Влиянието на френския конституционализъм върху Търновската конституция
Транспортните разходи са за сметка на клиента Размер: 140/210 мм
Обем: 196 страници
Корици: твърди
Когато се говори за външните влияния върху първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. в старата столица Търново, обикновено акцентът е насочен към съседните балкански конституции от това време – гръцка, румънска и сръбска, или белгийската Конституция от 1831 г. Тезата за силното влияние, което оказва върху развитието на балканския конституционализъм през ХІХ в. Конституцията на Белгия, е все още популярна и днес. Това се отнася и за Търновската конституция, въпреки че някои изследователи хранят известен скептицизъм в това отношение, както и относно нейния „свръхдемократизъм“.
Несъмнено, при една съпоставка на разпоредбите на Търновската конституция и на белгийската Конституция от 1831 г., се установяват множество съответствия, но един по-задълбочен анализ и поглед назад във времето показва, че корените на тези разпоредби могат да се открият значително по-рано (Паев 2016, с. 174).
Известно е, че самата белгийска Конституция не е оригинална, а е съставена основно от заимствани текстове от френската Конституция от 1791 г., нидерландската от 1815 г. и френската Конституционна харта от 1830 г. (Orban 1906, p. 17).
Френската Конституция от 1830 г. в голяма степен възпроизвежда разпоредбите на по-ранната френска Конституционна харта от 1814 г., а и двете заимстват текстове от Конституцията от 1791 г. Факт е, че в Търновската конституция откриваме множество общи разпоредби с нея. Наличието на съответствия между Търновската конституция и френската Конституция от 1791 г., както и с други конституционни актове на Франция от ХІХ в., съвсем не означава, че те са пряко заети от тях. Пътищата на проникване и влияние са разнообразни.