Една книга, за която, десет години след излизането й, може уверено да се твърди, че е сред литературните събития на десетилетието. Второто издание идва своевременно, за да предложи възможност за други прочити на книгата, които безспорно високата литертура, каквато е "Госпожа Г.", предлага. Художник на корицата е Лиляна Дворянова. Романът предстои да бъде издаден във Франция от „Aden“.

В настоящия учебник са представени систематизирано и увлекателно модерните въпроси на съвременната педагогическа психология, свързани с особеностите в когнитивното, психо-социалното и емоционалното развитие в ученическа възраст. Предмет на специално обсъждане са такива важни теми за училищната среда като общуването и междуличностните взаимодействия, ефективното управление на процесите в класната стая, възможностите за превенция и справяне с дисциплинарните нарушения, конфликтните ситуации, агресията и
тормоза.

Акцент в сборника е темата за бежанските движения и в частност за тези от областта Македония към българската държава от края на ХІХ и началото на ХХ век. Темата са трудовите миграции, традиционните културни модели, както и съвременните тенденции на трудовите миграционни движения в двете държави (гурбет, печалбарство, гастарбайтерските миграции към Германия и Австрия от 60-те и 70-те години на миналия век, най-новата трудова мобилност към Италия и т.н.).

В този учебник е направено усилие да се покрие цялата гама от метаболитни костни заболявания с възможно повече детайли, но достъпно за възприемане и полезно за практическата работа. Тъй като част от информацията е все още под дебат, не е възможно да се представи крайно становище. Това налага да се представят противоречевите находки на отделни научни групи, работещи по даден проблем, като е даден превес на възприетото в момента разбиране.

Монографията "Власт и история в средновековна България" е първият цялостен опит да се проследи във времето развитието на взаимовръзката власт-история в България през VII-XIV в. В книгата се анализират подробно концепциите на онези произведения, които имат характера на „маркери" на своето време и допринасят да се създаде по-реалистична представа за историческата култура на техните автори и читатели.

Книгата използва абдуктивния метод на американския философ Чарлс Пърс и се стреми да създаде обтегаема, проверима и гъвкава концепция за цялостното развитие на българската литература от възникването й до днес. Според избрания метод развитието на българската литература не е проследено линеарно, а шахматно, на проби, които обхващат основните й жанрове.

През последното десетилетие изследователският интерес на историците към „образа на другия“ осезателно нарасна. Книгата на Петър Ангелов е задълбочен прочит на историческите извори, въз основата на които се реконструират облеклото, нравите, политическите взаимоотношения между България и Византия през VII–XIV век.

Новата книга на Евгения Калинова е първи опит за представяне на развитието на българската художествена култура в периода 1944–1989 г. от гледната точка и с „инструментариума“ на историческата наука. Във фокуса на изследването е характерната за комунистическия режим зависимост на културата от политическия императив. Проследени са промените в обхвата и насоките на тази зависимост, диктувани от спецификата на вътрешните и международните измерения на: „народната демокрация“ (9 септември 1944-1947 г.); налагането на съветския модел на социализма (1948-1953 г.); постепенното и неуверено „размразяване“ след Сталин, достигнало кулминацията си с развенчаването му през 1956 г. и бързо деградирало след смазването на Унгарската революция; реформаторския устрем на 60-те години; стабилизацията на 70-те, която се подхранва от активния диалог Изток-Запад, но ще се окаже измамна още в края на същото десетилетие; и 80-те години, белязани от кризата. Политическите характеристики на тези периоди са от решаващо значение за основните параметри на културната политика и за отношението на Комунистическата партия към художествената интелигенция.

Твърде незрял, фрагментарен и избирателен, в края на XIX век, консерватизмът е принуден да отстъпи позициите си в политическия живот на България. Въпреки всички усилия да преодолее неприязненото отношение на егалитарното българско общество, Консервативната партия не успява да стане привлекателна за по-широки социални слоеве. Независимо дали управляват самостоятелно, дали участват в коалиционни формули или стоят в опозиция, българските консерватори си остават една неразбрана, твърде малка и твърде елитарна политическа сила, която, дори да е знаела как да заговори на популисткия език на българската реалност, не е имала желанието да го направи.

„Освен литературата” е книга, побрала в себе си множество разклоняващи се посоки от творчеството на Емилия Дворянова.
Книга-екзистенция, която открехва силуета на едно окръглило се лично битие, едновременно смирено и напрегнато, несвоевременно причастно и диалогично със света, чието изписване всеки път е чудо.
Книга-излизане със своите опити и гледки, пътища и жития.
Книга-покана да видим литературата, а през нея и нас самите, по друг начин.
Книга-образ на една индивидуалност.

Терминът „дипломация”, с който се обозначава една съществена страна от външната политика на всяка държава, намира разпространение в Европа едва от края на XVIII в. Неговият произход обаче ни отвежда още към античната епоха. Известно е, че в езика на древните гърци с думата „диплома” били обозначавани две сдвоени дъсчици, които се давали на пратениците в потвърждение на техните пълномощия.

