Заглавието на една книга обикновено не е достатъчно, за да се разбере добре целта, която е преследвал авторът. Заглавията имат своя собствена поетика, която търси компромис между привлекателността и точността. Затова Платоновите диалози, озаглавени по името на един от участниците, са достигнали до нас и с второ заглавие: примерно, „Федон, или за душата“. Понякога тази трудност иронизира сама себе си - както при Фихте, който озаглавява едно от съчиненията си „Ясно като слънце съобщение до широката публика за истинната същност на най-новата философия. Опит да принудим читателя да разбере“.1
Същинската цел на тази книга е да покаже как се говори за античната гръцка литература у нас и кои са причините да се говори именно по този начин. Очевидно става дума за опит на автора да обоснове собствения си подход към темата. Това не би ми се струвало необходимо, ако университетът, където работя, не беше узаконил преподаването на дисциплина с такова име. Когато въвеждаме название, ние известяваме за появата на нещо, а то на свой ред се стреми да оправдае названието си - и това е едно от обясненията на старото твърдение, че нещата се творят със слово.
Тези „опити“, които представям, образуват история. Не съм си поставял задачата да съставя „изчерпателна и обективна“ история на теоретизирането върху старогръцките текстове. Същевременно съм се придържал към предположението, че моята концепция за тези неща не е оригинална и не се е оформила случайно. Основите на изложенията ми върху старогръцката литература са резултат от една традиция. В нея участват преподаватели и мислители, чието влияние има различен мащаб: но съм сигурен, че всички те са допринесли много за появата на онова, което класическите филолози, литературоведите и философите днес и у нас предлагат на своята аудитория.
1 „Sonnenklarer Bericht an das groBere Publikum iiber das eigentliche Wesen der neuesten Philosophie; ein Versuch, den Leser zum Verstehen zu zwingen“ (Berlin 1801).
Предговор
7
Предговор към том I 8
АРИСТОТЕЛОВАТА ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ
I.
ИДЕЯТА НА АРИСТОТЕЛ ЗА ЛИТЕРАТУРА 15
1. Въпросът за термините 15
2. Отлики на литературата от други дейности 17
3. Цел на литературното творчество 19
II.
ЗАДАЧИ НА ЛИТЕРАТУРНАТА ТЕОРИЯ 21
1. Идея за литературна наука 21
2. Структура на „Поетиката“ 22
3. Задачите на литературната теория 24
III.
КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ВИДОВЕ 26
1. Средства за подражание 26
2. Качество на подражаваното 27
3. Начин на подражание 29
IV.
ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ 31
1. Трагичното и разграничаването му от други естетически категории ..31
2. Смешното и грозното 33
3. Красивото 35
V
ПРАВИЛА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО 37
1. Фабулата 37
2. Характерите 39
3. Мисъл и реч 41
4. Музикална и видима част 43
5. Извеждане на правилата за изработка на трагедията от нейната дефиниция 44
VI.
АРИСТОТЕЛОВОТО СХВАЩАНЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЛИТЕРАТУРA
1. Литературата и човешката природа 47
2. Историята на литературата като процес на различаване на видовете 48
3. Документираната история на литературата: ролята на поетическия талант 48
4. Целта в историята на литературата 50
VII.
