(Пре)програмиране на живота
заглавие: (Пре)програмиране на живота
Подзаглавие: синтетичната биология между индустрията и биохакерството
година:
ISBN: 978-954-326-534-3
Издател: Парадигма
цена:
27 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента Размер: 140/200 мм
Обем: 318 страници
Корици: меки
Цветни илюстрации
Синтетичната биология обещава да превърне телата ни в поле на избори, които могат да бъдат пресмятани и направлявани. Дали тя е конкретна утопия, предусещаща един нов свят, които още не е, но е реално възмо-жен? Дали е възможна техническа рационалност, която ни подчинява откъм самата ни природа? Но какво е природата, след като молеку-лярното ниво на живота може да се превърне във въпрос на избор? Всъщност не е ли синтетичната биология следващата стъпка в еволюцията на човечеството, която поначало е техногенна, за разлика от еволюцията на животните, основана върху приспособяване съм средата? Възможно ли е синтетичната биология да породи генерализирана пролетаризация, експроприираща познанието, социалните отношения и способността ни за творчество? Как е възможна съпротива срещу такава пролетариза¬ция? Ако приемем, че съпротивата ои имала формата на биохакерство, дали няма риск то да подхранва силите, срещу които се бори?
Изследването на Невена Иванова е първото, мислещо алгоритмизацията на живота през понятията на френския философ Бернар Стиглер. То не само анализира детайлно тази въпроси, но и картографира изследова¬телското поле, в което можем да търсим свои отговори.
проф. д.с.н. Тодор Христов, СУ „Св. Климент Охридски"
Невена Иванова подхожда с особено внимание към т.нар. „биотехноло- гичен фармакон". Признавайки „човешкото напускане на чисто биологич- ната еволюция", нейната монография предупреждава за някои от възможните опасности, като хипер потребление, когнитивен капита¬лизъм, генерализирана пролетаризация, затворена иновация и редица други. В същото време, тя ясно очертава положителния потенциал на новите възможности, свързани с икономиката на сътрудничеството: свободно майсторене, просперитет на аматьора и компютърния маниак, отворения код и дизайн, културата на даряване и пр.
Специален акцент бих поставил върху проблемите, свързани с т.нар. „трагедия на антиобщото", която изисква преразглеждане на утвърдените модели за притежанието и търсенето на нови „кожи" на собствеността.
проф. д.с.н. Стоян Ставру, Институт по философия и социология, БАН