Книгата e второ преработено и допълнено издание на "Българските преходи 1939-2005"  и разглежда историята на България в един от най-бурните периоди от развитието й през 20 в. и в началото на 21 в.

Основната цел на настоящото изследване е установяване режима на корабоплаване по Дунав в условията на разширяваща и обединяваща се Европа. Изследвани са отделните стадии и периоди на утвърждаване на международноправния режим на корабоплаване по Дунав.

Написана с лекота и изящество, книгата включва относително самостойни, но преплитащи и допълващи се истории, в които от сцената на едно реално събитие проговорят гласовете на нереални герои, за да изрекат своя поглед за живота, истината, смъртта и надеждата.

Настоящият сборник включва материали от конференцията "Европа: народи и граници (Парижка мирна конференция 1919-1920 и нейното наследство)", проведена на 6 ноември 2009 г. в София. Тя е ярък пример как дистанцията на времето и вятърът на промяната избистрят и отрезвяват, „европеизират" доскоро противопоставящи се исторически школи. Дискусиите, лишени от „национално отговорни" позиции, показаха, че в една война всички са губещи.

Фокусът в тази книга е поставен върху съвременната идентичност на диаспоричните общности на кримските татари, циганите и русите старообредци, живеещи в историко-географската област Добруджа, която днес е разположена в границите на две държави, България и Румъния. Основната цел е да се определи чрез какви маркери тези три различни етнически общности, съществуващи като диаспори, конструират своето самосъзнание. Какви фактори им влияят, какви общи и различни резултати се получават в процеса на самоидентификация под влияние на сходни обществено-политически и икономически фактори в двете държави, които не са съседни на родината на нито една от изследваните общности.

Книгата е подготвена от международен екип от трима специалисти:  Любен Десев - психолог и педагог, Салех Брик - психолог, преподавател в Дамаския университет в Сирия, Никола Десев - педагог и писател, член на Съюза на независимите писатели в България. Тя предстои да бъде издадена на арабски език в Дамаск.

Написан в стегнат и достъпен стил, този фактологически сигурен текст разглежда основните принципи на бъбречната физиология, които са ключови за разбирането на клиничната медицина. Обединявайки последните научни достижения с цялостния обучителен подход, “Бъбречна физиология на Вандер” обяснява как бъбреците повлияват другите системи в организма и как бъбреците на свой ред се повлияват от тези системи.

Настоящата книга е написана специално за българските читатели, тя не е превод на вече публикуван чешки текст. Ян Рихлик, чешки българист и професор по история в Карловия университет в Прага, е автор на историческата част в книгата, която е написана на чешки, но след извършения от Владимир Пенчев, български бохемист, научен работник в Института за фолклор при БАН и доцент в ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград, превод, е авторизирана. Същевременно Владимир Пенчев авторизира самия превод и написва частта за историята на културата. Главата за чешко-българските връзки представлява актуализиран и допълнен превод от чешкия текст на „История на България”, публикувана в Прага през 2000 г. и претърпяла ново издание през 2002 г. , като нейни автори са отново Ян Рихлик и Владимир Пенчев. 

Темата за приложимостта на знанието и, най-вече за приложимостта на научното знание, се натрапи напоследък сякаш неочаквано. Неочаквано, но пък с напълно разбираеми мотиви. Като че ли до вчера тази тема беше тривиална, защото не раждаше проблеми, струващи си да бъдат специално изследвани. Каква промяна днес фокусира философския интерес към тази тема? Краткият, но точен отговор на този въпрос може да се потърси във все по-осезаемо чувстващия се днес социален натиск върху науката да произвежда знания, които са непосредствено и незабавно приложими в обществената практика.

The environment is something that cares little, or nothing, for the divisions among "specialized" fields of knowledge, for the human time-scale, and certainly does not go along with Man's ridiculous concept of "Conquest of Nature," or "Dominion over the Earth." In a rational world we would try to understand the laws of science - the rules of the environment game, and base our policies to fit these realities.

С предлаганата нова книга авторката Искра Баева изявява своето желание да представи пред любознателния български читател някои от важните и/ или повратни моменти от историята на Източна Европа през XX в. Става дума не само за развитието на избрани страни от региона, а на първо място за понятието "Източна Европа", което има геополитически произход и претърпява дълга еволюция в географските и политическите си характеристики през XX в. Това е причината, поради която първият кръг от проблеми в книгата засяга начина и историческите обстоятелства, при които е формулирано понятието "Източна Европа", промените, които то претърпява, доколко и как може да бъде използвано и днес, в началото на XX в.

Книгата е съставена от три части, които формират нейното заглавие. Първата, биографична част, разкрива зараждането и развитието през различни исторически епохи и условия на един ярък характерологичен тип – революционният или духовният водач. Втората част съдържа 15 статии, есета и очерци, които дават нова интерпретация на познати факти и събития от историята на българите в Македония и Одринска Тракия. Третата част обхваща осем статии и представя българската история видяна, преживяна или споделена от чужденеца.

