Книгата предлага нов поглед към българската литература от XVIII – XIX в., от времето на Паисий Хилендарски до първото следоосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и д-р. Отделните дялово проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката.
Увод в новата българска литература
5
Българската литература между славянската
и балканската културна общност 5
"Стара" (средновековна) и "нова" литература. 14
Българско възраждане 17
Следосвобожденското време 24
Еволюция на представите за литература 28
Въобразено и обусловено в типологиите, през които се мисли българската литература от XIX в. 40
Периодизация и наджанрови трансформации 46
Словесността преди литературата 53
Фолклорът и литература 53
"Свое" и "чуждо” в българската култура 57
Средновековната традиция 61
Търсещата себе си литература: преводи и побългарявания 69
Ранна историография 75
Софроний Врачански 88
Неофит Хилендарски Бозвели 101
Развитие на поезията 107
Развитие на белетристика 135
Опити за преодоляване на първоначалния модел 146
Следосвобожденската белетристиката 157
Повести 160
Разкази 171
Големи епически форми 177
Литература на факта 192
Литература на факта след Освобождението 204
Развитие на драматургията 231
Съвременната драма 234
Исторически пиеси 246
Самосъзнанието на литературата - от ръководствата за словесност до литературната критика 251
Показалец 263
[затвори съдържанието]