Доколко четенето запазва привичните си характеристики в условията на преобладаващ аудиовизуален обмен на информация и комуникационен взрив? Не води ли това до нова неграмотност? Дали Интернет ще смени, отмени или възпроизведе обемите и съдържанията на поняти! като „световна литература", „литературна класика". ..литературен канон"? Поражда ли електронната поща нова епистоларна култура? Създават ли всички тези изменения нови субектни позиции и нови етически измерения? Това са въпросите, които задава и на които търси възможните отговори тази книга.
Редом с Волфганг Изер в сборника участват негови ученици и съмишленици като Джоузеф Хилис Милър, познат у нас като живата легенда на деконструктивизма, Габриеле Шваб, Джон Пол Рикелми. Стенли Корнзолд, Марсел Корнис-Поуп. Санфорд Будик, Фернандо Кабо. Винфрид Флук и други. Сред българските участници се открояват имената на Богдан Богданов. Клео Протохристова, Евгения Панчева Юлия Стефанова. Михаил Неделчев и други литературоведи от Нов български университет. Софийски университет и БАН.
Четенето - между книгата и екрана (Огнян Ковачев)...........................................7
Online култура, online природа (Александър Кьосев).........................................15
Волфганг Изер. Рецептивната теория...................................................................,. 27
ЧЕТЕНЕТО И ЧИТАТЕЛИТЕ
Джоузеф Хилис Милър. Четенето на „Рашел, за мен отредена" на Пруст: интерпретиране на самата другост..................................................................49
Клео Протохристова. Аксиологии на четенето в постгутенберговото
състояние..............................................................................................................64
Богдан Богданов. Четенето, читателят и другите................................................74
Михаил Неделчев. Старомодният читател в Мрежата.......................................79
Юлия Стефанова. Емпиричният читател във виртуализираната реалност ... 83
ПРОЧИТИ НА ТВОРЧЕСТВОТО НА ВОЛФГАНГ ИЗЕР
Габриеле Шваб. „Само ако не бях длъжен да се изявявам": естетиката
на негативността на Изер...................................................................................97
Санфорд Будик. Очертанията на философската фикция при Изер и
Кантовото упражняване на „таланта" за образцовост...............................116
Димитър Камбуров. Поставена натясно, литературата минава без опашка: фиктивното въображаемо или реалното световтвърдяване на езика.....127
Добромир Григоров. Норма и литературност......................................................151
Винфрид Флук. Търсенето на дистанция: негация и негативност
в литературната теория на Волфганг Изер ..................................................160
Джон-Пол Рикелми. Пътят нахамелеона при Изер, Бекет и Йейтс: фигури на смъртта и въображаемото във „Фиктивното и въображаемото".................................................................................................203
ЛИТЕРАТУРАТА И НОВИТЕ МЕДИИ
Хенаро Таленс. Четенето като писане.........................................................221
Евгения Панчева. „In the eyes of all posterity": Шекспировите сонети в
Интернет.............................................................................................................231
Фернандо Кабо Асегиноласа. Поезия и хипертекст: чувството за предел .... 242
Боян Манчев. Платон и Интернет: философията срещу литературата,
литературата срещу новите медии................................................................256
Морис Фадел. Следствия от един скандал..........................................................271
РЕТРОСПЕКТИВИ, ИНТРОСПЕКТИВИ, ПЕРСПЕКТИВИ
Николай Гочев. Писано слово, словесна култура и образованост
през XXI в...........................................................................................................283
Георги Чобанов. Четенето встрани от Апокалипсиса........................................293
Йордан Ефтимов. Тривиалното просветление и Интернет.............................298
ОТЛОЖЕНИЯТ КРАЙ НА ГУТЕМБЕРГОВАТА ЕПОХА
Стенли Корнголд. Бележки към феноменологията на електронното
писмо...................................................................................................................305
Огнян Ковачев. Готицизиране на електронната паяжина.
Сменящите се кадри на възвишеното...........................................................324
Марсел Корнис-Поуп. Преподаването на литература в епохата
на хипертекстуална и мрежова комуникация: стратегии за постигане
на интерактивна критическа педагогика.......................................................337
Биляна Курташева. Интернет: срещу подписа.................................................351
Александър Кьосев. Виртуални общности срещу въображаеми общности. Празници. Четене. Бъбрене.............................................................................356
[затвори съдържанието]