Книгата е реализирана като биография на едно дипломатическо семейство. Хрониката започва с кариерата на родителите през 1887 г. и завършва със смъртта на най-голямата им дъщеря – Надежда Станчова през 1957 г. Изложението ползва дневника на Надежда (воден активно от 1906 г. до 1957 г.) и кореспонденцията й с останалите членове на семейството, проследява впечатленията им от всяко пътешествие и среща. В книгата е отделено място на общуването на Станчови с цар Фердинанд и княгиня Мария-Луиза, както и с децата им.

В тази книга бихме искали да изследваме някои от основните характеристики на САЩ като много консервативна и предсказуема институция, каквато те са всъщност. В действителност Европа е непрекъснато променящата се – тя експериментира в идеологическата, политическата, социалната и икономическата сфера, като въвлича в промяната и държавата. И по-точно, полезно е да се проследи как тези определящи характеристики отличават Америка от Европа. Всъщност през първите сто години от съществуването на републиката, тя определя себе си изключително чрез характеристиките, които я отличават от Европа.

Съдържанието на настоящия труд, чийто автор е професорът от Софийския университет „Св. Климент Охридски" Леон Леви, е синтетична проекция на понятийната логика на академичен курс по психология на познавателните процеси.

Работата над настоящия том не бе свързана със затруднения от типа на посочените в предварителните думи към предходния. Въпреки това тя също не бе лишена от изненади за самия мене, довели до известни промени.

Поезията на Никола Вапцаров раздвижва цял свод от проблематики, които се отнасят към актуалното битие на човека от третото и четвъртото десетилетие на миналия век. Поетът представлява едно от явленията в българската литература, тъй като сговаря разнопосочните езици на културата от този драматичен период.

Книгата “Смелост  за мир, смелост за промяна ” е  опит да се представи историята на новообединена Германия през призмата на дълбоките политически, социално-икономически и културни промени по време на управлението на Х. Кол и Г. Шрьодер. Акцентите са поставени върху предпоставките и последствията от присъединяването на ГДР към ФРГ, както и на двата кабинета на уникалната по същност и съдържание червено-зелена коалиция през периода от 1998 г. до 2005 г. Значително място е отделено и на външната политика на Германия през този период и предизвикателствата към кабинета Шрьодер-Фишер като участието на бундесвер във войната срещу Милошевич през 1998 г. и  Афганистан след 11 септември 2001 г., запазването на неутралитет по време на иракската авантюра на Дж. Буш-младши. Една голяма част е посветена на реформите на социалната държава, известни като “Агенда 2010” или законите на Хартц. Като цяло книгата е един историко-политически, социолого-психологически анализ на Германия в края на XX и началото на XXI век. 

Новата книга на Мария Пиргова няма монографичен характер. В нея са събрани различни текстове, отпечатвани или произнасяни при различни поводи. Хронологичната рамка обхваща периода 2002-2007, времето от българската покана за членство в НАТО до първите последици от пълноправното ни членство в Европейския съюз. В жанрово отношение поместените материали са изключително разнообразни: научни студии, публични доклади, статии в периодичния печат, интервюта. Общо за всички текстове е ясно дефинираната и последователно провеждана изследователска задача – да установят параметрите и конкретните измерения на националния интерес в едни или други условия, в общотеоретичен или в събитийно-конюнктурен план, на нивото на глобалните тенденции на развитие на света или в детайлите на политическото всекидневие.

Второто допълнено издание предлага 35 модела на спрежението на българските глаголи. Спрегнати са 32 пълнозначни глагола от първо, второ и трето спрежение в изявително, повелително, условно и преизказно наклонение. Дадени са модели за образуване на сложните глаголни времена на отрицателните (1 л. ед. ч.), въпросителните и въпросително-отрицателните форми (2 л. ед. и мн. ч.). Моделите за преизказните форми са в 3 л. ед. и мн. ч. Там, където няма словоредни особености, т.е. формите са лесни за образуване, няма модели. Всеки модел е таблично представен на четири страници. Към описанието на формообра-зуването за всяко глаголно време е добавено основното му значение.

Книгата има за цел, а отчасти и за постигнат резултат, преориентацията на философското мислене на XX век. В нея съществуването на човека е преосмисляно в двойния кадър на „светово"-то и „исторично"-то. Парадоксалната взаимосвързаност на загадките Битие и Време в една единствена — тази на човешката екзистенця — съставлява обаянието на тази творба.

Тази енциклопедия не е обичайна книга, която дава кратко описание на знамената, нито пък енциклопедично резюме за държавите. В нея е събрана информация за развитието и историята на всяка една нация и държава. Затова и разглежда развитието на най-важния национален символ, знамето. От друга страна, символиката им въплъщава основните национални ценности, които често се изменят в хода на историята, а заедно с тях и самият флаг.