Лирическите персонажи на Борис Христов почти без изключение са закрепени статично към някаква смазваща библейска жега. Преобладават декоративните фрагменти в сепия, в които пясъкът и пепелта придават плът на вятъра.
Наместо увод
Жълтата библейска жега
Провинциите на мъдреца
Бездомната покъщнина като съдба
Стена в прозореца
От двете страни на смъртта
Корабът, който минава Огледалата на виното
Човечеството като блуден син
Знаци от небето
Разпънатости и разпятия
От тишината до мълчанието
Борис Христов в българската критика
Библиография
[затвори съдържанието]