Готовност за обучение в училище

автор: Пламен Калчев
заглавие: Готовност за обучение в училище
Подзаглавие: Тест за оценка на когнитивни аспекти
година: 2005
ISBN: 954-326-023-0
Издател: Парадигма
цена: 8 лв.




Транспортните разходи са за сметка на клиента Оценката на готовността за училищно обучение е актуална практическа задача, на чието решаване у нас са посветени немалък брой изследвания (Батоева, 1988; Димитров, Йорданова, 1990; Бижков [рък.], 1996, и други [вж. по-подробно глава -1, § 1.4.]). Ранната идентификация на децата „в риск" за развитие на проблеми в обучението е предпоставка за своевременна интервенция и помощ за преодоляване на затрудненията в адаптацията към училищната система. Използваният инструментариум за диагностика е от първостепенно значение за решаването на подобна задача. Настоящото изследване представя конструирането и апробацията на скринингов тест за оценка на когнитивните аспекти на готовността.
В съответствие с една от утвърдените систематизации (Meisels, 1998) в първа глава са разграничени четири основни подхода за анализ на готовността на детето за училище: нативистичен, емпиричен, социалноконст-руктшистичен и интеракционистичен. Всеки от тях е оказал силно влияние върху избора на инструменти за диагностика и практическия процес на оценяване. В тази глава са представени и основните компоненти на готовността: перспективата на детето, родителите, учителите и научните изследвания, направен е преглед на някои от популярните в САЩ тестове за готовност, както и на използвани у нас инструменти.
Втора глава съдържа детайлно описание на задачите от теста, предназначени за оценка на пет основни области:
•    начални езикови умения;
•    начални математически умения;
•    зрително-моторна интеграция;
•    зрителна дискриминация;
•    кодиране.
Част от задачите са конструирани за целите на изследването, останалите са заимствани от аналогични инструменти, но интеграцията им в рамките на теста се основава на получените в изследването емпирични резултати.
Трета глава представя конструирането на теста. Емпиричният мате-Риал е събиран в рамките на повече от десет години и обхваща 1816 деца, постъпващи в 1. клас в пет столични училища. Най-голям е относителният
дял на децата от 151 СОУПИ (от 2002 г. НСОУ), София, където тестът редовно е прилаган от 1994 г.1 Стандартизационната извадка включва 1051 деца, но нормативните стойности по субтестовете са получени върху по-голям брой лица (всички налични протоколи).
Тестът е конструиран чрез серия от експлораторни фактории анализи, след което структурата е валидизирана чрез конфирматорни анализи върху независима извадка. В трета глава се анализират и данните за надеждността и нормативните стойности.
Четвърта глава съдържа изследване на прогностичната валидност на инструмента - основен проблем на тестовете за училищна готовност, от гледна точка на изпълняваната от тях функция. Прогностичните възможности на теста са оценени с помощта на експертни оценки на учителите (в края на 1. и 2. клас: общо върху 489 деца) чрез методите на структурното моделиране. Тъй като при индивидуалното изследване решаващи за качествата на скрининговия тест са възможностите му да предсказва „статуса" на детето след период на училищно обучение („със" или „без учебни проблеми"), в тази глава са представени данни за сензитивността, специфичността, позитивната, негативната прогностична ценност и ROC-кривата на инструмента (получени на три етапа върху същата извадка от 489 деца).