Транспортните разходи са за сметка на клиента ЗА ПОЧИТАНИЕТО КЪМ КНИГИТЕ

Вселената е Книга - Liber Mundi.
Книгата-вселена е четена от езотериците и мистиците. Тя е разгръщана от истинските мъже на този свят в опита им да разберат какво има отвъд видимото и какво ни е казано в написаното. Книгата е първообразът на всички неща, които се нуждаят от тълкувания и затова нейната символна мощ никога няма да угасне - каквото и да вещаят пророците на електронния свят.
В книгата почитаме хартията и печатното слово. Прекланяме се пред откритието, направено преди деветнадесет века от китаеца Це Лун, когото съдбата избрала да ни дари хартията. Тя упорствала дълго, докато се наредила до такива вековни съратници на писмото като камъка, глинените плочки, папируса, пергамента.
В книгата почитаме и откритието на гравьора от Майнц Йохан Гутенберг. В средата на XV в. неговата Библия превъртяла едно от колелата на историята и станала знак на прелом, чиито наследници сме днес. След като книгите вече са на екрана, след като непрестанно се компресират и „източват" по мрежите, със сигурност има и нещо старомодно в почитта към хартията, към подвързаната книга, към усещанията на ръката, която я разгръща. Готови сме да споделим авангардните технологии, но и да отстояваме консервативната любов към сетивната книга на хартията, мастилата и лепилата.
Разгръщайки книгата, интуитивно усещаме властта на „хартията, която говори". Когато конквистадорите тръгнали да завземат новите земи, две неща впечатлили най-много техните бъдещи жертви - поразяващият огън на пушките и книгите, наричани „хартия, която говори". Книгите и пушките били съкрушителните знаци на света отвъд океана, който жадувал да наложи своята власт. Нашата цивилизация се е развила именно около системите на писмеността и около властта на „говорещата хартия". „Говорещата хартия" помни. „Говорещата хартия" предава своите послания на способните да ги четат. „Говорещата хартия" притежава огромна власт - тя е обезпечавала силните, но е била и оръжието на слабите. Няма по-преследван и наказван персонаж в световната история от „говорещата хартия".
Когато разгръщаме книгата, влизаме в ритуала, наречен „четене". Четенето като съсредоточаване, внимание, размисъл... Четенето като дълбока почит към словото и като застиване пред силата на истината, която то въплъщава. Свети Бенедикт е знаел това, когато в правилника на манастира в Монтекасино е съветвал четящите и слушащите монаси: „И на масата да цари най-велика тишина, тъй щото нито шепот, нито глас да се чува и да смущава четеца."