвори съдържанието]