Посвещението е ритуален смисъл на интерпретираните в ролята на аналитичен подход обредно-митични кодове - сватбен, календарен, апокалиптичен, музикално-орфичен. Полските сватби, символните месеци в славянските литератури, апокалиптичните видения и сънища, музиката като надсловесен език, комуникативните жестове на словото, крият архетипни ситуации на посвещаване, които прерастват в жестове и образи на литературната идейност и служат на националната идентичност. Това са ритуални зони на словото, красиви зони, където все още не всичко е направено и има какво да предстои. С такова обещание те примамиха автора да им посвети вдъхновението си и да се опита да достигне до ясни прозрения за ритуалното поведение на полската литература, да дефинира основни негови фабули и символи, да очертае ключова ситуативност.
Уводни думи....................................................................................7
ПЪРВА ГЛАВА. Сватбеното огледало на полската
литература. Сватба и история...........................................9
I. Генеалогия и типология на сватбения код.........................12
Митична интродукция.................................................12
Обреден портрет на сватбата..................................23
Приказната сватба.......................................................30
II. Сватба и приказка — литературни версии.......................41
Приказката от "Стара приказка” на Крашевски . 41 Приказно-идиличният кръг в "Пан Тадеуш"
и "Виеслав”..................................................................45
Сватбената шега на Александер Фредро...................52
III. Сватба и жертвоприношение..............................................55
Сватбеният химн на ренесансовата соларност
и жертвената сянка................................................55
Легендарното ехо на една невъзможна сватба.
Случаят с Банда, Ядвига и други случаи..............58
Черната сватба на романтизма.................................65
Непробудният сън на "Спящата красавица” и свещеното ехо на Гората. Сватбените
предания на Прус и Ожешкова.................................72
Сватбеният сън в три ключови текста от първата половина на XX век (Виспянски,
Реймонт, Гомбрович)................................................79
Християнската сватба-кръщение. Сватбеният
блян в ”Quo vadis"...................................................... 86
Огледални отговори.......................................................89
ВТОРА ГЛАВА. Апокалиптични видения и сънища — хроника на Откровението. Български и полски
визии 97
Видението на Йоан 102
Граничните ситуации и "нощта” на Открове¬нието. "Прозрението от Кулата" 105
Постмодерният сън на Еко 113
Полски апокалиптични визии. Апокалиптичният
сън на младополският автор 117
Съд и гняв 126
Българският "Антихрист” 130
ТРЕТА ГЛАВА. Чешкият “май” и полският
“ноември” — символни месеци и послания 141
Чешкият "май" 143
Полският "ноември” и неговите превъплъщения.. 153
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Прагове от стълбата на словото,... 171 Комуникативна структура на творбата от
времето на полския позитивизъм 171
Социологичното мислене и журналтмът на
поколението 172
Между сциентизма и еманципацията 176
От позата на оратора към поетиката на социалното състрадание. Социалното
осмиване 178
[затвори съдържанието]
