автор: Георги Гочев
заглавие: Венера в Пафос
Подзаглавие: Ескиз за философията
година: 2005
ISBN: 954-8478-70-6
Издател: Сомн
цена:
7 лв.
Транспортните разходи са за сметка на клиента
Спойката на книгата може би се състои от някои постоянни, натрапливи теми и автори; но донякъде преднамерено оформяме и център около текста Венера в Пафос, около едно фрагментарно пожелание, около една картина или картичка, около въпросите на уюта, голотата, образа. Това е текст, който не задържа никаква цел, освен да изобрази, да се впише, да доближи себе си, да се възпроизведе. В някакъв смисъл това е капиталовият източник на книгата, това е прагът, от който книгата ползва труда на писането и към който тя връща произведения капитал. Сцена на това натрупване са текстовете за рефлексията към духовитостта на гражданина в Гърция и Рим, есето Хипокрит, а също така текстът за Александър Балабанов.
Методът на предложените тук текстове настоява над хипотезата, че в един притиснат от техниката и ерудицията момент филологията би могла да бъде триплет, троен възел в методичното изследване на рефлексията, декоративните формации и тази фамилиарност, която зарежда мисленето с уместност. Така методът ни се превърна в работна хипотеза. И предполагаме, че тук са набелязани някои източници на смисъл, някои възможни ходове и разбира се, някои провали. Като основен източник на смисъл се явява на първо място тексткритическият речник, който тук е изместен в оста си: така например поставяме на внимание въпроса за интерполирането като механизъм на самото гръцко мислене, без обаче да прилагаме един вид регресивно отношение към тексткритиката, без да измятаме понятийния й апарат от описанието към описаното (към текста) и оттам още веднъж по същия начин, за да стигнем при мисленето, формално описвано в текста; според вътрешните си колебания начертахме и някои, както ни се стори, уместни посоки за прецизиране.
Спойката на книгата може би се състои от някои постоянни, натрапливи теми и автори; но донякъде преднамерено оформяме и център около текста Венера в Пафос, около едно фрагментарно пожелание, около една картина или картичка, около въпросите на уюта, голотата, образа. Това е текст, който не задържа никаква цел, освен да изобрази, да се впише, да доближи себе си, да се възпроизведе. В някакъв смисъл това е капиталовият източник на книгата, това е прагът, от който книгата ползва труда на писането и към който тя връща произведения капитал. Сцена на това натрупване са текстовете за рефлексията към духовитостта на гражданина в Гърция и Рим, есето Хипокрит, а също така текстът за Александър Балабанов.
Из преговора на книгата "Венера в Пафос"
[затвори съдържанието]