„ПОЕТИКАТА“ И ПРИНЦИПИТЕ НА АРИСТОТЕЛОВАТА ФИЛОСОФИЯ
1. Въпросът за определението 53
2. Литературното произведение като резултат на четирите причини 53
3. Литературното произведение като инструмент за познание 55
4. Литературното произведение и развитието на добродетелите 57
ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ЛИТЕРАТУРА В “ЕСТЕТИКАТА” НА ХЕГЕЛ
I
КОНСТРУКЦИЯ НА „ЕСТЕТИКАТА“ 63
/. Художествено красиво или идеал 65
2. Особени форми на художествено красивото 67
A. Символична художествена форма 67
Б. Класична художествена форма 69
B. Романтичка художествена форма 71
3. Отделните изкуства 75
A. Архитектурата 76
Б. Скулптурата 77
B. Романтичните изкуства 79
II
ГРЪЦКОТО ИЗКУСТВО И КОНЦЕПЦИЯТА ЗА КЛАСИЧНОТО 81
1.Гръцкото изкуство и класичният идеал 81
A. Съответствие на съдържание и форма 81
Б. Самостойност и покой 83
B. Степен на индивидуализация 84
2. Класичният храм 85
3. Скулптурата 87
А. Скулптурата между архитектурата
и романтичните изкуства 87
Б. Всеобщност и индивидуалност в скулптурата 90
4. Класичното в гръцката поезия 92
A. Епос 93
Б. Лирика 95
B. Драма 96
III
ХЕГЕЛОВОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА 98
1. Значение на термина „поезия" 99
А. Поезията (die Poesie) и другите изкуства 99
Б. Средствата на поезията 101
2. Поезия и проза 103
А. Поетическо и прозаическо схващане 103
Б. Поезията и прозаическите видове 107
3. Схващане, представа, произведение 110
A. Схващане 110
Б. Представа 112
B. Произведение 114
4. Участието на поета 117
A. Фантазия, обективност, оригиналност 117
Б. Класичният художник 119
B. Поетът в лириката 121
IV.
ЛИТЕРАТУРНИТЕ ВИДОВЕ 123
1. Епос 123
A. Епически видове и същинска епопея 123
Б. Особености на същинската епопея 126
B. Гръцкият епос в съпоставка с епосите на други народи 131
2. Лирика 132
A. Съдържание и форма на лириката 132
Б. Степен на развитие на духа, обуславяща появата
на лириката 137
B. Видове лирическа поезия 139
Г. Историческо развитие на лириката 141
3. Драма 143
A. Принцип на драматичсската поезия 143
Б. Принцип на трагедията и комедията 147
B. Отношение на драматическото произведение
към публиката 150
Г. Антична и модерна драматическа поезия 151
V
ЛИТЕРАТУРАТА В ИСТОРИЯТА НА ДУХА 156
/. Хегеловата философия на историята 156
A. Принципът на развитието 156
Б. Географският фактор 160
B. Подразделение на световната история 164
2. Литературата в историята 173
А. Изкуството в историята на духа : 173
Б. Литературата в историята на изкуството 178
3. Историята на литературата 180
A. Епос 180
Б. Лирика 182
B. Драма 185
VI
ПРИНОСЪТ НА ХЕГЕЛ КЪМ АРИСТОТЕЛОВАТА
ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ 189
1. Идеята за литература 189
A. Терминологията 189
Б. Литературата и другите дейности 190
B. Цел на литературното творчество 191
2. Задачи на литературната теория 192
A. Идея за литературна наука 192
Б. Структура на литературния трактат 193
B. Задачи на литературната теория 195
3. Класификация на литературните видове 196
А. Хегеловият критерий за отделяне на основните видове ... 196
Б. Класификация на подвидовете (Arten) 197
4. Естетическите категории 199
A. Красивото 196
Б. Особени форми на красивото 201
B. Трагично и комично 202
5. Правила за изграждане на произведението
A. Основи на художественото произведение
Б. Действие
B. Характери (герои) 207
Г. Езиков израз 208
Д. Сценично представяне 210
6. Въпросът за историята на литературата 212
A. Литературата и човешката природа 212
Б. Различаването на видовете и целта на литературата 212
B. Поетическата дарба 214
СЛЕД ХЕГЕЛ. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА МАРКСИСТКАТА КУЛТУРОЛОГИЯ. А.Ф. ЛОСЕВ
I
ИЗ ИСТОРИЯТА НА ПОНЯТИЕТО ЗА КУЛТУРА 219
/. Необходимост от въвеждане на понятието „култура“ 219
А. Гледната точка на настоящето изследване 219
Б. Понятие за култура 221
2. Няколко думи за античните и християнски съответствия
на съвременното разбиране за култура 222
A. „Съвременното разбиране“ 222
Б. Античността 222
B. Културата от християнска гледна точка 224
3. Културата като степен на усъвършенстване на човека 226
А. Опити за преодоляване на дуализма между „духовната“
и „светската“ концепция за човека 226
Б. Прогресисткото и есенциалистко схващане
за културата при Хегел 227
4. Културата като особеност на човешкото съществуване 230
А. Антропологическото разбиране за култура 230
Б. Хегел и антропологическото разбиране 232
5. Култура и литература 23о
А. Литературата като продукт, белег или елемент на културата 233
Б. Литературата - изразител на светоглед или изпълнител на функции 235
II.
