Книгата "История на етиката" е съставена като са използвани съчиненията на автори от Сократ, Аристотел, Сенека, през Лайбниц и Кант, до Хегел, Шопенхауер и Ницше. Ползвани са и статии на философите, поместени в английски, френски, руски и италиански издания. В книгата са включени съчинения и на български мислители като Константин-Кирил Философ и Паисий Хилендарски.
Античност
СОКРАТ Добродетелта е знание 5
ПЛАТОН Идеята за доброто 12
АРИСТОТЕЛ Човекът е политическо (социално) животно 26
ЕПИКУР Атараксията 35
ЗЕНОН ОТ КИТИОН Апатията 43
СЕНЕКА И робът е човек! 50
ЕПИКТЕТ Римският нравствен стоицизъм 55
МАРК АВРЕЛИЙ Копай в себе си! 63
БОЕЦИЙ Силата на утешението , 68
Етически религии
ЮДЕЙСКА ЕТИКА Обичай ближния си! 73
БУДИСТКА ЕТИКА Нирвана 92
КОНФУЦИАНСКА ЕТИКА Път и човек 102
МЮСЮЛМАНСКА ЕТИКА Бой се от Бога 112
Християнски етики
АВГУСТИН Бог-отец, Син и Дух 126
КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ Българското
християнство 133
ТОМА АКВИНСКИ Католическата идея 138
МАРТИН ЛУТЕР И ЖАН КАЛВИН Протестантска
етика 144
Възраждане
НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ Хомо максимум 155
МАРСИЛИО ФИЧИНО Бог и човек 159
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ Целта определя средствата 164
ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ Толерантност
и хуманизъм 170
Ново време
МИШЕЛ МОНТЕН Здравият разум 17
ТОМАС ХОБС Човекът не е социално животно 18
ДЖОН ЛОК Законът 192
БЛЕЗ ПАСКАЛ Да мразим само себе си! 201
БАРУХ СПИНОЗА Човешкото могъщество 207 ,
ГОТФРИД ЛАЙБНИЦ Този прекрасен свят 216
Просвещение
А. ШЕФТСБЪРИ И ФЕ ХЪТЧЕСЪН Автономията
на морала 224
АДАМ СМИТ Икономика и морал 231
ДЕЙВИД ХЮМ Моралът е чувство за симпатия 237
ФРАНСОА ВОЛТЕР Рационалистичният морал 242
ЖАН ЖАК РУСО Свободата като висше благо 251
КЛОД ХЕЛВЕЦИЙ Личният интерес 260
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ Преданост и надежда 266
ИМАНУЕЛ КАНТ Добротата е безсмъртие 272
ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН И ТОМАС ПЕЙН
Свободата като американизъм 282
Ранен модерн
ГЕОРГ ХЕГЕЛ Морал и нравственост 291
П. ЧААДАЕВ И А. ХЕРЦЕН Руското западничество 301
АЛЕКСЕЙ ХОМЯКОВ Славянофилският идеал 311
АРТУР ШОПЕНХАУЕР Воля за живот 320
СБОРЕН КИРКЕГОР Морал и съществуване 327
ЛУДВИГ ФОЙЕРБАХ Евдемонизъм и материализъм 332
КАРЛ МАРКС Класовият морал 339
МИХАИЛ БАКУНИН Анархия и морал 346
ОГЮСТ КОНТ Живей за другите 355
ХЪРБЪРТ СПЕНСЪР Еволюция и нравственост 361
ФРИДРИХ НИЦШЕ Воля за власт 365
ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ Срамувам се, следователно съществувам! 375
Из Добродетелта е знание
Сократ е роден около 470 г. преди Христа. Баща му е бил скулптор, а майка му - акушерка. От професията на майката Сократ нарича своя метод майевтика. Значението на този тер-мин е в подчертаването на извличането на истината и дори в създаването на истината от неизвестното. Методът на Сократ включва няколко момента. Първият изразява принципа на съмнението. Сократ предлага да се съмняваме в достоверността на всяко знание. Като се освободим от недоказаното, непровереното, сравнително неточното, можем да се включим в логическото изследване на едно или друго понятие. Но и това не е достатъчно: за да определим дадено понятие, е необходимо преди това да подложим на анализ и да съберем мненията, предлагащи различни значения на обсъжданото понятие. Например трябва да се отговори на въпросите, колко са възможните значения на понятието добродетел. Кои от тези значения се изключват едно друго или се намират трудно преодолимо противоречиво отношение? Откриването на противоречията в становището на събеседника и по-специално на спорещия събеседник се нарича от Сократ ирония. Следващата степен е собствено майевтиката, под което Сократ разбира начина на преодоляване на противоречието в значенията на анализираното понятие и намирането на приблизително еднозначен отговор. Индукцията трябва да определи прехода от частичното знание към общия извод. И накрая по логическа необходимост трябва да се получи дефиниция, която да определи еднозначно понятието. Но и след дефиницията процесът продължава, защото Сократ е мислел, че дефинициите трудно могат да изразят цялата истина.
[затвори съдържанието]
