Развитието на европейските институции на знанието в началото на Новото време (ХV - XVII век) е обект на изследвания в тази книга със средствата на историята на науката и образованието, социологията и наукознанието, историята на философията. В тази епоха влиянието на хуманизма върху късно средновековните университети, школи, академии, научни и литературни общества, довежда до един нов синтез, от който се ражда проектът за модерна Европа.
В. БУЗОВ, Знанието е ранномодерна Европа.................7
I. УНИВЕРСИТЕТИТЕ
П. БОЯДЖИЕВА, Ц. БОЯДЖИЕВ, Местата на университета: Случаят Арецо........................................13
В. БУЗОВ, Университетските ценности в развитието на Universitas Jagiellonica и Universitas Carolina през XIV-XVI век............................................29
К. TODOROV, Comparative study of students in the University of Cambridge from London, Wessex, and Yorkshire and Northumbria (c. 1348 - c. 1536)................ 59
МАРКО ФОРЛИВЕЗИ, Епохата на ‘‘Школите’’: академичната философия между петнадесети и седемнадесети век........74
М. F0RLIVES1, L 'Etta delle “Scuole la filosofia universitaria tra il quatrocento e il seicento.............................77
II. ХУМАНИЗМЪТИ НАУКАТА
О. ГЕОРГИЕВ, Късносредновековната наука за езика
(граматика и метафизика)..............................91
D. DIMITROV, The multicolouredface of Byzantine humanism............................................125
И. MAHOBA, Лоренцо Вала в Павия: хуманистическата реторика и италианските ренесансови университети......141
В. МАРИНОВ, За суетата на науките: Джанфранческо Пико дела Мирандола и скептическото опровержение на учеността през ранния XVI век.......................159
I. AVRAMOV, Henry Oldenburg and the Early Years of
Philosophical Transactions, 1665-1677..................... 175
Сведения за авторите.................................189
[затвори съдържанието]
