Държавност преди държавата

автор: Здравка Константинова
заглавие: Държавност преди държавата
Подзаглавие: свръхфункции на българската възрожденска журналистика
година: 2010
ISBN: 978-954-07-3052-3
Издател: УИ „Св. Климент Охридски"
цена: 15 лв.




Транспортните разходи са за сметка на клиента Чрез българската журналистика по време на Възраждането се възстановява една държавност. Независимо от разликите в схващанията за пътя към нея. Независимо от разликите във вижданията за бъдещия модел.
Подобно нещо вече се е случвало - в Европа и в Северна Америка - припомнят го в своята аргументация относно журналистиката като едно от първите средства за революцията политическите ни водачи, които са публицисти, или може би по-точно -публицистите, които са политически водачи.
Този процес, разбира се, носи не само нашенските особености, но и нашенските надежди, свързани и с модернизацията по това време на комуникациите в развитите страни, с феномена на масовия печат, феноменът, подхранил либералната илюзия на XIX век за всесилието на общественото мнение. „...Особено в една епоха, в която е толкова лесно да падействува человек въз общественото мнение", отбелязва вестникът на Петко Р. Славейков „Македония". Според същото издание публицистите са „почти най-силните днес по оръжието си явни мислители".
Д-р Иван Селимински, едно от авангардните имена в първата фаланга на възрожденската ни интелигенция, се обляга в съжденията си по същата тема на перифразиран цитат от Виктор Юго: „Печатът е светлината на обществото, а всяка светлина има нещо божествено. Мисленето е дишане на човека; който спира мисленето, напада човечеството... От печата се заключава и за цивилизацията и свободата на страната... През нощта печатът пръв съглежда зората и я възвестява на света."