"Гласът и феноменът" е анализ на учението за значението у Хусерл, разгледано в рамките на проблематиката на „присъствието". Това е книга повече за писане-то, отколкото за гласа - Дерида го въвжда, за да покаже, че е характерен за метафизиката на присъствието, кооято предпочита идентичността (гласа) пред ( разликата (писането). Отначало Дерида показва как при Хусерл понятието „знак" се раздвоява между признак и израз. Признакът е знак, който препраща към нещо отсъстващо. Изразът съответства на онези видове знаци, които носят значение, т.е. той е смисъл, а не нещо - това автоматично изключва от теорията материалността на думата, защото изразяване значи екстериоризи-ране на някаква идеалност, на нещо, което е в съзнанието и само в съзнанието. Тук обаче не става дума за материалния глас, а за „анонимния глас на логоса, който води монолог със себе си". Този глас, който е контраинтуитивен, е именно феноменологическият глас.
Жак Дерида се опитва да разбере особеното място на гласа в историята на философията от Платон до феноменологическото учение за знака, което анализира в "Гласът и феноменът". Той подлага на критика именно тази феноменоло-гическа концепция, отхвърляйки обгърнатата в понятието „глас" автоафекция и показвайки, че е несъвместима с овремевяването, т. е. „движението", чрез което времето разгръща пространството, като разгръща себе си.