ИСТОРИЯ НА АНТИЧНАТА ЕСТЕТИКА“
КАТО МАРКСИСТКО ИЗСЛЕДВАНЕ 236
1. А.Ф. Лосев и марксистката философия на историята 236
А. Влиянието на А.Ф. Лосев в България 236
Б. А.Ф. Лосев като марксист 238
2. Културата от гледна точка на общите принципи на марксизма 240
А. Марксисткият принцип 240
Б. Марксисткият възглед за културата 241
3. Първобитно-общинна и робовладелска формация. Въпросът за античното робство 242
А. Първобитнообщинната формация 242
Б. Робовладелската формация 243
4. Тезисите на Лосев за античната култура 245
A. Лосевото разбиране за „културата“ 245
Б. Античността като космологизъм 247
B. Античността като фатализъм 249
5. Литературата в границите на античната култура 250
A. Античната литература като резултат от срещата между родовото наследство и робовладелския принцип 250
Б. Античната литература и „Тезисите“ на Лосев 252
B. Тезисите за Омир 253
6. Лосев и Хегел 255
A. Историческата концепция и идеята за култура 255
Б. Културата като светоглед 257
B. Култура и литература 259
ЕКСКУРСИ
КАК СЕ ПОЛЕМИЗИРА С КЛАСИЦИ. “ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО” НА КАРЛ ПОПЪР
I.
КРИТИКА НА ПЛАТОНИЗМА 263
1. Историцизмът и борбата срещу промяната.
Предшествениците на Платон 263
А. краят на родовото общество 263
Б. Хезиод и Хераклит 264
2. Сократизъм и платонизьм 267
A. социалното инженерство 267
Б. благото на държавата и благото на индивида 269
B. индивидуализмът на Сократ 272
срещу колективизма на Платон 272
3. Тукидидовата типология 274
А. Попър за разликите между атинския 274
и спартанския начин на живот 274
Б. Тукидид, софистите 276
и идеологията на атинския либерализъм 276
II.
АРИСТОТЕЛ КАТО ПРЕДШЕСТВЕНИК НА ХЕГЕЛ 279
1. Антиегалитаризьм и расизъм 279
2. Средата като „ крайност в добродетелта“ 282
3. Есенциализмът 283
III.
КРИТИКА НА ХЕГЕЛИАНСТВОТО 286
1. Биологическата метафора и философията
на тъждеството (philosophy of identity) 286
2. Националистическата идеология и принципът на вождизма 287
3. Историческият фактор в офор.чянето на културата 290
КРИТИКА НА МАРКСИЗМА 292
1. Хегеловото наследство 292
2. Икономическият детерминизъм 295
3. „Колкото по-добре, толкова по-зле“, или за дейността
на комунистическата партия.. 297
4. Предимствата на демократичния интервенционизъм 300
A. съдбата на Марксовня капитализъм 300
Б. интервснционизмът от комунистичсски тип 301
B. демократичният интервенционизъм 302
5. Марксизмът и културата 303
А. обусловеността на културните формн 303
Б. абстрактността на социологизма 304
V
ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО КАТО ПРОЕКТ
ЗА СОЦИАЛНО ДЕЙСТВИЕ 306
1. Идеята за отвореното общество 306
А. затвореното общество 306
Б. отвореното общество 308
2. Борбата срещу отвореното общество 310
3. Рационализмът като морален избор 311
А. ирациоиализмът 311
Б. рационализмът 313
АЛЕКСАНДЪР НИЧЕВ ЗА ЛИТЕРАТУРНАТА ТЕОРИЯ НА АРИСТОТЕЛ
I
ЗАГАДКАТА НА ТРАГИЧЕСКИЯ КАТАРЗИС 317
1. Платон и Аристотел 317
2. Тежестта на състраданието 320
[затвори съдържанието]