За пръв път в българската наука миналото на проучваните общности се разглежда с помощта на историко-антропологически подходи като социална памет, като връзка между структури и процеси, преживявания и действия, като интерпретации и реинтерпретации.
Въведение /11
1.1. Предпоставки за изследването и актуалност / 11
1.2. Обект и предмет на изследването / 14
1.3. Цели и задачи на изследването / 16
1.4. Изследователски подходи и методи / 17
1.5. Структура на изследването / 19
Първа глава
ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ – КОНЦЕПТ И ПОЗНАНИЕ
1. Историческата памет – формиране на концепта / 24
2. Общност и идентичност / 32
3. Към дебата за паметта в постмодерния свят и в глобалната епоха / 36
4. Историческата памет – понятие, съдържание,
структури и характеристики / 44
Втора глава
АЛТЕРНАТИВНА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ.
(КРИМСКИТЕ ТАТАРИ ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ)
Историко-демографски подстъп / 56
1. Свидетелствата на другите / 59
1.1. Татарски образи в българския национален наратив през XIX в. / 59
1.1.1. Татарски топоси в българските народни песни / 61
1.1.2. Фолклорно-митологична матрица в историографията
и в книжнината от XIX в. и опитите за нейното разрушаване / 68
1.2. Културният контакт с татарите преселници /72
1.3. Публикувано и устно слово. (Свидетелства
от българската периодика и от местната памет) / 83
2. Собственият разказ за миналото.
(Към етноисторията на татарите в Добруджа) / 88
2.1. Устна история на преселването от Крим / 89
2.2. Родова памет и популярно историческо знание / 110
3. Припомняне и забрава / 123
3.1. Научният дискурс като инструмент на паметта / 124
3.1.1. Паметта за езика и за етнокултурата / 124
3.1.2. Архивите / 129
3.1.3. Реликти: една детска броилка / 137
3.2. Механизми на забравата / 145
3.2.1. Разломи в историческата памет / 145
3.2.2. Шън (šıñ) – ценност и автосанкция / 147
4. „Султаните“ Гирай от Върбица и местната устна история / 151
4.1. За Гираите в местното историописание / 155
4.1.1. Гираите във Върбица: заселване, отношение с османската власт / 156
4.1.2. Предания за възникване на селища / 160
4.2. Фолклорни модели в местната памет: от чуждото към своето / 162
4.2.1. За българската линия в родословието на Гираите / 164
4.2.2. Легендата за Асян Герила (Герай) от Герлово / 167
4.3. „Султаните“ и Сараят в местната памет / 172
4.4. Към родовата митография на Гираите / 174
Обобщение на втора глава / 176
Трета глава
ГЕРОИЧНА ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ. (ТАТАРИТЕ В ПОЛША И В ЛИТВА)
Историко-демографски подстъп / 185
1. Дълготрайна памет / 193
1.1. Етничност и културна идентичност / 193
1.2. Традиционна култура и ислям / 202
1.3. Религиозна памет – сакрални топоси, устно и писано слово / 209
2. Минало и репрезентации / 216
2.1. Формиране на етноистория / 216
2.2. Легендарна история / 232
2.2.1. Митология на заселването – образи и герои / 233
2.2.2. Генеалогия и родови предания / 241
2.3. Бележки към устната история на татарите в Литва / 246
3. Посредници / 252
3.1. Припомняне и „места на памет“ / 252
3.2. Историята в съвременните татарски издания / 255
3.3. „Огледало с памет“. (Визуална историография) / 259
3.4. Творческа памет. (Някои мотиви, символи и образи на миналото
в поезията на Селим Хазбиевич, Муса Чахоровски и Адас Якубаускас) / 267
Обобщение на трета глава / 274
Четвърта глава
МИНАЛОТО В СЪВРЕМЕННА ПЕРСПЕКТИВА
I. ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ И РЕГИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ:
КУМАНСТВО (KUNSÁG) В УНГАРИЯ / 277
1. За куманите в унгарската историография и в легендите / 280
2. Посредници на историческата памет / 285
2.1. Пастирската култура като дълготрайна памет / 287
2.2. Redemptio: към конструиране на регионална идентичност / 295
2.3. „Застрашената памет“: Куманската молитва „Отче наш“
(„А kun miatyánk“) / 298
3. „Последният куманин“: Ищван Мандоки Конгур / 302
4. Актуално минало. („Kunok vagyunk“/„Кумани сме“) / 307
II. В КОНТЕКСТА НА ПОСТМОДЕРНОСТТА / 314
1. Исторически възстановки, свободно време, идентификация / 314
1.1. Между идеите на неотуранизма и носталгията по номадското минало / 316
1.1.1. Курултай в Унгария / 316
1.1.2. Среща на куманите в Карцаг, Унгария / 320
1.2. Историческата реконструкция – репрезентация и самопознание.
(Из дейността на Военноисторическия клуб на литовските татари
в Каунас) / 322
2. „Виртуални номади“ и витруална историческа памет / 325
2.1. „Виртуални номади“ / 326
2.2. Образи на миналото / 328
2.3. Лични истории, родова памет, търсен генезис / 332
2.4. Виртуална историография / 334
Обобщение на четвърта глава / 336
Заключение / 341
Архивни източници / 349
Библиография и възприети съкращения / 349
Приложения / 391
Summary / 446
[затвори съдържанието]
