Лицата на българската полонистика са многобройни и различни, сред тях има компаративисти, езиковеди, лингвисти, синхронни и консекутивни преводачи, филмови преводачи, учени, съчетаващи своите интереси с превод на художествена литература – всички те обединени от една обща любов към Полша. Книгата включва разговори с някои от тях.
Предговор ................................................................................. 7
Димитрина Лау-Буковска:
„В сърцевината на думите“................................................ 12
Благовеста Лингорска:
„Полският свят беше
за мене глътка въздух, спасение…“ .................................. 23
Божко Божков:
„Преводът е велико изкуство“ .......................................... 45
Магдалена Атанасова:
„Полша винаги е била моята духовна родина“.............. 64
Иван Вълев:
„Преводът е творчество от най-висш порядък“......... 77
Професор Боян Биолчев:
„Ако не бях заминал за Полша,
щях да съм категорично друг човек“................................ 90
Вера Деянова:
„В началото беше поезията“............................................... 103
„Да изядеш кокошката“, или как пан Богдан Глишев
превежда по Станиславски. И още:
защо не му върви на Ян Кот в България .......................... 138
Антоанета Попова:
„Преводът е актьорска работа“ ....................................... 161
Мира Костова:
„Когато превеждам, чувствам, че съм жива“................ 172
СЪДЪРЖАНИЕ
Лъчезар Селяшки:
„Полша за мен е втора, духовна, родина“....................... 182
Силвия Борисова:
„Омагьосана съм от полския език и култура“ .............. 209
Професор Галя Симеонова-Конах:
„Да познаваш още една култура,
значи да имаш още една душа“........................................... 223
Професор Калина Бахнева:
„Пътят ми към полонистиката
бе предопределен от най-ранна възраст“ ....................... 247
Професор Панайот Карагьозов:
„Българската полонистика
е сред водещите в света“..................................................... 276
Професор Правда Спасова:
„Преводачът не е съавтор“ ................................................. 288
Професор Маргрета Григорова:
„Да пишеш от името на душата си“............................... 305
Юлиян Божков:
„Духът на свободата влезе в мен“ .................................... 324
Камен Рикев
за полонистиката като свобода ........................................ 336
[затвори съдържанието]
